до този момент във "Фриволен роман":
1. Събличаща се двойка.Той:
2. Гларусът и хубавицата. Тя:

Иска ми се в момента да напиша най-нежната поема,
най-еротичната и най-красивата,
по кожата ти да я напиша

И съм перо,
потапяно в топлата рана на желанието,
в мастилницата на природата дълбоко потапяно,

Където са утихнали фуриите,
и топла, животворна е вълната,
процежда капчици

Искам да погаля...
мислите ти,
най - неприличните

10. Шедьовър от страст
 
Нещо не мога да му разбера поантите, говори си ги едни, също като хомо, той не, че не е, но не му отива така. Казах му го, той се опитва да се усмихне. И се насилва да мълчи, само, че мълчанието му, още повече ме...

Сънувах със отворени очи
как слънцето извеждам призори
подобно куче на разходка,

Искаш ли ме?
Да съм галещ листопад,
в мислите напред - назад,

Кладата
не беше от съчки и катран, скъпа,
кладата беше от разгонени скорпиони

За да чуя 
и различа правилно,
нотите на своите стъпки,

И тогава
разбрах, че щастието
независимо от времето и пространството

Да си фигура
брадата
и рогата