Преди приблизително три години, този постиг беше вдъхновен, като отговор на форумна тема от Мамас. Слава, помниш ли, темата? Днес, докато рових в архива си, намерих тази усмивка, а ми трябваше:) 
Познавах странник, който държеше птицата на щастието си в кафез.
С песента й сутрин летяха двамата и сънуваха небесата които можеха да имат и като реалност.
Тя не се чувстваше пленница, защото го обичаше, а той се грижеше за нея всеотдайно, но сам се превърна в неин пленник, защото не можеше да я изведе от къщи навън, от страх да не види небесата и да не се натъжи и така сам не можеше да напусне дома си за дълго, а номадското му сърце го влечеше за пътувания.
И разбра как се чувства птицата му, чувства се като сърцето в гърдите му. И съжали, че е направил нещастно щастието си. И плака и красиви бяха сълзите му, а красотата не го радваше - измъчваше го.
И реши да пусне птицата. Отвори клетката, отвори прозореца, но твърде дълго беше живяла в клетка. Не посмя да излети, а това го раздразни. Изръмжа й като котка, уплаши я, тя политна навън.....Но наистина беше отвикнала да лети и попадна на истинска котка.

Познавах странник, който препарира своята птица на щастието и препарира усмивката на лицето си.
Празна е от вътре, тъпкана с талаш. Изглежда прекрасно, но от стъклените й очи побиват тръпки, а той вече е забравил, че това е птицата на щастието му. Прескача я, чуди се защо му е и защо не я изхвърля, а чуруликат птиците отвън и разбъркват мислите му.

Познавах странник, който стреля по птицата си и я рани в крилото. Сам я излекува, лекува и четиридесет и седем години и когато тя укрепна, той вече беше доста стар. Сега е щастлив, но чудя се, защо трябваше да я прострелва. Дано не се зачуди сам, това би помрачило щастието му, а все пак: заслужил го е.

Познавах странник, който полетя с птицата си. Тя го научи да лети, но той не я научи да каца втори път и чувства умора в своите криле, но няма как да кацне без да я загуби. Някой ден от умора ще падне, но поне ще умре щастлив.

Познавам и странници които отглеждат птици на щастието като кокошки, събират им яйцата - те златни, правят си омлет с тях, а с черупките им търгуват. Заболее ли птица, отива в тенджерата. Доскучало им е отдавна от птиците. Щастието им се е превърнало в основна грижа.....

От личния архив.

 

Стефко, птицата на щастието е безкрила. Всъщност има тя си криле , но перата им опадат в момента, в който кацне при някого. Някои хора си мислят, че тя тъгува за перата си, че иска да може отново да си ги събере и да отлети , но се заблуждават. Само че, вместо от перата и' да и' оплетат гнездо, за да може тя, поне насън, да си мисли, че е все още способна да им носи щастие, те ги натъпкват тайно във възглавките си и полягат отгоре им, с надеждата да засънуват възможно най-щастливия от всички възможни човешки сънища...
;))))