Пътуваш ли,
пътуваш ли,
пътуваш,
а душата ти
е пощенско гълъбче,

закъсняващо, движещо се
ден след получателя,
а той пътува ли,
пътува,
пътува...

Кой, защо, накъде...
Имаш достатъчно спомени
и едно непредадено,
неразпечатано писмо. 

Винаги има по едно непредадено писмо, което така и никога не достига до подателя си...

Смисълът на земното съществуване, за много от нас, които никога не намираме покой и не се спираме:)