Синът на кладенеца :: Убийство в социалната мрежа

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.09.2010 06:40 - Убийство в социалната мрежа - 18

Автор: cefulesteven Категория: Други

Прочетен: 2203 Коментари: 5 Гласове:

Последна промяна: 08.09.2010 06:50

18. Вдовецът на Лилаво копнение

Преди да тръгне, влезе за минутка в профила си в мрежата. Преброи четиридесет и две лични бележки от wwwwwww. Седемте w или беше в стихията си или наистина по незнайни причини му беше толкова ядосан, колкото се показваше:

“Престани, дирник такъв, ясен ли съм!”

“Син ще те целува оня тангуран интимния ти!”

“Абе, педалче изприщено, ти с кого се е@аваш!»

«Знам кой си, знам и къде да те намеря!»

Тези бележки бяха получени в периода между 23 50 – 00 00 последната нощ, от 01 05 до 01 41 следваха още двадесет подобни. След кратко затишие продължаваше без прекъсвания почти до сутринта. Седемте w – та всички го знаеха, беше един от символите на weblog.bg по същият начин както маларията на тропиците. Поведението му от агресивно преминаваше в тотално глупаво, а в някои от коментарите личеше, че не е глупав човек. Разказваше се, че има най-малко сто профила, но това навярно бяха легенди. Едва ли профилите му бяха повече от седемдесет, макар в weblog.bg, човек не можеше да бъде в нищо сигурен, случваха се всякакви чудеса. До този момент седемте w – та не беше удостоил Блоговест с вниманието си. Блоговест кликна върху изхода. Твърде много работа имаше и нямаше никакво време да се занимава с топ-трола. Когато трябваше да потвърди с “да” излизането от системата, обаче, се отказа. Кликна върху “не” и набързо написа на седемте w – та:

“И двамата знаем твърде много един за друг, нали!”

Изсмя се ехидно и доволен излезе от системата. Тази детинщина му върна настроение, а деня който го очакваше беше дълъг. Съпругът на Лилаво копнение се държеше враждебно. Не изглеждаше сломен, по-скоро изпълнен с омраза. И правеше сериозен опит да убие с поглед Блоговест. Иначе беше сериозен човек, с добра кариера като строителен предприемач, нисък и набит. Посивяла в двата края на порасналото в последните години чело. Смугъл човек, по принцип мълчалив. В идеално гладкото и без прашинка сако, като роден. Емоциите които сега откриваше личеше, че са чужди на характера му. Направи опит да бъде отзивчив и го постигна. Говориха близо час с Блоговест насаме в нейната стая, докато в хола, тъй наречените й близки, поливаха мъката си по нея, някои хленчеха, други спореха за политика. Сега когато я нямаше си спомняха, че я е имало.

