Искам да ти кажа

 

Мислите ми се сверяват

по часовника,

звънят, не пеят

със щурци,

с врабчетата,

и нотите с които казвам ти:

„Обичам те”

са вече механични,

на износване,

 

долавям вече точността си,

побъркан кръг

и тесни граници,

гърди прегазени от себе си,

от воля стигнал

до безволие,

аз търся слабостта си

в тебе,

 

прави ме неуверен

и объркан,

накарай ме да полудея,

от силата си да избягам,

дете да бъда,

даже и да плача,

дете изгубено да бъда,

забравил опит

и спечелените битки,

изгубените също,

 

да забравя мъдростта си,

везните си

и крехките баланси,

и стиховете да забравя,

и всички пътища,

пътеки,

които сам оплетох

като паяк,

да хвана смисъла,

ала оплетох се

накрая,

 

аз сам…

 

Накарай ме да ги разкъсам!

 

Лишен от всякаква опора,

във твоята природа

я открия…

 

2005

С уговорката: Нямам претенции! Не съм истински поет, категорично! Това не е "истинска поезия".