Преди пладне душата ми излезе на свобода. Както предполагах от дълго насам, това беше измъчена душа. Лицето й бледо и сбръчкано, очите й черни и мъртви. Роклята й овехтяла хартия, жълтееше и миришеше на прах, заплашваше всеки момент д...

Не знаеше, че са месоядни. Нямаха такъв вид в началото. Малки и клюмнали с убити цветове. Приличаха на плевели сред тревите. Учудиха го, защото растяха тук на върха, а и в този сезон. Всичко наоколо беше голо. Провираха се между камъните...

Без коментар. 

Из "За книгите и хората"
Бил съм дете - на девет и половина-десет. Въпреки това женското обаяние на младата библиотекарка ми въздейства силно, много силно. Сигурно е била стажантка или е замествала титулярката, била е назначена пробно или...

Похвали ми се. Сияеше. Бутна кутията в носа ми. Усмихнах й се, за да не ме цапне с нея по главата и да ми направи сцена. Дала си беше парите за последната шарлатания, но този път нищо няма да й казвам. Няма. Ще понеса мълчаливо глупостта...

Аз не избягах никъде, тротоара започна да се разпуква. Корени избиха над процепите и извиха тирбушони във всички възможни и невъзможни посоки. Трева покри плочките, в листа се превърнаха светлините на светофара, а зелената се сви, кат...

Из "За книгите и хората"
Имаш нужда от крепостта си. Навън климатът е променлив, често дъждовете са киселинни. Камъни не падат от небето, както в едно архаично кръчмарско парче, но кал, подметки и части от опушените задни прелести на пиян...

Книгата нямаше значение. Трябваше ми за да я разлистя, тогава вятъра се усмихваше зад рамото ми, доближаваше се на пръсти. Правех се, че чета. Коленичеше и крадливо ме целуваше по шията. Затварях очи. Листата на книгата плющяха. Природат...

Не чувстваше жега или студ. Не понасяше никакви дрехи, но можеше да командва цветовата гама около себе си. Обличаше се с мисли и настроения, имитираше дрехи. Копринена рокля пърхаше като криле на пеперуда или кожа от някога съществувал з...

Загубих се между етажите на търговският център. Дъщеря ми искаше да си купи сребърен поднос, зет ми арбалет, по някоя друга дрешка желаеха и двамата да си изберат, за някаква техника оглеждаха, също. Внукът ми търсеше подходящи обици, вн...

Всеки понеделник, колонката ми в Буквите, днес в нея: За страха преди започване на нов роман.  

 Изкуство е любовната игра. Любовта, вече е естество, но много са тези блажени и прокълнати, ухапаните от музи, личности, по-скоро енергийни трепети, отколкото плът и реалност, имагинерни съзнания - гости от по-прекрасни действителности,...