Прочетен: 1920 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 27.09.2010 15:34
Любовници
Те нямаха общо, освен Абсолюта,
някакъв странен съдбовен каприз,
срещна телата им в жарка минута,
на ръба на световния леден корниз...
Под него бе бездна - духовна и гладна,
изпълнена с празно пространство вина,
преди след подхлъзване в нея да паднат,
двамата имаха своите тела:
без гордост, без име, без страх и без дрехи,
без план по успехи, доспехи от ум,
сковал ги във нормите стъклени, вехти,
жребците им диви, сменил със бастун...
без памет, без себе си в своите страсти,
без поглед измерващ, родителски глас,
без малка дистанция, казваща: "Аз-Ти",
те имаха кратък и огнен романс.
Те нямаха общо, освен Абсолюта,
и жарки, желаещи диво тела,
и кратката, вечна и дивна минута....
Дала им истина и Красота...
2003
С уговорката: Нямам претенции! Не съм истински поет, категорично! Не е "истинска поезия"
27.09.2010 16:01
И все пак - в текста има повече поезия, отколкото в цялата последна страница, избълбукани текстове на поредния/та графоман/ка в раздел "поезия".
Привет! :)
И все пак - в текста има повече поезия, отколкото в цялата последна страница, избълбукани текстове на поредния/та графоман/ка в раздел "поезия".
Привет! :)
Е, и?
27.09.2010 16:53
Е, и?
Дано не сте очаквали да споделя, че съм припаднала в резултат от прочетенето! Не съм. :)