Постинг
01.06.2006 13:58 -
И не я познавам
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 2673 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 15.01.2010 21:12
Прочетен: 2673 Коментари: 5 Гласове:
1
Последна промяна: 15.01.2010 21:12
Трябваше да отида някъде. Другаде, по-далеч. Не тук където съм. Не тук. Тя е прекрасна, но случайно се срещнахме. Винаги е прекрасна случайността. Не беше предвидено, забравих дори какво предвиждах преди дни. Някъде другаде бях тръгнал, към нещо друго. Сбърках ли автобусите като се качих в правилният. Там се заговорихме. Мислех за друго, после за нея. Забравих, май не е трябвало да помня, какво ме вълнуваше преди нея. Какво ме желаеше и изискваше. Тя е толкова одухотворена, а усмивката й е порочна, „думите й се леят като дървено масло”, а движенията й са поезия....
Целият разказ
Целият разказ
1.
анонимен -
отново
01.06.2006 14:59
01.06.2006 14:59
много мноро красота:), макар е пак ме натъжи малко
цитирайбях:)
цитирайблагодаря ви....
deseo,
нищо чудно;)
цитирайdeseo,
нищо чудно;)
Много дълбоко.
А може би е обратното - прекалено добре помниш чертите й, а ти се иска да ги забравиш, да ги размиеш в другите женски образи. Това е просто предположение.
Поздрави и от мен. Страхотно пишеш.
цитирайА може би е обратното - прекалено добре помниш чертите й, а ти се иска да ги забравиш, да ги размиеш в другите женски образи. Това е просто предположение.
Поздрави и от мен. Страхотно пишеш.
Благодаря ти.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 112535
Блогрол