Ще напиша нещо за строителната площадка. За една от многото на които съм работил. Една ли, две ли, три ли...Не помня вече колко седмици чакахме заплатите си, а те не идваха. Казвахме на началствата, че ще спрем да работим. Те пък ни убеждаваха, че парите ни се бавят, но ще бъдат платени. Спрем ли сега обаче, по-късно няма да имаме заработено, което да ни бъде платено. Най-добре да постискаме още малко зъби и да продължим. И понеже и без друго си губехме времето, а без работа то минава по-бавно, а черните мисли стават още по-черни: започвахме да работим. Първо един, уж само да убие номер. После се налагаше, някой да му помогне, защото не можеше сам да свърши това или онова. Неусетно всички се включвахме. 
Протестът пропадаше, но какво още се случваше. Наближеше ли единадесет преди обяд, аз изчезвах през една потайна пролука на задната ограда. Разбира се подкрепен от колегите. Живеех наблизо и използвах по принцип обедната почивка за да вляза в интернет и да осъществя някой - друг контакт. Сега ми беше жизнено важно, ако можех да си уредя някое литературно четене из България и да продам някоя книга, можех и да си осигуря пари да си платя наема. Иначе щях да работя поне още час. Същото положение и с останалите. Един събира дърва за огрев, че няма с какво да си стопли семейството. Разправят, че шофьорите пък точили бензин, че го казват и с малко завист, но всеки дълбоко в себе си им е съпричастен, защото и той би постъпил така, на тяхно място. Малкото работещи го правят без желание, депресирани, движат се като кукли на конци. 
И тъй идва онази седмица, в която, ако бяхме протестирали нямаше да имаме изработено. Сега също нямаме, кой знае, колко. Реално: без протест сме били на стачка.  И там е работата, че строителната площадка си прилича на един умален модел на България. Без протести, стачкуваме. Не се вижда веднага, а след време по резултатите. 
Заприличва на една друга епоха от историята ни. Пак едни лъжат, че плащат, други лъжат, че работят. И партньора си и себе си. 
Тъй, че и да няма протести, няма ли нормални условия за работа, а и за живот, потъването е гарантирано. 
Съгласен съм иначе, че протестите сами по себе си, не решават нищо. Че някои техни каузи са абсурдни, други меко казано: не съвсем справедливи към всички останали.
Едно е ясно. Протестите винаги поставят проблемите на дневен ред, а скриването им, не ги решава. 

но никога не знаеш кой и как ще употреби протеста в своя собствена изгода.
И крайният резултат пак няма да е задоволителен.
Осъзнаване трябва тук - и на проблеми, и на възможностите за тяхното решаване. При това от двете страни.

Валя

ми омръзна да слушам как трябва да стискам зъби в името на светлото бъдеще, а бъдещето на няколко души в държавата непрекъснато да свети.
Подкрепям протестите! Нека тези, които ограбиха хората по време на прехода, да върнат ограбеното. Стига само ние сме плащали цената!

А за "светлото бъдеще" думите ми напомнят за едни други времена и не ме карат да се замисля за бъдещето, а за миналото, което се превръща в настояще.
Имаше една емблематична песен в зората на демокрацията, едва ли не химн:
"Нищо не ми обещавай, за утре.
Днес, вече ценя, всяка минута..."

"Помни, че утре, започва от днес."

Съгласен съм.
Има доста хора чиито намерения са честни - от двете страни на барикадата.
Проблемът е, че между тях винаги са наместват лицемери и лъжци, които разправят колко лесно и бързо ще оправят държавата, а всъщност ще оправят само собствения си джоб.

Аз също съм съгласен с това, което написа като отзив.
Написах защо смятам протестите за нещо принципно важно, но още по-важно е, наистина да са в интерес на протестиращите, а не нечии други интереси, както за жалост, често се случва.

Стачката е отживелица. Като не ти харесва - напускаш. Ако си ощетен - търсиш си правата. Инспекцията по труда е доста агресивна към работодателите.
Но да клечиш в работно време, да събираш дърва и да крадеш бензин не е протест, а цигания.

Железничарите протестират срещу съкращенията в едно фалирало предприятие, а гърците срещу рестрикциите в една фалирала държава. Все едно да протестираш срещу дъжда или срещу празния хладилник. Протестът предполага позиция и алтернативно режение. Иначе не е протест, а хорово реване на безпомощни.

Протестът трябва да има логика, стратегия и тактика, а исканията да са възможни. Това предполага интелигентна оценка на ситуацията.

А колко хора, способни да направят интелигентна оценка на ситуацията, работят като работници???

Стачката и игра ВА БАНК. Една неуспяла стачка носи повече негативи на стачкуващите, отколкото обикновеното примирение. Така че стачката трябва да успее на всяка цена, или да не се започва. За това е крайна мярка.

Разбира се не и когато е превантивна мярка. Но Българин и превенция са антагонистични понятия.

То всъщност в България се постъпва по начина: като не ти харесва напускаш. Стотици хиляди я напуснаха, а това се превърна в част от проблема с пенсиите, за останалите.