Понасям ги зле, а когато съм угнетен ме убиват.
Не губя разум – губя тяло. Тежи ми, боли ме. Нося го като прогизнала дреха. Влача го и очаквам по пътя да се разкъса. Така е в тежките случаи. В останалите ми се разминава с главобол...

Не можех да я понасям.
Тя също не можеше, но си говорихме мърсотийки.
Сношавахме се като животни. Понякога се залъгвахме, че ни е добре. Нямаше причини да се разделим, още по-малко да останем заедно.