Ърнест Хемингуей започва "Острови на течението" в края на четиридесетте години и я пише до гибелта си, в началото на шестдесетте. Рей Бредбъри - същият, който иначе само за девет дни създава романа, превърнал се в истинска ценност за све...

 Знаех, че ще избяга с някого. Имаше лунички около нослето и остри гърди. Ревнувах я от мислите си и от мислите й. От своите когато си представях, че за първи път я имам, че не съм я познавал до тази нощ, че съм друг, а не себе си. Лудос...

 Когато Словото се задушава
и ум подобен зарзават
присъди нравствени раздава

 Жената като любовница е бягство от действителността, опиум за тези, които не вземат наркотици, стълба към небеса където физическите закони са ограничени, а щастливеца, който я прегръща има властта да им заповядва. 
Жената като приятел не...

През последната седмица повторно за доста кратко време се случи "чудото" на пошлостта. Жена със странни потребности от изяви показа по абсурден начин своята слабост към поезията. Издаде стихосбирка - уж с нейни, а всъщност с крадени, най...

Той сърфираше на няколко места. И тя сърфираше на няколко. Срещаха се на едно от тях, и това място отбягваха, когато не искаха да се срещнат. Див интелектуален танц до зори беше често. Често на зазоряване й се привиждаше, че вървят кр...

- Наистина ли толкова ме искаш… Престани… Спри дотук… Спри… Наистина ли толкова ме искаш?
- Да…
- Спри, спри за малко… опомни се… спри… Пусни ме… Не ме докосвай… Сег...

Втори път, толкова скоро след грозната случка с "нежна-та стихия", някакво странно създание е издало "своя стихосбирка" със стихове копи-пейстнати от литературни сайтове. При това книжката е била представена от Марин Кадиев, водещ на пре...

 Едва не я отнесох. Вървеше по средата на пътя, сърцето ми подскача, опитвам се да не й крещя, че и без друго текат сълзите й. Едва ли има и шест, какво търси в тази пустош, а и часът е двадесет и три ум не ми го побира. Проблясват и мъл...

Кучето лежеше бездиханен.
Така му беше прякора, иначе живееше по-зле от куче. Бездомните псета си имат общества, другите дом и господари.
Той ни едното, ни другото.

Сещам се за един момент в романа "Покана за екзeкуция" на Набоков, там осъдения на смърт главен герой, говори за една от книгите, които чете в килията. Тя се разказва от името на вековно дърво. То е свидетел на епическите драми на стотиц...

 Когато ме видяха с туристическия сак - от онези, с колелцата - хем едва потискат смеха си, хем са готови да се просълзят. Това не е екскурзия с автобус или самолет, това е десетдневен преход из Пирин: Дамяница, Безбог, Тевно езеро, Каме...