Странстващият медиум :: Убийство в социланата мрежа

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

04.09.2010 09:08 - Убийство в социланата мрежа - 14

Автор: cefulesteven Категория: Други

Прочетен: 639 Коментари: 6 Гласове:

14. Марихуана

Този път лекуващият психиатър не се опита да каже нищо успокоително за майка му, а Блоговест не беше заради нея тук. За състоянието на най-скъпото си, Блоговест научи повече от една нейна болна приятелка, някога нелоша поетеса, отколкото от всички иначе добри специалисти, които се грижиха за нея, през последните близо петнадесет години.
-Майка ти е емигрант. – каза онова съсухрено, приличащо на остаряла птица създание – Оставила ни е апартамент, като си е взела ключа. Тропаме на вратата, чуваме мишлета и вятър прокраднал се през пролуките, а тя е някъде в по-доброто за нея.
Лекарят му обясни, че свиждане няма да й дойде добре, но Блоговест искаше да види Тропчо. Тропчо за щастие беше в по-добро състояние, но отново тук. Незабравимо хлапе, което и щеше да си остане хлапе, макар отдавна да беше възрастен мъж. Страдащ от параноидна шизофрения, осакатен от еднократна употреба на марихуана.
Сестрата се върна след малко в кабинета и обясни, че Тропчо ще спи поне още два часа, заради лепонекса. Блоговест помоли да го види тогава, нямаше никакъв проблем.
До тогава трябваше да намери сенчесто кафе, без много шум и възможно по-малко пушек. Отново му се маеше свят и болка пулсираше в лявата плешка и дясното слепоочие. Подкосяваха му се краката и мислите му се пилееха. Пред очите му още играеше прошарената коса и измъченото лице на майката на Тропчо, такава каквато я видя, тук в психиатрията, на свиждане на сина си, преди години. После като печат с плясък се стоварваше върху същото това лице, снимката от аватара на Киберданна. Нямаше ги бръчките, косата беше придобила обем, блестеше в черен като естествен свят. Устните бяха плътни, някаква ирония извиваше края им в полуусмивка. Страст и бяс, на искрици танцуваха в предизвикателния й поглед. Игрива нимфа лееше очарование. Двете жени изглежда нямаха нищо общо, а бяха една и съща. При това в профила в weblog.bg, майката на Тропчо, не беше сложила младежка снимка. Актуална беше, това фотографа можеше веднага да прецени, според техническите характеристики на снимката. Любителска, правена с дигитален апарат, с добри възможности, навярно дванадесет мега пиксела, които са компенсирали слабия опит на снимащия. За последен път видя тази жена на живо преди три години, на снимката правена след това, изглеждаше поне с петнадесет по-млада, при това красотата й имаше такъв характер, какъвто тази на страдащата майка никога не е проявявала. Като, че ли беше претопена и създадена отново. В друг подобен образ, за да се спаси от дълговете на предишния.
Много пъти беше разглеждал профила й, без да направи връзка между двете. Нещо познато го привличаше и го караше да се пита откъде познава греховно – дръзката момичешки фриволна, а с опит на възрастна жена, любителка на фантастика и разкрепостени интимности. Обясняваше си, чувството, че я познава с приликата в поведението й със Сиамската котка.
Когато се върна от “спешно” у дома си, навън печеше, а му се струваше, че гърми и вали. Дори не спусна завесите, а от слънцето му прилошаваше. Спа непробудно няколко часа. Събуди го стационарният телефон, но стана твърде късно за да говори. Мъчеше го жажда, но каквото изпиеше, отново повръщаше. На следващият и по-следващия ден, не мръдна от дома си. Прилошаваше му от стоене пред компютъра, знаеше, че не бива в това състояние да го прави, но когато излезеше от профил му ставаше още по-зле и нещо го дърпаше към социалната мрежа. Искаше му се да пусне постинг по темата: “Що за човек ще насъска злото си куче, а после сам ще го застреля?”, за да се освободи от тягостното чувство и за да проследи реакциите. Имаше подозрения, че Медиума продължава да сърфира. С постингът нищо не се получи. Не можеше две изречение да свърже, без да го заболи главата толкова, че да не може да вижда на педя пред себе си и пак да му се присъни образа на Фата Моргана, която стоварва телефон в тила му. Сега обаче, вместо да изпадне в безсъзнание след удара се връщаше, което беше по-мъчително. Искаше и трябваше да се отлепи от компютъра. Не успяваше, чувстваше се близко до нещо което му се струваше важно и всеки момент щеше да избие на повърхността на съзнанието му.
