Не мога да се оплача от въображението си, напротив. Не умея обаче да лъжа. Друг е въпроса, че и не обичам, но неумението ми, не ме прави особено горд. Презирам лъжците, но не смятам, че всеки, който изрича лъжа е лъжец. 
Пример:

Домакинът:  Гладен ли си?

Гостът: /пътувал е, гладен е наистина, но не много, знае, че гостува на хора които не им достига храната/
Не.

Не е лъжец, тактичен е.

Шефът: Не ми изглеждаш добре?

Подчинен: Сигурно е, защото навън е студено. Ще се оправя след малко. /има температура и го знае, но знае и че има работа която шефа му няма да свърши, макар да е склонен да освободи/

Не е лъжец, отговорен е.

Съпругата: Къде се забави?

Мъжът: /доста неубедително/ с приятели.

Не иска да каже, че е търсил пари на заем за подаръка за рожденият й ден.
В случая не става въпрос за лъжец, а за нежно отношение.

Първите три примера, сигурно ще ги изброя хиляда и един.

Уговорката ми е: Не съм фен на лъжата.  Честността е най-добрата политика. Навярно в 99% от случаите зад лъжата стои благороден мотив, но едва ли и в 0,001% този мотив е действителната причина, оправдателен е или лъжата е единственото или най-подходящото средство.

 

Прости ми, Боже!...
Лъгах...

Често ми се е налагало да спестявам истината, на моите близки!
За да не им създавам тревоги!Лъгала съм!Човек сам създава, както своя ореол, така и собственото си отрицание.