Прочетен: 7813 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 17.04.2010 20:45
Старото кметство. За пръв път като видях този призрак беше след около четиридесет часа без сън, пътуване с кола, самолет, автобус. От Плевен до София, от София до Шарлероа, от Шарлеороа до Брюксел, след много впечатления, всяко от което достатъчно силно за да ме държи бодър и да не чувствам типичния дискомфорт, на човек, който продължително време не е спал, но изведнъж се почувствах бодър, като след дозата кафе след събуждане, а едновременно с това ми приличаше на сън.
Часове бях обикалял из кулоарите на една от най-грандиозните сгради на съвремието ни: Европарламента. Истински град от стъкло и бетон, подобен колосални костенурки сиамски многознаци с безбройни коридори свързващи черупките, напомнящ по нещо и фантастичният сериал Вавилон 5 и представите ми за древен Вавилон, преди сриването на кулата, този архитектурен гигант, дори без невероятно силната позитивна енергия стелеща се из лабиринтите му, би трябвало до там да ме е впечатлил, че нищо строено от човешка ръка, дълго време напред, да бледнее за сетивата ми.
Нещо, обаче, далеч по-скромно и като размер и като възможност, строено преди векове ме скова във възхита, само часове по-късно.
На свечеряване. При цялата емоционална преситеност. От далече, заради кулата ми заприлича на катедрала. Самата кула, около сто метра. Готика, като в средновековни приказки. Без усещането за мистицизъм. На самият център Гранд Плаце. Снимах многократно сградата, без да знам все още нищо за нея, почувствах невероятно вълнение. Все едно я бях виждал. И не става въпрос за виждане на снимка или какъвто и да е било визуален запис, а за лични впечатления, много близки, свързани с дълбоко изживяване. Още нещо: въпреки дванадесетте мегапиксела на Олимпуса ми, които са предостатъчни, а е и създаден така, че с него да се справя и дете, докосващо се за пръв път до фотоапарат, успешна снимка не успях да направя. Имах усещане, че снимам призрак: безвремието. Някаква врата между епохите, без да мога да си обясня по никакъв начин усещането.
На другият ден по време организираното разглеждане на забележителностите на Брюксел, чух невероятната история на сградата от гида ни.
И си представих онзи човек, онзи архитект. Нямам представа, какво е изживял докато сградата е растяла, оформяла се е, докато таланта му е получавал пространствени измерения, докато мечтите му са се реализирали. Разбрах, че много хора му са се бъркали в работата. Трябвало е да се съобразява със следващи и следващи изисквания, получени късно и още по-късно и още по-късно. Проектът е трябвало постоянно да се прекроява, докато в един момент все пак е получил завършения си вид. А той е величествен. Едва когато гида ни спомена, че лявата страна е видимо по-голяма от дясната, обърнах внимание на това. Липса на симетрия, на която също не бях забелязал имаше и централната порта. Целостта беше толкова внушителна, че за подробностите бях сляп. А може би, дори тези дребни дефекти са подсилвали до такава невероятност ефекта. Удряли са подсъзнанието ми и по нещо са напомняли Божия почерк, чиято симетрия е много над човешките представи за симетрия. Не знам, но си представих този велик окаяник.
Смазали са го с критика, докато една вечер не е издържал и е скочил от собствената си кула. Около сто метровата. Онова което е било в сърцето му, преди да бъде издигнато от камък и майсторски ръце. Негова част съзнание превърната в битие.
Онази негова гибелна мисъл, въздигнала го достатъчно високо, че скока от нея да бъде смъртоносен!
Онази негова гибелна мисъл, въздигнала го достатъчно високо, че скока от нея да бъде смъртоносен!
Онази негова гибелна мисъл, въздигнала го достатъчно високо, че скока от нея да бъде смъртоносен...
Какво щеше да бъде без своята кула, без своя убиец!
“Кулата която не построих не хвърли сянка върху дните ми!”
Колко символика има в този живот, в тази смърт. В тази сграда.
Разбира се, не мога да ги нарека “злите езици”, а езиците на блудкавите истини. Истинските морални убийци на гения си. Тогавашният предобраз на тролите – псевдоинтелектуалци са говорили, че в онази вечер самоубиеца е бил пил десет и повече бири и това е била истинската причина за смъртта му.
Разбирам ги. Те никога няма да имат своята кула.
Достатъчно висока, че да може да причини смъртта им.
И никой от онези претенциозни интелектуалци, които са говорили за липсата на симетрия в творбата не е оставил призрак, което екскурзиант след векове да снима.
История поучителна за мен!
Може би, дори спасителна!
Сякаш преживях катарзис чувайки тази история, тази случка толкова напомняща сюжет от един по-стар период от свои разкази: “Страстни разкази за странни хора”, там най-често героят ми беше влюбен в изкуството си чудак, човек който без да желае с цената на цялата си реалност, осъществява своя мечта и въпреки, че обикновено тя го довежда до абсурден край, красивото в цялата приказка е, че човешкият дух достига своето осъществяване, въпреки враждебността на обективната реалност.
Героите ми от този цикъл бяха мечтатели и идеалисти и не предполагах, че техните изражения ще срещна, при това доминиращи в една сериозна световна институция, каквато е европарламента.
Час и нещо след организираното разглеждане на забележителностите на Брюксел, Ренета ни разходи отново из Европарламента, този път само мен и Неслънчице, както се бяхме уговорили предишния ден. Вече не толкова уморен бях разтворил по-широко сетива и забелязвах свои герои сред политиците. Точно героите от Страстни разкази за странни хора имам предвид. От Владимир Уручев, евродепутата благодарение на който преживяхме това невероятно пътуване, чух, че тези хора също си имат критиците, а това което правят тук, не е само политика, то е творчество на политика: архитектура на идея, в която може би, някой печален мечтател, вижда своята кула...