-А трябваше да отида на прегледи...
Гласът му прозвуча, като от друго измерение. Кликаше върху профилите почти хаотично, когато попадна на онзи материал на Бегесевер, в който Тангра се държеше определено налудничаво, а Киберданна му прегласяше. В някои от отзивите си, твърде пикантно фамилиарничеха един с друг.
Бегесевер беше профил на седмичник, занимаващ се предимно с журналистически разследвания: малко познати криминални случаи, лични драми, частни случаи и тук – там по някоя пикантерия, към която списващите във вестника, проявяваха явна ирония.
В блогът си в социалната мрежа, публикуваха архивни материали, а този позоваващ се на световни и национални статистика, засягаше връзката между употреба на марихуана и шизофренични заболявания. Нещо за което много не се говореше, но за което мнозина жертви вече знаеха. Като истинската, която се криеше зад профила на Киберданна и сега Блоговест я позна, колкото и невероятна да беше връзката между двете и колкото и странна позиция за трагедията си, да имаше в материала.
Тангра изглеждаше в стихията си. Обвиняваше седмичника във всички световни престъпления, нарече ги маша на евреите, пуснали материала, защото сами се занимават с наркотрафик и тровят децата с наркотици. Пишеше, че единственият начин да се справи родината ни с наркомафията е да се легализира тази толкова полезна билка марихуаната. Увлечен написа, че сам е разпространявал на доброволни начала, заради идеята, тази естествена дарба на планетата, имунната й защита срещу пълното промиване на мозъците на чадата й, от железните войни на сатаната черпещи ресурсите й. Няколко анонимни наркоманчета веднага го подкрепиха. Търсещ си препирня мъж, пишейки разсъждаваше, колко по-опасен е алкохола, а Киберданна директно, заедно с Тангра се нахвърли върху писалите по поръчка на наркотрафикантите, статия. Тангра, констатира, колко малко са хората, като нея, запазили чисто съзнанието си, от еврейските внушения. Пишеха един след друг, колко интелигентни хора познавали, които цял живот употребявали в умерени количества марихуана. Накрая само дето не извадиха плакати, но не пропуснаха случай да упрекнат конформизма и еснафството на населението, отдадено на сладостната наркоза на телевизията, вегетиращо в панелката си, затъпяло от ограниченията на бита си. Пращаха си усмивки и пак като две кучета се нахвърляха на блога на седмичника.
Четеше я зяпнал, на няколко пъти се засмя. Сякаш с четка изтри опрашена повърхност и под нея се откри спомена. Когато Киберданна още не е била Киберданна. Двамата чакаха часа за свиждане. Той за да види майка си, тя за да види сина си. Много неща си наговориха. След като часовете изтекоха заедно си тръгнаха. Пиха кафе, пак си говориха. Прегърна я веднъж, но то беше за да я утеши. Цял ден беше държала сълзите си, вече не успя. Затресе се, по-скоро да се скрие, че плачи, зарови глава в гърдите му. На четиридесет и две, тогава изглеждаше на шестдесет.
-Ако знам, кой е бил онзи, ще го убия!
Тропчо е живеел нормално, очаквал е влизането в университета, когато се случило. Говорил налудничаво, спрял да се прибира. После пиел, големи количества алкохол, за да спре гласовете.
-Не ги спираше, тогава ги пущаше да говорят през устата му. Ужасно беше.
Не е криел, че е пушил марихуана. Описваше, че напуснал тялото си, че се виждал от високо, че искал да се върне, а летял нагоре, към космоса. Дни виждал от страни всичките си преживявания и го изпълвал ужас, че ще се нахвърли на себе си. От тогава, нещата надолу. Напуснал фирмата, не можел да се справя със служебните си задължения. За учене и дума не може да става. Понякога с часове стоял и гледал в стената. Рисувал налудничави шаржове, пишел още по-налудничави, според него шедьоври в поезията, после ги късал и се смеел на себе си. Общувал най-вече с душевно болни, разпродал много от имуществото им, почти без пари. Не е било за да си достави наркотици, след преживяването с марихуаната, не смеел да доближи, като се изключат медикаментите: диезипам, ксанакс, паркезан, които пиел без система, без лекарско предписание, всичко което изписвали на болните му приятели. До моментът, когато склонил да си направи прегледите и била констатирана шизофренията му.