-В последните месеци бях без жена, а я губих от години. Никога няма да разбера дали самопризнанията й са истина, макар нямам голяма причина да се съмнявам.
-Значи според теб е способна на убийство?
-Там където сте, имам предвид, онзи ваш объркан свят, там сте способни на всичко.
-Но, ако го е убила, то е извън мрежата?
-Вътре – вън. За нея нямаше разлика. Тя живееше вътре и проектираше мрежата в живота си. Онова, което минаваше за истина там се опитваше да наложи като истина, изобщо. Романтични бълнувания, идеалистични изстъпления, в един момент я правеше красива. Не я разбирах, очароваше ме. Имаше пламъчета в погледа й и леглото ни правеше в някои нощи пожар. Когато беше тъжна, нуждаеше се, като спасение се нуждаеше от мен. Като спасителната сламка. Цитирам я. Но това отдавна, отдавна. Нямах нищо против хобито й, но постепенно то се превърна в начин на живот.
-Бягала е изглежда от своя?
-Бягаше.
-Имаше ли причини?
-Изглежда. Не съм къркач и не съм забъркан в порочни финансови кръгове. Нямаме дете и не можем да имаме. На тридесет и четири, а когато е започнало бягството й беше още по-млада, в идеално здраве, можеше да има ин витро. Нямаше да е мой генетичен материал, но знаеше, че ще е наше дете. Нямам любовница, печеля много, много добре, но не съм настоявал да стои в къщи като домакиня. Имаше си работата, която й даваше зависимостта, която обича. В почивките ходим на екскурзии където си поиска...
-Поиска? Тя поиска?
-По-правилно: поискаме. Не бих казал пред нея: поискаш. Нямаше да е и много коректно. Тя избираше, защото за мен е почти без значение. Осланям се на добрия й вкус, а като се чувстваше приятно и на мен ми беше приятно.
-Скандали?
-Спорове, но скандали...не.
-Дори, когато се промени?
-Де, да бяха възможни скандали. Не беше тук за да се скарам с нея. Не беше в тялото си. Все едно напуснат дом, а собственика му, оставил го заключен.
“Също както майка, но тя без мрежа.”-помисли си Блоговест.
-Подозирал ли си я, че се среща с други мъже.
-Срещаше се. Не се връщаше по цели нощи. После мърмори едно отнесено, гальовно, но не на мен. На някакви спомени за мен. Приличаше на дрогирана, още не знам, дали не са се дрогирали. Толкова странни и разпокъсани неща, че отдавна знаех, че не е с всичкия си. И най-ужасното...
-Най-ужасното?
-Никакъв ме нямаше, за да й помогна. В нея, ме нямаше. Съжителствахме, но онази която ми е била с нещо по-близка. Тя не беше тук.
-Как го понасяше? Не всеки мъж е способен.
-Има доста по-лоши жени. Нея уважавах. Рядко се случва някой да ме спечели. И до последно си мислех, че ще си я върна. Не можех, не можех да се откажа от нея, а това беше единствената алтернатива.
-Или да убиеш? – провокацията се изплъзна сама от устните на Блоговест.
Съпругът на Лилаво копнение, дори не трепна. Отвърна със сериозна усмивка:
-Ако с това можех да си я върна, бих го направил.
-Доста голяма цена.
-Грешиш. Наистина я уважавах. Тя беше ценен човек. Някога. Предаде ме, да. Но това вече не беше тя.
-Познаваш ли убития?
-Сигурно от половин година беше напълно обсебена от него. Храни се и го споменава. Говори на сън за него. Кажа ли нещо, което не й харесва, сравнява ме с него. Види нещо противно по телевизията и го приписва на такива като него. Всички пошлости на звездите, всички лъжи на политици, дразнители из учрежденията с които си имаше работа, мърсотията по улицата, дори и по собствените й прозорци, пиянските крясъци в отсрещната кръчма, надутият внезапно клаксон или силната музика пуснат от някой тийнейджър наблизо, всичко още което не мога да се сетя, но е неприятно или откровено противно, греховно, престъпно и напомняше за Тангра.
-Не ти е било лесно.
-Веднъж дори избухнах. Не друго, ами и моята глава напълни с нейния Тангра. Креснах й да престане, после се смях, много се смях. Глупаво беше. Казах й си, че направо е влюбена и само любовта може така да обсеби съзнание.
-Всъщност може и омразата.
-Тя го доказа, иначе не бях го допускал.
-А допускаше ли, че се среща с него?
-Бях сигурен, че рано или късно ще се случи. Като, че ли го очаквах с нетърпение. Само и само да утихне, да й мине...Но не й е минало...
Петната пак заиграха пред очите на Блоговест. Стори му се, че ги вижда. Вижда ги двамата. Мъжът с който говори и покойницата. Застанали са един срещу друг. Спорят. Някой, на някого посяга. С ръка, всъщност с душа. Плесникът е по-звучен от физически. И далеч по-болезнен. Гонят се из стаята. Сред петната вижда очите й. Крещят от болка. Толкова силно крещят, че не се чува. Не се чуват и гласовете им, но разбира онова за което говорят.
-Мъртъв е вече твоят Тангра! Аз съм живият!
-Ти ли го уби?
-Спасих и двама ни!
-Но защо! Защо!
-Още ли е в главата ти! Прогони го. Мъртъв е, нали го мразеше.
-Аз, аз съм виновна за всичко...
Той е следял кореспонденцията й. Искал е да излекува дома от демоничното присъствие. Признава й всичко, а тя се чувства виновна и измисля самопризнанията. За да не би случайно да разкрият съпруга й, който тя е подтикнала към убийството.
-Какво ви е? – като от друг свят долетя истинския глас на съпруга.
Блоговест се стресна.
-Изглежда има магнитни бури. – отвърна.
-Виж, казва ти го вдовец, погребал току – що жена си. Не изглеждаш никак, никак добре. – искрен беше.
-Имаше ли друг близък човек от реала?
-Доста по-близък, бих казал. Нейната колежка в офиса.
-Ще ме улесниш с някакви координати.
-Разбира се.
Стиснаха си ръцете: “кураж и сила” и “а ти умната”, размениха си присърце, учтивите фрази.

Нагоре

Тагове: мрежа, социалната,

Гласувай:

Подобни постинги

Убийство в социалната мрежа - пролог
Убийство в социалната мрежа - първа глав...
Убийство в социалната мрежа - втора глав...

Следващ постинг

Предишен постинг

Преди да ме пробудиш

Убийство в социалната мрежа - 17

Коментари

1. анонимен - zdravei stef. . kak si. . abe 4ovek. . ...
08.09.2010 08:07

zdravei stef..kak si..abe 4ovek ..tezi hora normalni li sa be..onq kakavanec vliza v profila mi..napisal 4e sam ot sofiq ...4e sam semeina...drug lud pak 6tql da se samoubiva zaradi men..e 4e tezi ne6ta normalni li sa spored teb..ami to etef..s moite istorii deto mi se slu4vat..romani moje da izdade6..svetovno izvesten da stane6..prosto nqmam dumi...

цитирай

2. miaa - Здравей Стеф! Еуфорията продъл...
08.09.2010 14:23

Здравей Стеф! Еуфорията продължава, нещата следват своя път във възходяща градация! Невероятен си ..Толкова много идеи и емоции, които съм сигурна пресъздаваш от момента в който ти хрумнат! Получава се изненадващо и хубаво:)
Преживяваш със цялото си сърце :) Затова е достъпно и интересно:)
Поздрави за хубавите мигове:)

цитирай

3. cefulesteven - zdravei stef. . kak si. . abe 4ovek. . ...
08.09.2010 18:41

анонимен написа:

Писа ми, че повече обичаш да четеш еротиката ми, но разбра ли, защо този криминален роман с елементи на психо-трилър, все пак трябваше да се напише. Може би, дори ще има следващ том.

цитирай

4. cefulesteven - Здравей Стеф! Еуфорията продъл...
08.09.2010 18:42

miaa написа:

Нататък става още по-интересно и по-емоционално. Благодаря ти, Миаа.

цитирай

5. анонимен - stef. . ni6to ne razbrah. . az sam ...
08.09.2010 22:02

stef..ni6to ne razbrah..az sam obsebena ot drugi misli sega

цитирай

Търсене

За този блог