Самоубийството е формална дума. Никой не слага край на живота си сам. Този, който завързва клупа, натиска спусъка, прави прореза по артерията, развърта кранчето на бутилката газ, поставя смъртоносната доза медикаменти в устата, той е изпълнителя, палача на една произнесена от другиго присъда. При това поставя край единствено на биологично съществуване, защото не съзнанието на екзекутирания е съдебния състав определил крайното наказание. То – съзнанието е било изместено, тялото е било напълно узурпирано от чужда воля. Най-често на хора, които дори си нямат представа, че причиняват смъртта и не желаят да причинят смъртта на осъдения. Не са изключение случаите в които те са много близки с него. Но не близостта им, а влиянието, което му оказват е съществено в случая, защото такова влияние може да има както близък, така и не толкова близък, че и далечен човек. Само по себе си, това влияние не е и способно да доведе до смърт, винаги има намесени и други, благодарение на които – то, смъртоносното влияние обсебва напълно даденото тяло. Процесът е продължителен, никой не знае, че в това време има човек арестуван и затворен в някоя от килиите на собственото си съзнание от нахлулата в него чужда воля. После мярката му за неотклонение е удължена. Външно поведението му е толкова леко изменено, че няма как да бъде забелязано, а дори да е забелязано, трудно може да се отгатнат истинските причини за това. Следва дълъг и оспорван съдебен процес, ден след ден, подсъдимия губи връзка със свободния си живот, волята си. Присъдата: тя не е произнесена след рязък удар със съдийско чукче, а бавно и протяжно, докато обземе с хладния си дъх и последната клетка на клетника. И той напълно прогонен от тялото си го оставя на своя палач.  

 

Интересна гледна точка... но това ми звучи като "оправдание" за нещо което принципно не търпи оправдание... То не е решение и е проява на... бягство!!! ...и в много случаи - опит за обвинение към всички които "не разбират"... моят въпрос е резонен и съвсем простичък - КАКВО ТРЯБВА ДА МУ СЕ РАЗБИРА? ...и го задавам като човек на който му се случи няколко дена след "Възкресението" да държи в ръцете си издъхващ приятел... "самоубийството" може да е само висша форма и проява на егоизъм, или тотално безсилие (?!?) и опит за бягство "подарявайки" лични проблеми на "праведните неверници" (което също си е чист егоизъм) ...или да се свърже с единственото "оправдателно" съждение - чиста загуба на "човешкото", на "нормалност" или направо лудост...
Няма "случайности" които да водят до нещо толкова крайно - ПРОСТО НЯМА... всичко останало е чиста проба лицемерие (същото като при осъзнатите самоубийци)

В следващата част от постинга съм бил по-обстоятелствен и съм се опитал да обясня, защо смятам, че никой не отнема живота си сам. Инструментът е собствената си ръка на екзекутирания, но екзекутора е друг.