-Сигурна съм, че никога нямаше да я прояви. Имал я е, с такива неща човек се ражда, но живееше нормално. Малко по-тихо, по-домашно, без много приятели. Държеше се наивно, но не и налудничаво. Харесваше това, което ще учи. Онзи ще го убия.
Просто думи на една страдаща майка. Ако всички можеха да убиват, тези които са ги направили нещастни, от света нямаше да остане много, ако изобщо имаше свят.
На няколко пъти още се срещнаха по свиждания. После Блоговест идваше по-рядко, разбра от Тропчо, че и майка му идвала по-рядко.
Сега, а това беше без съмнение тя, я виждаше в ново лице. Самата тя е била толкова уверена в промяната си, че не се бе побояла да извърши явната непредпазливост и да сложи снимката си като аватар.
Блоговест прецени, че щом неговото око, свикнало до там със снимките и женските черти трудно е разпознало своята приятелка, наистина рискът от разпознаване беше нищожен.
“Що за сила, за да се превърне една сломена жена в богиня на мъстта! Няма да спра да се удивявам на природата на майката!”
След няколко опита се свърза с редакцията на вестника. Говори със съсобственичката му, тя беше лъчезарна и отзивчива жена. Интересуваше го, трили ли са отзиви под тази статия. Малко беше вероятно да си спомня, а тя дори не си спомняше, кой от екипа им е бил по това време дежурен в блога.
-В блогът ви не влиза един човек, така ли?
-Цялата редакция има достъп и го ползва.
-Невероятно! – възкликна Блоговест, беше свикнал да гледа на блоговете като на нещо лично. И го каза.
-Просто си имаме доверие. А общият профил е най-малкото с което си го гласуваме. Налага се.
-Тонът под тази публикация беше доста агресивен...
-Нормално. – не го изчака да завърши, журналистката. – Под повечето е така. Мила, родна картинка.
-Да, мила родна картинка.
Явно нямаше какво повече да научи от тях. Искаше да се срещне с Киберданна, но не знаеше къде живее, но и без друго искаше да види Тропчо и трябваше да се види с майка си.
Изчака вместо два, три часа и не се излъга. Тропчо още дремеше и току – що се беше събудил. За три години се беше състарил поне с десет и сега изглеждаше по-възрастен от майка си. Напълнял неимоверно, изглежда от медикаментите, във вехтите дрехи, брадясал, със сплъстена коса и с окапали зъби. Беше много отнесен, но от срещата изглежда оживен и весел. Блоговест го изведе в кафето на диспансера. Навън не ги пуснаха, а тук кафето беше рядко и имаше вкус на перилен препарат, за сметка на това беше двойно по-скъпо от това в нормално заведение.
-Мародери. – промърмори Блоговест, а Тропчо се закиска, откривайки единият си оцелял резец. – Поне вафличките са на нормални цени, но за цигари ще изляза пак да ти купя, ще ти ги подам после през решетката.
Момчето грейна.
-Идва ли майка ти?
-Миналата седмица на два пъти.
-Как е тя.
-Гадже и половина. Сваляй я. Няма да изгубиш, а тя май си и пада по теб. След две седмици ме изписват и здраво ще купонясаме. И да ти се похваля, пенсията ми става сто двадесет и пет. Ще ми отпуснат и енергийни и карта за пътуване. Черпя аз.
-Здраво си забогатял. – усмихна се със завист към простодушието му Блоговест.- Видях я онзи ден, но от доста далече. Викнах й, но изглежда не ме чу. Искам наистина да я видя.
-Не знаеше ли къде живеем?
Блоговест поклати глава. Тропчо му поиска листче и надраска с разкривен почерк адреса си. Последните букви едва изписа. Дори това му беше изтощително.
-Прибирай го в джоба и го пази като дупето си.
-А ти пази своето.
-Поне тук е в безопасност.
-Няма ли буйстващи?
-Сега е спокойно. Разбрах, че е намален порциона за лекарствата и най-лудите са навън.
Блоговест беше прочел в пресата тревожни неща по въпроса. Отвърна с гримаса, а момчето постави ръка на рамото му.
-Ти си готин тип, а аз съм Тропче. Нали съм ти разказал какво е да си Тропче.
Не беше.
-Тропче е същество, което се ражда утрин с росата. Толкова ефирно е, че би се разпръснало и за да съществува изпълва човешките гърди. Живее в тях, толкова бързо, толкова екзалтирано щастливо, че до обяд е изживяло пълноценно половин човешки живот, а вечерта остаряло ги е напуснало. Завинаги. Но е оставило в тях спомена за себе си. Човекът – приемник, от този свой единствен ден има впечатление за остатъка на живота си.
Блоговест замислено се усмихна.
-Крий си вафличките и цигарите. Не са за откачалките, а за теб. И наглеждай майка ми.
-А ти ще се срещнеш с моята, нали?
-Обещавам.

