Шест години след изчезването му ми връчиха картината. Казаха, че често в кръчмата говорил за мен, че жела творбата му, последната да е моя.

Накрая съвсем се побъркал. Бързо го хващал алкохола. Ставал рязък. Ставал рязко. Казвал, „отивам при нея”....

Целият разказ

 

 

много е поетично особено края с изпадалите листа

страхотно... иска ми се и за мен някой да нарисува такава картина...а ти започваш да се превръщаш в любимия ми творец :)

mnogo,mnogo e krasivo...no...chuvstvata,koito te oblivat sled prochitaneto...shte mi se da procheta neshto,koeto da e syshto tolkova krasivo, no sled kato pogylna dumite ot posledniq red da se usmihna...