Някой е обявил 18 октомври за Международен ден за изкореняване на бедността. Дали пък друг не е вдигнал по повода тост с коктейл с цена 1 000 евро, може да се гадае, но е вероятно. Няма да нарека празника "лицемерие", каквото първоначално чувство оставя само произнасянето му. Все пак някой признава, че е проблем, че има такъв. У нас е достатъчно да се нацупиш, ако някой рече: "бедният е некадърник и мързеливец" или просто да споменеш, че има и такива, а понякога от мизерия дори умират. За да те посочат с огнен пръст и злобно да те нарекат левичар, дори да не си такъв. Ако не дай си Боже, имаш причини да се чувстваш като част от този проблем, да речем, си от съкратените напоследък актьори или ощетен от реформите в БАН, кадър от някой от закритите ВУЗ-ове или, не ти го желая и не искам да те обиждам, наричайки те писател, и то провинциален, далеч от тенденциите на времето и ловките тайни, със способностите да си вадиш хляба, излъгал се да работиш без договор в строителна фирма или такава за кравешки разфасофки; ако си някой, който и до днес чака онова, което няма да се случи, тоест да си получи заплатата и имаш неблагоразумието да го откриеш по някакъв начин, тогава всеки мургав каруцар на пет ракии и половина, на който му е провървяло с плячкосаните кубици дървен материал, без да го пипнат горските и да му конфискуват каруцата и коня, или пък благоразумно затворили си срещу процент очите, ще започне мъдро да ти маха с пръст, да те поучава и да ти каже в лицето отдавна признатото безмълвно като истина, чак от малките деца: че щом си в подобно положение, ти не си полезен за обществото.
И като споменах за горски,
конфискувани каруци и коне, не мога да не се сетя за...
Целият материал в "Напушени мисли"
