Постинг
20.02.2012 09:34 -
Колонката в Буквите: Творчество и актуалност
Вчера бях на опелото на двадесет и две годишно момиче, убито от маршрутка в Студентски град. С майка й работим заедно. Много чувствителна, но и много смела жена. И едва сега разбрах силата, която й дава смелостта да напише много от материалите си. Малко по-късно говори по телефона с колеги в редакцията. Между всичко, което каза, бяха думите: "Това е лична трагедия, за семейството и близките, но може да се случи на всеки и за това трябва да има справедливост." Иначе е жена, която плаче на красиви стихове и трепери, когато говори за някой от разказите ми. Говори много емоционално и лично приема всичко, с което се сблъсква като разследваща репортерка.
Ще нахвърлям в няколко щрихи и опелото...Целият материал.
Как е възможно това?
Делото за геноцид над палестинците пред ...
Стенописи от Диан Костов Костинброд
Делото за геноцид над палестинците пред ...
Стенописи от Диан Костов Костинброд
Точно на 14 февруари по такъв нелеп начин си отиде още едно цветенце. Времето не лекува... Само усилва болката! Болезнена липса и тежка присъда за живите.
Нека почива в мир!
цитирайНека почива в мир!
2.
juliaseeland -
Животът си тръгва от нас рано или ...
20.02.2012 10:10
20.02.2012 10:10
Животът си тръгва от нас рано или късно.Много приятели загубих катастрофи,падане от влак по път за морето вместо ваканциа се превърна в ад ,и много други инциденти отнеха животи насилствено от хора отишли си ,но не забравени.Тъжно е лошо е но е неизбежно за съжаление спомени пазя за тях.
цитирайzabavnata написа:
Точно на 14 февруари по такъв нелеп начин си отиде още едно цветенце. Времето не лекува... Само усилва болката! Болезнена липса и тежка присъда за живите.
Нека почива в мир!
Нека почива в мир!
За същия случай става въпрос. Мариана Карабулева. С майка й: Емилия, работим заедно. Ако влезеш в bgsever.blog.bg ще видиш нейни материали и тъй като блога е на цялата редакция и аз имам достъп и последния материал, лично публикувах в блога. Същият ден, в който тя погреба дъщеря си.
Писал съм "вчера", защото писах материала в събота.
Днес, слушах по "Хоризонт" интервюто на Ангелина Пискова с Емилия Карабулева. Разтърсващ материал. Много силен.
Емилия пак каза, че трагедията е лична, но иска справедливост, защото може да се случи на всеки.
juliaseeland написа:
Животът си тръгва от нас рано или късно.Много приятели загубих катастрофи,падане от влак по път за морето вместо ваканциа се превърна в ад ,и много други инциденти отнеха животи насилствено от хора отишли си ,но не забравени.Тъжно е лошо е но е неизбежно за съжаление спомени пазя за тях.
Тъжно е. Много е тъжно. Днес има среща на кръгла маса между осиротели майки, изгубили децата при катастрофи и лица, в чиято компетенция е живота ни да бъде малко по-безопасен. Дано, дано да има някакви промени.
Търсене
За този блог
Гласове: 112560
Блогрол