вместо отговор по част от темата на Kass 
 

Д. Б.  е дебел и симпатичен дебил. Седнал е на дървените масички в битовата кръчма на ъгъла и макар часа да е малко преди десет, температурата малко над десет, скоро ще изпие десетата си бира. Не е пиян и не е пиянка, просто е разпуснал колан и душа в есенната нега. Сам е понеже всички други са хукнали на работа, а той преди часове е свършил международния си курс, гарирал е сравнимото си по размери единствено със задните му части, возило и му е ред да си отпочине. Леко му е на душата – удовлетворен е от живота. Но пуста есен – тъговно чувство. Хем му леко, хем му тежи. Скука някаква и усещане за самота. Весело му е, но няма с кого да сподели веселбата си. Никой не разбира богатата му душевност и чувството му за хумор. Сам са го оставили, там в онази кръчма.

От другата страна вижда две одърпани хлапета. Приличат на врабчета. И с летни обувки още. И дрехите им тънки и остатъци от сополи по ноздрите им. Не са ли на училище. И какво правят? Точно там пред баничарницата. Броят стотинки. Не, не са мургави. Май са олигофрени. От помощното училище. Броят стотинки. Май не им достигат. Съвсем го разстройват. И какво, ако им купи банички. Ще им оправи ли живота. И защо ги пускат така навън. Да разстройват и без друго натоварените хора, които нищо не могат да сторят за да направят живота им, по-добър.

 

Твърде показно е. Като всички онези ми ти акции за събиране на средства на такива ми ти подобни. Няма да се учуди даже да е скрит пиар на някаква такава продукция. Но, не, по-скоро му прилича на жалка човещинка.

 

Съжаление ли искат да предизвикат тези наставници ли са, настойници ли са, какви ли са там? Държавата, че е абдикирала – абдикирала е, но тя и без друго не е длъжна да се грижи за всякакви неудачници изхвърлени зад борда, които сами не могат да се борят със своя живот. Такива и други мисли в този ред, преминават през главата на дебелия и симпатичен дебил Д. Б. но понеже му е било весело и понеже макар едва да е станало десет часа, току – що си поръча десета бира, хрумва му, че е много забавно, нещо което в момента на идеята осъществява.

 

Купува си от близкия грил едно много сочно пиле. Застава до масичката с децата, шумно стене, ръфа, мляска и преглъща. Джопанче и бяло месце, пара се вдига, мазнина се стича по брадичката му, хвърля кокълчета на котките, а те мяукат. Децата го гледат в очите, но той иска да покаже, че нищо на този свят не е в състояние да го разстрои щом е доволен от себе си, освен това му се струва възпитателно. Нека от рано ги научи, че няма кой да се погрижи за тях, освен самите те и най-добре е да не вярват на лицемерите, защото те ги използват за свои цели, а живота и мръвката са само на онези, които могат да се трудят и борят за тях.

 

Между него и децата минава момиче на седемнадесет. Хубава е, малко изпита, твърде гримирана. Вниманието й за миг е грабнато от дебелия господин и хлапетата.

 

“Твърде показно е!” – помисля си, виждайки късче месо залепено по яката му, а после забравя и отново е погълната в сивата дупка на тежките си усещания. Едва се движи, не може да мисли, не й се живее. Претърпява любовна мъка. Сяда на пейката в близкия парк. Гълъбчетата пеят, само я разстройват. Което прави прекрасен живота, нея кара повече да страда. По алеята случайно преминава нейна приятелка с гаджето си. Прегърнати са, изглеждат щастливи. Виждат я и чистосърдечно и махат. Тогава тя се сеща за дебелия тип, който ръфа пилето пред гладните деца и двамата й се струват точно толкова отвратителни, колкото и той. От този момент нататък, тя ще намрази за дълго тази, която й е била добра приятелка.

 

Твърде показно е! Твърде показно!

 

Двамата завиват по същата улица, по която е дошла тя. От далече забелязват малката сценка. Момчето му се приисква да минат по този тротоар, да купи нещо от закусвалнята на хлапаците и да изгледа на кръв дебелака. Но изведнъж си помисля, че ще е твърде показно, а отскоро е с момичето. Твърде скромна му се струва, не й харесва да се набива в очи. Това казва пред приятелите си, че харесва в нея, иначе си пада по усмивката й, една уж свенлива, а порочна. Момичето му се приисква да минат по същият този тротоар, за да каже на едрия мъж, че е невъзпитан. Но изведнъж си помисля, че ще е твърде показно, а не иска да мине за преждевременно превърнала се в леля, която маха назидателно с пръст. Без дума да си разменят, все така прегърнати се отклоняват към другия тротоар.

 

“Не ни интересуват тези неща! Затова ги обикаляме! Тъй си мислят младите! Упадък!” – веднага написва в тефтерчето си около шестдесет годишен интелектуалец, забелязал ги от масата в кафенето с което се събираше със себеподобни.

“Направиха го демонстративно. Те видяха гаврата с глада, видяха, че ги видяха и показаха, че им е все едно. Твърде показно е! Твърде показно!”

Тези думи му отключиха хиляди мисли, писа до вечерта, а когато се опомни на улицата ги нямаше нито дебелия дебил, нито децата. Скоро материалът му беше публикуван, понеже беше трогателен, а доста от тези, които го прочетоха си помислиха: “Твърде показно!”. Макар да предполагаше, че е разбунил подобни духове беше почти толкова удовлетворен от себе си, колкото и шофьора в началото на тази сутрин и дори не се замисли, че вместо да пише, можеше да стори нещо, по-дребно, по-семпло, но по-човешко.

