Има един испански художник, сигурно лесно ще намерите името му в Гугъла, който рисува...с онази си работа. Топи я в боята и хоп, хоп: портрет по платното. И това е пърформанс, а картините му се продават скъпо. Актьорът Дейвид Духовни ...

Няма да напиша най-силните думи за любовта, но дори да ми бяха във възможностите, пак биха били твърде слаби за да изразят онова, което искам.
Няма да ми стигне краткия земен живот да те налюбя, но дори да имах цяла вечност, нямаше да ми ...

Скъперница Венера с мен не е била,
даряваше ми с пълни шепи
и музи ефимерни, и тела,

Естествена реакция е, когато ръцете са свободни и вкочанени от студ да потърсят топлината на джобовете. Но уставът забраняваше пъхането на ръцете в джобовете. Види ли те офицер или старшина можеш да отнесеш непоряд, а види ли те младши с...

 Отвореше ли книга буквите се изсипваха като ситни стъкълца по земята. Оставаха празни листове. В началото говореха много, после изглеждаше, че правят гримаси, накрая скуката. Струваше му се, че от векове се лута из лабиринта, а лабиринт...

 Имам си работници: няколко милиарда неуморни пчелички – мозъчни клетки. Жужат и прилитат от цвят на цвят, впиват хоботчета, смучат нектар, трупат в кошера. Трупат мед – емоция. Има в нея страдание, има старание, има и мъдрос...

Няма да описвам килията ти. Тя е в твоето съзнание и я познаваш толкова добре, колкото може да се познава. Нямаш стол, не се и нуждаеш. Имаш екран. На него виждаш тялото си. Можеш да сменяш перспективи, да се следиш в гръб, в едър и д...

Денят е ясен. Пътят прав и чист. Нямало е друг по него. Водачът не превозното средство претърпяло катастрофа с фатален край е бил предпазлив шофьор. Не е установена авария в колата. Злополуката не прилича никак на злополука. А се случ...

 
Самоубийството е формална дума. Никой не слага край на живота си сам. Този, който завързва клупа, натиска спусъка, прави прореза по артерията, развърта кранчето на бутилката газ, поставя смъртоносната доза медикаменти в устата, той ...

 Сърдит и пак скрит зад вестника. Не се виждат даже големите му уши. Яденето ми недокоснато, едната от чехлите му пробита над палеца. Ще му купя нови, само и само да не буди такова умиление в мен. Ще изхвърля тези. Сигурно са му скъпи, т...

 Дни преди палавницата да се нанесе, се чувствах подтисната. Не знаех кой ще е новият ни съсед. Нямах и най-малка представа, че ще е лигава руса кучка. Усещаше се някак. Миризмата й се стелеше по коридора и влудяваше хлапаците, дъртаците...

И още няколко думи за нужния - ненужен български писател
Искаше ми се след Иван Богданов и Камелия Иванова да напиша и аз нещо за нужния - ненужен писател. В своята статия Иван Богданов разгледа много коректно въпроса от позицията на изда...