Някой ден ще напиша за чувството, когато започваш лятната си ваканция с гостуване в родния си град. Наистина си заслужава да се пише за това чувство. Но ще го направя друг път.
Някой ден ще напиша дълъг постинг за странностите на асеновградчани. За Станимака може да се говори, че е прословут с многото си храмове, с виното си и булчините одежди, но истинската му атракция си остават хората. По-скоро чешитите. Не само мое мнение е, че има чешити, които не са асеновградчани, но няма асеновградчанин, който да не е чешит. Дори и най-близкият до стандартните модели индивид, с нещо не е точно като всички останали, а стига да го опознаеш по-добре, ще разбереш, че за разлика от всички българи, които най-вероятно сме потомци на траките, той още по-вероятно е потомък на извънземни.
От асеновградчанин очаквай всичко друго, само не и да е съвсем нормален.
Макар да ми се събират около тридесет години живот в този град, няма да престана да се учудвам и да се чувствам, когато съм в Асеновград, малко, като в "Пътеводител на галактическия стопаджия".
Тази ваканция, още първия ден, един малък симпатяга, разби окончателно илюзията ми, че вече нищо не може да ме изненада в този град.
Както сме седнали аз, милото ми и тийнейдъра на кафе, минава зад нас и ни предлага съвсем професионално вестник. За тридесет стотинки. Да го подгоня като циганче, не ми дава сърце, то не проси, а продава вестник. Да му скъсам ушите за дивотията, не върви, не ми дава сърце. Самият съм бил продавач на вестници.

А и циганче да продава вестник "България" - звучи гордо.

Друг е въпроса, че този вестник е издаден от ВМРО и предназначен за безплатно разпространение.

Става ми смешно, а и едновременно с това едно, как да го опиша: затрогнато.
Ето това се казва предпреимачески дух. Погледнете го на колко е, а каква гяволия му е хрумвала.

Е, има известна мрачна символика с името на вестника...и как се продава всичко в България, че и самата България. Но как да му се сърдиш: толкова невинен изглежда. И ако той злоупотребява с тридесет стотинки на брой, други с по-светла кожа, го направиха с милиарди. По-подобни на тази схема. Не е нито политик, нито подземен бос, а само може би, едно гладно хлапе.

Слагам си усмивката. Разкарвам мрачните мисли. Обръщам го на смях и вместо тридесет, му давам петдесет стотинки, само и само да позира за две снимки.

Естествено прибрах си и вестника.

И като се замисля, не съм никак възмутен. Напротив, смешно ми е и си казвам:

"Евала, малкият!"

по-добре да продава "България", отколкото да прави това, което почти всички негови събратя практитуват. Пък нали и циганите са Българи, трябва да се опитаме да ги приобщим и да се осъзнаят като такива. Хубав уикенд!

Циганчето и Индия,и Египет,и майка си ще продаде,та на България ще й прости...

Изобретателно е, и все пак работи, а ако успее да продаде вестниците, по-добре, отколкото да се раздадат без пари, защото от опит знам, когато се плати за нещо за четене, то се чете. :)))

:))))

Идвам си често. През месеци. Трябва да си кажа, че града ни, много бързо мени облик. Когато живях в него не ми правеше впечатление, но сега ми е очевидно. До среща:)))