Знаете ли, какво си представям сега? Че ако отново скочи от нея, всички ние ще сме протегнали ръце и уловили се за тях. За да падне в тях и да не се убие.
И май в тези протегнати ръце е смисъла на ЕС.
За да спасим
печалният си гении, който е във всеки един от нас.
Европарламентът е впечатляващ, това е само едно от многобройните му крила.
Още един малък детайл от Европарламента.
И още малко...
Неслънчице верна на своят хуманизъм, гласува за приемане на Европейска директива, за безплатна ветеринарна помощ за тролите в интернет.
Внушително е, наистина.
Часове по-късно, обаче, тази гледка ме порази! Старото кметство!
Кулата на Старото кметство от една от съседните улици.
От тази кула печалният творец е скочил.
Вярвам, че когато пак се намери такъв, ще сме хванали за ръце, за да падне в тях!
Но колко висок дух трябва да има човек...
17.04.2010 21:27
..."Знаете ли, какво си представям сега? Че ако отново скочи от нея, всички ние ще сме протегнали ръце и уловили се за тях. За да падне в тях и да не се убие.
И май в тези протегнати ръце е смисъла на ЕС.
За да спасим печалният си гении, който е във всеки един от нас."
Прости непосветеността ми, кой е казал: ..."Кулата която не построих не хвърли сянка върху дните ми!”?...
..."Знаете ли, какво си представям сега? Че ако отново скочи от нея, всички ние ще сме протегнали ръце и уловили се за тях. За да падне в тях и да не се убие.
И май в тези протегнати ръце е смисъла на ЕС.
За да спасим печалният си гении, който е във всеки един от нас."
Прости непосветеността ми, кой е казал: ..."Кулата която не построих не хвърли сянка върху дните ми!”?...
Мой лирически герой:)
Не мога да кажа, че съм аз. Стихотворението е: "Кулата, която не построих"
Негови думи импровизирах на това място.
Но колко висок дух трябва да има човек...
Това което видях като хора, като човеци, ме преизпълни с надежди, че има строители на кули в Европарламента.
Благодаря ти, благодаря ти. Наистина е съкровище:))))
/А блогърът Котьо-Пух пита Неслънчице: ветеринарната помощ само за троли ли ще е безплатна?! Ако е тъй - веднага минава в "нелегалност" и започва да "тролира" - за да се възползва... Семейство гледа, ей, не му е лесно :)))))))) /
След отговора ти в първата част от серията ми постинги за Брюксел и Европарламента имах стимул да го опиша както си ми е на душа. Благодаря ти. Вече пуснах и трети постинг.
И тук е ред да си призная, а чак на мен самия не ми се вярва, че някога бях евроскептик. Макар обаче отдавна да гледах с оптимизъм, сега след като видях всичко което видях и почувствах всичко което почувствах ми е по-оптимистично от всякога.
/А блогърът Котьо-Пух пита Неслънчице: ветеринарната помощ само за троли ли ще е безплатна?! Ако е тъй - веднага минава в "нелегалност" и започва да "тролира" - за да се възползва... Семейство гледа, ей, не му е лесно :)))))))) /
И двамата обичаме много животните, така, че ще се постараем да няма дискриминация между тях:))) Така, че няма да му се налага да тролира.
И нека всеки има своята кула без да се налага да се хвърля от нея заради троли. По-скоро от висотата на своята кула да разгледа света и да го осмисли по нов начин от новото ниво и да продължи нагоре. От всяко ниво гледката е различна!
А тролите? Голяма тема! Може би трява да им се обръща толкова внимание, колкото е необходимо за развитието ни, пък и на тяхното! Злобни, дребни душици, но и това е етап от развитието. Мисля си дали не е е задължителен етап от развитието на личността... Леле, какви мисли ме нападат...
Поздрав на теб и (Не)слънчице!
И нека всеки има своята кула без да се налага да се хвърля от нея заради троли. По-скоро от висотата на своята кула да разгледа света и да го осмисли по нов начин от новото ниво и да продължи нагоре. От всяко ниво гледката е различна!
А тролите? Голяма тема! Може би трява да им се обръща толкова внимание, колкото е необходимо за развитието ни, пък и на тяхното! Злобни, дребни душици, но и това е етап от развитието. Мисля си дали не е е задължителен етап от развитието на личността... Леле, какви мисли ме нападат...
Поздрав на теб и (Не)слънчице!
Да, не бива, не бива да се хвърляме от кулите, които радват толкова очи, дори когато времената ни отдавна са отминали.
Този шедьовър в центъра на Гранд Плаце е толкова поучителен!!!
Поздрави, Хел!
Mnogo sum vpe4atlena...ne tolkova ot kulata,kato axitekturen simvol ..a ot onazi kula,onazi ot koqto si razbral ,4e ne trqbva da se ska4a...Ot nikoq!
Pregrudka!
Mnogo sum vpe4atlena...ne tolkova ot kulata,kato axitekturen simvol ..a ot onazi kula,onazi ot koqto si razbral ,4e ne trqbva da se ska4a...Ot nikoq!
Pregrudka!
Прегръдка, миледи!
Дай Боже, дай Боже да намерим възможност и да се срещнем и в Рим:)))
А постингът си посвещавам на всички, които градят своите кули. Никога, никога да не скачат от тях.
Ei go kade e!!
Az na 22 april letq za Sofiq...ei go kade e,samo da ne stane fal pak s oblazite:)))