Постинг
27.09.2010 17:05 -
Това не е истинска поезия - 4
Един от тълпата
Няма ме, какво ли диша и говори,
пулсира, плаши се, мълчи,
държи се на проядения корен
и мъчи се да разцъфти.
Кое кафето пие рано,
обявите за работа чете,
с перо разчепва стари рани
и още кръв от тях тече,...
и текват думите, и чуруликат, и ухаят,
и краят се отлага, има и мечти,
опомня се, пробужда се, желае,
прегазено копнение шепти,
а щепотът във крясък преминава,
откъснат от гърдите е почти,
но миг пред страховитата изява,
съзнава, че безсилният крещи.
И свива вопъла като бележка,
написана на смачкан лист,
безкрайно е, безкрайно тежко,
потъпкан да останеш чист.
2001
С уговорката: Не съм истински поет! Това не е "истинска поезия".
1.
анонимен -
Абе, Цефуле,
27.09.2010 17:09
27.09.2010 17:09
ти още ли функционираш?!
цитирайИ го прочетох отново. Просто не е честно, еднакво добре и силно да ти се отдава и мерената реч и прозата.
По принцип съм много пестелива на комплименти. И на коментари.
Браво, градски.
цитирайПо принцип съм много пестелива на комплименти. И на коментари.
Браво, градски.
Нещо на себе си,или на някой друг...Бъркаш писането със състезание.Много си се разбързал да се самооценяваш...Във всеки случай-това се прави от читателите,а не от тебе,каквото и да си представяш,че вършиш!
цитирайМного хубаво стихотворение...много добър ритъм и мисъл както и в другите....Браво.....не ги слушай тези, които само се опитват да ти втъляват глупости---нямат си публика и завиждат---толкова са прозрачни
цитирайЩом толкова вълнува.Истинска е.Но ти знаеш,че е така.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 112558
Блогрол