Постинг
21.04.2009 18:00 -
Глухият скитник
Пръстта съхнеше ли, съхнеше и се напука.
Подобно устни се разтвори, а той умееше да чете по движенията на устните. И глух бе за мълвата.
"Вземи част от мен" - говореха му. - "И ме отнеси далеч, много далеч".
И той напълни торба с твърди като камъни буци и тръгна.
И все не намираше място.
И все не чуваше мълвата, а единствено тревожният глас в себе си.
И торбата често го прегазваше.
Често искаше да я хвърли, но си спомняше устните.
Приличаха на устни на майка и на любима.
И забравяше колко тежки са за него думите, които са му изрекли.
И продължаваше, а една вечер замръкна в опустошено от стихии село.
"Виж скитника!"
"Торбата, само."
"Сигурно носи нещо скъпо, много скъпо!"
"Не ви ли дразни тоя! Децата ни гладни..."
"И старите ни родители мрат!"
"И няма песни!"
"А имаме бръчки"
"И мазоли, и нищо друго!"
"Какъв скъперник!"
"Как стиска торбата, само!"
"Да вземем торбата на скъперника!"
"Да вземем каквото е и да купим зърно за посев!"
Не чуваше мълвата. Глух се роди за нея.
Взеха му торбата, а като видяха какво има в нея, се почувстваха измамени.
И бяха тъй гневни, тъй безумни, че го биеха дълго с буците.
Вързаха го и го замеряха с тях.
Замеряха го яростно и плюеха.
Замеряха го с това, което тъй дълго му тежа.
Замеряха го, докато умре.
Подобно устни се разтвори, а той умееше да чете по движенията на устните. И глух бе за мълвата.
"Вземи част от мен" - говореха му. - "И ме отнеси далеч, много далеч".
И той напълни торба с твърди като камъни буци и тръгна.
И все не намираше място.
И все не чуваше мълвата, а единствено тревожният глас в себе си.
И торбата често го прегазваше.
Често искаше да я хвърли, но си спомняше устните.
Приличаха на устни на майка и на любима.
И забравяше колко тежки са за него думите, които са му изрекли.
И продължаваше, а една вечер замръкна в опустошено от стихии село.
"Виж скитника!"
"Торбата, само."
"Сигурно носи нещо скъпо, много скъпо!"
"Не ви ли дразни тоя! Децата ни гладни..."
"И старите ни родители мрат!"
"И няма песни!"
"А имаме бръчки"
"И мазоли, и нищо друго!"
"Какъв скъперник!"
"Как стиска торбата, само!"
"Да вземем торбата на скъперника!"
"Да вземем каквото е и да купим зърно за посев!"
Не чуваше мълвата. Глух се роди за нея.
Взеха му торбата, а като видяха какво има в нея, се почувстваха измамени.
И бяха тъй гневни, тъй безумни, че го биеха дълго с буците.
Вързаха го и го замеряха с тях.
Замеряха го яростно и плюеха.
Замеряха го с това, което тъй дълго му тежа.
Замеряха го, докато умре.
всеки твой постинг ме провокира и ме "хвърля" в дълбок размисъл...това което си написал е много близко до мен...поздрави...
цитирайТова е по-старо, Слава Богу, защото е много тъжно. Тежко преживяване беше и видях, че за жалост, по-голяма част от човешките общности са способни на това за което иде реч. Но за щастие има и други:))))
цитирайнечовешко е. но е присъщо и на хората. като вълчата глутница, която се нахвърля на най-слабият и го изяжда, когато няма храна. уж имаме някакви механизми да направим света си по-приемлив ... но - вълчи времена. и още не се е успокоило, стефане, още го усещам като преживяване, макар и успоредно с това - има и по-хармонични линии. но в някои пластове, в някои слоеве - може би вълчето време е още по-вълчо.
цитирайМного философски погледна на въпроса и благодаря ти, Ели.
цитирай
5.
firefly1 -
Направо се просълзих като прочетох ...
22.04.2009 21:13
22.04.2009 21:13
Направо се просълзих като прочетох този разказ. Злобата, алчността и жестокостта на хората са безгранични. Тълпата от хора понякога е по-страшна и от глутница вълци.
Напомня ми разказът ти за Христос и неговото разпятие.
Този е сред най-емоционалните и силните ти разкази :)
цитирайНапомня ми разказът ти за Христос и неговото разпятие.
Този е сред най-емоционалните и силните ти разкази :)
И сред най-тъжните.
Благодаря ти.
цитирайБлагодаря ти.
Търсене
За този блог
Гласове: 112553
Блогрол
