Не можеш ли да се примириш, че има и други читатели.

Че цял свят не е длъжен да пише за теб, и без друго твърде кратък е човешкия живот, за да прочетеш всички, а колкото и странно да ти се струва: човек си, нищо повече.

Че цял свят не е длъжен да свири по цигулката ти, а само онези на които им е това работата, ако има изобщо такива.

Че няколко милиарда човека не живеят с единствената цел да получат или не одобрението ти.

Че онези другите, които също обичат да четат, а някои повече и много повече от теб, също имат правата ти.

Че различните не са луди, а ако има в цялата история лудост, може да не е точно у различните от теб.

Че няма по-голям възход от това да казваш “ние” вместо “аз”, ако наистина ти е гласувано доверието на множеството, но няма по-голямо падение от това да казваш “ние” вместо “аз”, когато масата не ти е гласувала доверие, а просто ти е отнела правото да бъдеш себе си, погубвайки точната ти самооценка, усещането за сила и слабост, права и отговорности, които е нормално да има личността.

Че може да има и мисли, които не ти харесват.

Че всеки човек има право над ума си. Не си наемодател на мозъчните му клетки. Не си притежател на душата му. И дори да си човек, който живее с усещането, че всичко на този свят е негово и когато иска може да си го вземе или да го отнеме на законния собственик, отиваш в съвсем други територии. Твърде свободни за да понесат, каквото и да е било самоуправство.

Че хората се интересуват и от други неща, не само от тези, които вълнуват теб.

Че във всяка кръчма напитката ти може да не е на почит, нито, че всеки трябва да харесва десерта ти. И ако не ти го харесва не значи, че ти го е изял. Нито пък означава, че ти ако не харесваш нечии, имаш правото да се изплюеш в чинията му.

Че не си на военен плац, в началото на редицата, за да се подравняват всички по теб.

Че не е лична обида, ако някой предпочита да се учи на морал от Епикур, друг от Сократ, друг от Буда, Христос или Мохамед, баща си, майка си, кварталния бос или онзи странник, който е видял да броди самотен в дъждовната нощ и само от няколко разменени изречения е разбрал какво е достойнство, вместо да се учи от теб.

Че само кондуктора има право, и то само в автобуса си, да сочи на всеки къде му е мястото. Животът може да е пътуване, но не задължително е с твоя автобус, защото някой може да предпочете да пътува с колата си,  друг със самолет, друг с мечтите си, а някои и с косите си.

Всеки пише за някого, не задължително за теб.

Всеки живее за някого, не се обиждай, но в повечето случаи, за по-близък от теб.

Сега остава и да те разберат, и всичко ще е наред.

Поздрави!

Непримиримите са точно тези, които пет книги на кръст не са прочели, но имат мнение за всичко, а собственото си т. нар. "творчество" или "мислене" са отправната точка, срямо която всички други трябва да казват "Равнис".

От години се надявам:)

И ако си имат представа, колко ги разкрива тази им позиция. Когато човек се опитва да ограничава околните само показва собствените си ограничения. Постоянно бъркат стил с тематика. Губят им се десетки жанрове: бъркат ги с различни, не знаят изобщо за съществуването им или най-малкото не са чели такива.
Говорейки за стилистика показват познание каквото е и под нивото на малко по-любознателен тийнейджър. Явно не са запознати и със световни класици. Каквито най-малко от снобизъм трябваше да прочетат.
Що се отнася до това: какъв трябвало да бъде, какъв не трябвало да бъде поета, човека на изкуството - тук вече е направо трагикомично.
Дори само Библията е писана и от овчари, и от царе, и от митари - съвременните рекетьори, от разбойници и особняци, каквито, ако видим днес ще наречем "луди", а Библията е една много малка част от световната литература и разнообразието при авторите е далеч, далеч по-голямо.
Да се сложи униформа на пишещия: това ни в Третия райх, ни в 70 годишната соцтоталитарна империя е успял някой да го стори, понеже е най-жалкия от всички възможни абсурди.

Скоро се сетих за една асоциация.
Създателите на АСТА просто не са могли да се нагодят към пазара и затова прибягват до ограничения и санкции. Наясно са, че губят битката, и това ги вбесява още повече.
По абсолютно същия начин някои хора не могат да се преборят с конкуренцията по честен начин и в безизходицата искат да нагодят обстановката към собствените си жалки /не/възможности. Това не може, онова не е позволено. Допустимо е само, което те самите могат. Типично по комунистически приравнавят можещите с неможещите. Да им се чуди човек защо ce пишат за дясноориентирани, след като са "червени и в червата".

Буквално преди минути го писах в последния постинг на Катана, но все едно отговарях и на твоя отзив, преди още да съм го прочел. За това ще го и копи-пейстна:

В шести клас, първи срок, живота ме прати бащиното село. Бяха ме направили културно - масовик без да ме питат искам ли. Ами кого другиго да направят: градско момче, от другия край на България, всички знаят, че ни може да дои крава, ни пилци знае как се гледат, пък и едно такова, по-мъничко от останалите...Хайде поне в училище да го направим културно - масовик, че за друго не става:)
А за останалите години: честно, кошмар ми беше да влезе някой в класната стая, да даде учителя, който води урока да прочете: "Еди си къде си, по повод еди си какво си, в еди си колко часа, ще се проведе еди си какво, присъствието е задължително".

Ще ме правят културен. Само, че от какво ме откъсваха. Най-често от книжката, която исках наистина да прочета и за която не намирах свободно време. Нея бих разбрал и би ме обогатила. Честно дори да ме водиха на нещо "стойностно" - както е прието да се казва в блога :) убиваше ми се всяко желание и се държах като откачен.

Така става, когато някой определя какъв вкус трябва да имаш. И го налага.

Дали наистина ще разберат какво ни казваш, всички прочели постинга?! Силно ми се иска да вярвам, че ще...Желая ти много, много читатели, та белким повечето....

Хората са такива..злобни имам предвид. Мислят си, че те са перфектни и само техните мисли и чувства са правилни. В крайна сметка, грешната им самооценка, става такава и за околните и те си създават грешно впечатление за тях, като така всъщност компрометират личността си. Човек съдел по себе си, но до колко е правилно това, за тях няма значение.
Не обръщай внимание на лошите критики, нека те те градят, но не са основа на постовете ти, защото имаш наистина талант и лично аз, пък и вярвам, че и много хора, които те четат и ще те четат за в бъдеще те харесват. Дай Боже, както се казва и още читатели на блога ти! :)