Утре ще ме изведат. Отказах упойка и последно причастие. Ще е сутринта, преди развиделяване. Свещеникът ще ми даде последна възможност за покаяние. Не знам, мога и да я приема. Ще е забавно. Като си го представя ми става смешно, но се въздържам. Знам, че невидими камери ме следят. Ще го сметнат за истерична проява. Не, че ми пука, но може да решат да сложат успокоителни в храната ми. Не искам да ги приемам. Последното на което държа е съня си....

Целият разказ