Нагоре

Тагове: мрежа,

Гласувай:

Подобни постинги

СНИМКА ОТ МОРЕТО
Хладно предизвикателство в горещия ден
Фейсбук превзе българската мрежа. Дали?

Следващ постинг

Предишен постинг

Убийство в социалната мрежа - 15

Напушени мисли: За дупетата извън закона

Коментари

1. razkazvachka - Имам да чета от 10 глава насам - не може да се мине само отгоре-отгоре:)))
04.09.2010 14:45

Бързо напредваш!

цитирай

2. cefulesteven - Бързо напредваш! Доста п...
04.09.2010 17:27

razkazvachka написа:

Бързо напредваш!

Доста по-напред съм, но не искам да пускам повече от една глава на ден. Честно, подобно вдъхновение и опиянение от работата, не съм чувствал от години. Едно от най-прекрасните усещания, но ти като разказвач го познаваш добре.

Няма да забравя обаче началото, когато беше най-критично, подкрепата ти. Беше като провидение.

Дай Боже да излезе и на книга. Ще се боря, има варианти.

цитирай

3. анонимен - zdravei stef. . az 4akam erotikata ...
04.09.2010 19:06

zdravei stef..az 4akam erotikata ti..za da moga da komentiram..koga misli6 da poblikuva6 ne6to podobno....

цитирай

4. cefulesteven - zdravei stef. . az 4akam erotikata ...
04.09.2010 20:35

анонимен написа:

zdravei stef..az 4akam erotikata ti..za da moga da komentiram..koga misli6 da poblikuva6 ne6to podobno....

Ще има, ще има и еротика, спестил съм описанията, защото ми се струват излишни, но в емоционалното състояние на героите, всичко се отразява и стига да иска човек, може да види всичко:)

цитирай

5. анонимен - az govorq za drugite ti razkazi. . . . ...
04.09.2010 20:58

az govorq za drugite ti razkazi....tazi kriminalna saga..s malko molierski privkus..nikak ne mi se nravi...

цитирай

6. razkazvachka - тази глава ми е неясна - трябва да се връщам, за да връзвам с предходното...
07.09.2010 15:49

... въпреки предишни критики - главно от анонимни - трябват още думи - свързващ текст - за да не е толкова гъсто на информация
... също и езикова редакция - има неясноти поради езикова двусмисленост - за това си има редактори...
... вече не се страхувам да ти казвам критики - явно върви, става:)))

цитирай

Вашето мнение

Търсене

За този блог

Автор: cefulesteven
Категория: Тя и той
Прочетен: 3805722
Постинги: 3557
Коментари: 35484

Гласове: 102381

Блог вълни

Спечели и ти от своя блог!

Календар

Май, 2012

П	В	С	Ч	П	С	Н
	1	2	3	4	5	6
7	8	9	10	11	12	13
14	15	16	17	18	19	20
21	22	23	24	25	26	27
28	29	30	31

Блогрол

1. Моите книги
2. благодаря ти
3. Алманах "Нова българска литература 2011"
4. 1001 мечти
5. Дъщерята на слънцето
6. Мадам Еротика видеопрезентация на Неслънчице
7. Седем порти
8. Арт Висока Класа
9. Нежно тълкуване на нежните дебри
10. еротично по коприна
11. Буквите
12. Бунтарите
13. Още няколко думи за Седем порти
14. Удоволствие за духа
15. Долуподписаната
16. РОЖДЕСТВОТО НА ЕДНА ПОРОЧНА ВРЪЗКА
17. :))))
18. Един много готин спомен. С благодарност на Буквите и Иван!
19. Непорочното в "Порочна връзка"
20. Юридическа помощ
21. BG-север
22. Странстващият медиум и приятели. Моят форум
23. Библията на любовта в последни времена
24. За жените и за любовта
25. Светли мисли за черни дни
26. Моята лична страница
27. BG - Север. Блогът на седмичника
28. Мадам Еротика
29. Авторът на "Скрити белези"
30. Мадам Утопия - видеопрезентация на Неслънчице