Витороги пътеки,
впили връх във недра,
на засмяла се леко
с топъл вятър гора.

Те не мислят, а водят,
не, не мисля, вървя,
в този храм самороден,
сред дървета - бедра.

Страстни вити и впити,
не, не мислят, растят,
и разтварят вратите
към уханият свят.

Свят на обич зелена,
неизгонен Едем
от гърди на елени
и от мен, в този ден.
 

за приятния стих.

Хубаво е, тайнствено и неземно!
но какво означава "витороги"?

Благодаря ви.
Saury, витороги е неологизъм, прилагателно съставено от думите вити и рога. Така ми дойде, а и подобни неологизми, забелязвам от години са доста модерни в стиховете.

:)))

какво е искал да каже поета;) Поздравления ..... и от мен.

Да си призная ли без бой:) Нищо. Превземах една стръмна пътека над Асеновград, много, много бързо. Една смесена гора, една прелестна сянка, а като излязох от нея на един чукар, седнах задъхан и докато нормализирам дишане, извадих тетрадката от чантичката и го написах.

Много, много усмивки и красиви впечатления на всички, желая.

истински хубави неща.И е добре,че можеш да ги споделиш с повече хора.

уханна, експресивна токатина.
Удоволствие е да чуеш как звучи!

Когато пусна постинга с онези красиви снимки от разходката ви из Родопите, край Кърджали ми напомни за това стихче. Пейзажът, около написването му беше подобен:)