 

Направи го една засукана дама, която не пишеше, обичаше да чете, но така и не намираше време за подобни приятни неща. Беше гарирала на близката улица, чакаше да стане време и да се обади на един бизнес – партньор, а сърцето й се късаше от гледката. Прие я за лошо знамение. Слезе от колата, купи едно пиле и го занесе на децата.

 

Видяха я около шестдесет чифта очи. От прозорците на апартаментите, от магазините и от заведенията. А под шестдесетте чифта очи, най-шарени и различни мисли, голяма част от които възпяващи или анатемосващи анатомията й, късата й поличка, стройните бедра, спортното дупе, но по-голяма бяха тези, които могат да се обобщят като “Поне да си беше свалила златните гривни и пръстените, а тогава да се прави на милосърдна! Намери начин да покаже тоалет, кучка с кучката й! Че й на майка Тереза се прави! Твърде показно!”

 

Д. Б. беше забелязан от много хора, които допреди това не го забелязваха в кръчмата. Разбира се, той не направи никак приятно впечатление. Но както вече писахме, Д. Б. беше дебел и симпатичен дебил. И в последвалия разговор, когато се върна на бирата, спечели всички онези, които в началото го упрекваха. Той дори не предполагаше, че сина му, известен интернет – трол във виртуалната среда, печели внимание по същия начин. Прави нещо идиотско, а после пуска очарованието си и тъй като хората са по-склонни да прощават, отколкото да оценяват онова, което не се нуждае от великодушието им, се ползваше със завидна популярност. Д. Б. разбира се почерпи цялото заведение, а това не се стори на никого “Твърде показно”

 

А на това, че е паркирал неправилно, твърде показно, черен джип, точно между пожарния кран и там където се разиграваше сценката между Д. Б. и децата, никой не обърна внимание.

еххх, Стеф, поздравления!

Ти отключи темата:)

tolkova krasnore4ivo si go kazal,4e nqma kakvo da kaja...Ot tolkova strax ot,,pokaznost'',
taka 6te si umreme v xrastalazite...
Po mazoxisti4en narod ot nas -nqma!!
Ponqkoga izpadam v isteri4en gnqv...Abe koi razbral -razbral!!
Pozdravi ot Lago di Garda!!

Всичко иде от там, че като общество и като социална маса, твърде обичаме да се наблюдаваме, обсъждаме, оценяваме, пишем минусчета, търсим слабостите уж за добро, критикуваме, което би трябвало да е за добро, но отдавна критиката се цени повече от делото, накрая ще остане само критиката, а няма даже да го има онова, което да се критикува. Има и нещо друго, че същата критика, най-благодушно пропуска, категорично отрицателните явления и търси отрицателно най-вече в тези, които съдържат нещо положително.

totalno sme preminali na prinzipa: ne6tem q da sum dobre,sakam Vute da e zle..
Spezialno v bloga...vsi4ko ve4e e pod vsqkakuv komentar..a i az ne sum ot mnogo vuzdurja6tite ...i ne moga da ignoriram prostotiqta i zlobata s ...mul4anie!!
Vsi4ko si ima nqkakva graniza...

"...същата критика, най-благодушно пропуска, категорично отрицателните явления и търси отрицателно най-вече в тези, които съдържат нещо положително."
**********************************************************************

Така е, Стефане, навсякъде, "твърде показно" се търси "мръсотията" във всеки жест. И се пропуска - умишлено - да се посочи и положителното.
Когато се критикува, правилно е да се обърне внимание и на доброто... Иначе си е злобеене!
Поздрави за написаното тук, много е навременно. Усмивки от мен и хубава вечер :):):)

Боя се, че отдавна вече не е само в блога.
И ще избегна обичайните приказки за блога, като огледало на живота, защото е много трудно да се определи кое на кое е отражение. Блогът на живота или животът на стереотипите, които се създават в мрежата, в частност и блога.

Да си носят отговорност пред съвестта, онези, които виждаха нещо симпатично във вербалното насилие, в разчистването на сметки на дребно, в толерирането на непредизвикани атаки от блогъри към блогъри. И ако беше само блог.бг. за който съм крайно, крайно разтревожен, защото не изглежда никак, никак добре, а проекта беше блестящ, даде резултати за които малка България само може да мечтае. Спаси неедна душа. И нямам представа колко пари са хвърлени, далеч по-важното дори от тях/едва ли са малко/ е какъв интелектуален капацитет събра през годините, но сега провали ли се, ще е такъв резил, какъвто дори изгубила АЕЦ-а си и Бог знае колко още предприятия България, не помни.

И всичко заради една животинска, инфантилна дребнавост на жалки негативни духове.

Знаеш ли, има и нещо друго което ме плаши в цялата разказана от мен измислена ситуация. Ако пийналият дебил не беше се държал така с децата, едва ли някой изобщо щеше да ги забележи. Не, че е редно да му благодарят, не че това го прави по-малко дебел дебил, но ми се струва, че така щеше да се получи. Което навява още тъжни мисли.

Хубаво пишеш Кръстев.. и е добре всеки от време на време да се обръща и към собствената си съвест. Аз го направих, а ти направили го.. ?

Милосърдие или показност. Това е въпросът... А отговорът е според духовните ценности.

Поздравления!

Че нещо се е оляла

А другите, които всеки дан раздават... те никога не се замислят, и слава богу!
хубав анализ, Стеф! Поздрави.

Всичко, което тече навън е показно - но слепите духом не го виждат!
И пак поздравления!

No comment

http://anihils.blog.bg/tq-i-toi/2010/10/07/uau-krasooooota.616726