Тъжен е животът! Надявам се, че хората, които притежават уникалност, да успеят да пречупят общоприетият модел на мислене и поведение.Защото за всекиго от нас има място под слънцето!
Благодаря ти, Стеф, много дълбоко си проникнал в човешката природа!

Повярвалият в детските си мечти е успелият:)
Имаше някакъв промисъл, че Тотка Иванова, вчера ми напомни за разказа Плаж. Покрай Плаж се сетих и за настоящия, а май не намирам нещо по-подходящо за публикуване на празника на детето.

Защото колкото и да си повярвал в тези детски мечти, животът те опровергава на всяка стъпка. Но е хубаво да четеш такива неща!

Вярвам, все още вярвам, че понякога се сбъдват. Но по-голямото щастие е, когато наистина са безумни и няма да се сбъднат, но има кой да повярва в тях с теб, както в случая. Но да, има го и тъжното. И не бях се замислял, просто го чувствах, но ти обясни точно какво е.

Благодаря ти, благодаря ти, Ангелина.

Невероятно написано :) Вяевам в чудеса и хубавото е ,че те се случват :)))))
А най-най-най- хубаво е ,когато някой вярва с теб :)) А ако вярват повече хора ?:)))))

Стеф, Приятелю, убедена съм, че когато много силно пожелаеш нещо, дори и след години то те застига, понякога когато вече не го очакваш....а мечтите....това е едно от най-съвършенните неща, които Бог ни е подарил и когато са споделени с любим човек...няма значение дали реално ще се сбъднат...сбъдването им в мислите ни е прекрасно...това ни прави ЖИВИ...Благодаря ти,че те има в блог пространството...прегръщам те...