Преди пладне душата ми излезе на свобода. Както предполагах от дълго насам, това беше измъчена душа. Лицето й бледо и сбръчкано, очите й черни и мъртви. Роклята й овехтяла хартия, жълтееше и миришеше на прах, заплашваше всеки момент д...

Не знаеше, че са месоядни. Нямаха такъв вид в началото. Малки и клюмнали с убити цветове. Приличаха на плевели сред тревите. Учудиха го, защото растяха тук на върха, а и в този сезон. Всичко наоколо беше голо. Провираха се между камъните...

Без коментар.