Може много да се говори за един народ, от който 29 % не пипат книга, но е адски тежко да се каже каквото и да е, когато този народ е твоят. Според скорошно изследване на "Алфа рисърч" положението в България е такова.
И по темата може да се спре дотук, защото цифрите казват всичко. И спокойно може да се спре дотук по всички останали теми, защото тази казва всичко. И за свободата, и за мизерията, и за липсата на самочувствие или прекалено раздутото самочувствие. И за битовата престъпност. Че и за организираната. И за кризата, най-вече за кризата, а тя (прощавайте за клишето) е преди всичко духовна.
Tакъв народ, може да се опише с едно единствено прилагателно: "апатичен". Ограничил потребностите и желанията си до едното тяло, съсредоточен върху материалните проблеми, които в повечето случаи са наистина сериозни, в други - не чак толкова. Изгубил простор на мисълта, затворил я до дребни битови условности, поставил тесни рамки на свободата си.
Книгата е приключение на мисълта, врата от ежедневието към другаде. Провокация на въображението. Читателят е съавтор на твореца в създаването на други светове, на други реалности. Такива, каквито не могат да се купят от моловете, нито от китайските магазини. Такива, каквито политик не може да ти обещае преди избори, нито пък заради тях чиновник да те глоби, понеже не си ги декларирал. Такива, чиито сметки не плащаш на монополистите и няма как някой да ти надпише. Реалности, които помагат човек да преосмисли своята. Да я погледне от страни, от горе, от долу. Да види с други очи какво по себе си и в живота си може да промени, с кое временно може и да се примири, а също тъй колко неща има в живота му, които можеше и да няма, и какъв рядък шанс е, че разполага с този кратък и единствен живот, а съзнавайки тази му стойност, съзнава и по-добре какво може повече да направи от себе си. Или по-кратко: човек освен като тяло, живее и като свободна от тялото мисъл, чрез която е по-богат, а и може да направи повече за това си тяло, защото има нещо извън него, което да го води.
Вярно, донякъде мисълта пътува и чрез телевизията. Но тук ролята на въображението е сведена до минимум. В повечето случаи то се явява пречка, гледайки телевизия, се стремим да го изключим. С пристрастяването или превръщането в навик на гледане на телевизия е естествено то да закърнее. И тъй като телевизията все пак е необходимост, модерно средство за информация, а също тъй подобно на книгите може да бъде приключение на мисълта, за да няма вредните последици, просто не трябва да е единственото. И гледането не бива да е за сметка на четенето. Нещо, което малко хора съзнават. Други са напълно безразлични към себе си или мисълта за интелектуалното самоубийство им допада. Не са и малко случаите, когато интелектуалната умора от свързана с умствено напрежение работа отдалечава човек съвсем обяснимо от четенето. Но все пак това са единични примери сред целите тези 29%. Колкото и трагично да е, повечето са роби на модата. Пообщувайте с подрастващи, нека да са повечко. И различни. Ще се убедите - за повечето от тях четенето е "тъпо". Защо? Не могат да ви отговорят. Ако са искрени, могат и да ви кажат: "така мислят другите". И за да се впише един тийн в пейзажа, а за един тийн социалната идентификация е нещо много важно, дори да има интерес, започва да се бори с него. Убива въображението си, осакатявайки себе си и света си по този начин.
Какво е човек, изгубил любопитството си? Опознаващ света само чрез прекия контакт с него с петте си сетива. Движещ се само по строго определените траектории от ежедневието. Бавно убиващ въображението си. Осакатяващ се по този начин.
И тук родители и учители могат да направят малко, защото по-силен е факторът социална среда.  


Материалът е от новия брой на BG Север. 

Само че се питам това само тийн-възрастта ли касае. Щото аз имам други наблюдения, Cefulesteven. Освен това е въпрос и какво се чете. Щото пазара е залят с вестници, списания и книги достойни за 451 по Фаренхайт….А и какво да виним децата или внуците си. Те вероятно са наблюдавали някого на компа или лаптопа и може пък да не знаят, че има сайтове- библиотеки.. ….НО пък интернет търговията с дрешки и парцалки процъфтява. Че и във фейса се обменя информация на мига и хоп! – поръчка он-лайн!, щото всичко е до ‘’изчерпване на количествата’’!
( наблюдения ми са скромни - от действителността лично около мен в млад колектив – жени на около 25 +/- 3 години, иначе отговорни и работливи)

Жалко за тази действителност. Не ми се мисли за децата, малките имам предвид. Те се раждат с мишка в ръката :), но пък съвсем никой не им казва къде е по добре да я използват
Хубавото е, че всяко правило си има изключение. Но тежко и горко на изключенията


Поздрави за поста. Жалко за ( липсата на) ефекта от него.

ПП. И няма какво да се чудим, че го има и това

http://lubima.blog.bg/regionalni/2011/06/03/tova-li-e-bydeshteto-na-naciiata-ni.759274

Приятен ден пожелавам!

За модата не са виновни тийнейджърите. Ако поколение носи отговорността за нея: моето е. Твърде сериозно приехме битовото, проявихме комплекс за непълноценност, украсихме се с умора и един позьорски цинизъм и изповядвахме волно и неволно, че културата е за по-щастливите чуждоземни, извънземни и т.н. Младите са само ехо зад бронята на отегчението под която скрихме малодушието. Не мога да упрекна някой от тях, че не проявява куража да бъде различен и като казвам "различен" нямам предвид хомосексуалист, а просто личност, която страни от модата на всеобщ инфантилизъм.

Интересно ми е дали правят тези статистики на базата на количество продадени книги в книжарниците. Ако е така, този процент не ме плаши. Аз лично за последните 3 години съм си купила точно 4 книги, но тава не означава, че не чета...

Не, не за съжаление. На друга база е. Ето малко подробности:

http://cefulesteven.blog.bg/drugi/2011/05/25/tova-dano-dano-dano-ne-e-viarno.753129

Благодаря за подробностите, някои данни от тази статия са си направо стряскащи, но аз все пак предпочитам да не вярвам напълно на тази статистика. Оставам си оптимистка... :)