Излъгах, че ми е баба, а не я познавах. Сребристата й коса падаше до кръста, лицето й приличаше на дърворезба. Маска на езическо божество изписала десетки противоречиви изрази. Не говореше и не разбираше къде се намира. Някъде я търсеха,...

За секунда или две се унесох. Не повече. И видях най-красивата усмивка.
Слънце ме озари.
Изгрев ме погълна. Врабчета заиграха със слънчеви зайчета.