Коя си ти, под нежното си име,
под формите ти,
чувствам, че те има,
незрима,
непорочна,
неразбрана,
а тялото е топлата премяна,
която, пак, целувам и събличам,
докосвам те под нея,
по-различна,
по-дълбоко еротична,
по-жестока,
по-истинска и близка до живота,
по-чиста и развратна,
чувствена стократно,
рушаща и творяща правилата....

Докосвам те по страсните контури.
В най-бурната духовна авантюра,
откривам те и губя в дълбините...

Под тялото дълбоко
неразкрита,
отвиваш се за миг
и пак повиваш,
така е страшно,
тъй красиво...

Възбуждащо,
побъркано,
неясно...

Със връхчета на пръстите
и устните,
ума си,
докосвам се до истинските
твои форми...
Страстно
се впивам
в теб,
и питам се:
Коя си?
 

чудесно е

Коя съм аз?
Ефирната прегръдка
и нежността.. по чудо оцеляла.
Милувка трепетна ,
разчупвайки леда от страсти.
Огнената лава, разтваряйки се в теб..
Жена естествено , даряваща мигове любов!

"Която и да съм
Властта е в моите ръце
и ума по мене си загубваш
егати чувствам се като перце
хъхъхъ"

бъзикам съ, амъ тъй ми дойде, а пък и заради тия женки кви моменти са си яки само :p

Благодаря ти, благодаря ти от сърце!
Не мога да имам класата ти в поезията. За мен си голям поет, много голям.
И точно за това отзива ти значи много, защото макар това да пиша са стихоподобия, скъпи ми са, защото са истински изживявания, които по този начин съм запазил.

Зарадва ме, толкова ме зарадва, че не знам какво да пиша.
От години не бях те мяркал.

И трепетната лудост и забрава,
росата заледена, вулканична лава,
гори настръхнали - очакване дъждовно,
лекарството от змийската отрова
и острови блажени на мечтите,
и тръпките разкъсващи гърдите
и всички думички които ще изпиша
докато не спра да дишам...

Яки са:)))

stef...pojelavam ti vinagi da si zadava6 tozi vapros...koq si ti.... i nikoga da ne polu4ava6 otgovor...vseki pat da q vijda6 v nova svetlina..za da te darji jiv... za da ti e vinagi interesna.. za da vazbujda misalta ti... za da tvori6.. za da bade6.... badi.. stef..

Благодаря ти.

прекрасно е! /поне за мен/