Не отговори на последната й „стрела”. В последните две седмици си пращаха десетина на ден. Усмихваше се при всяко позвъняване. Усещаше я до себе си. Когато телефона заподскачаше в джоба му все едно се беше притиснала в него. ...

Тя е загубила някого. Или не. Разбрала е за болест, за тежка болест.
Толкова е хубава. Тези дълги крака преметнати един връз друг. Пръстите които държат цигарата, шията подчертана от сребърната верижка. Какво й е? Да не би скорошен фалит...