Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.09.2007 13:43 - Опитвам се да опиша
Автор: cefulesteven Категория: Изкуство   
Прочетен: 17062 Коментари: 23 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Представете си крепост със златни стени. Бездънни ровове около тях, а до ръба на рововете сган разбойници. Очите им пълни. Хипнотизирани са от гледката. Алчни до безумие, забравили глад и жажда, стоят зяпнали, дълго, дълго, докато по-силната от фантазията им биология ги пробуди, накара ги да обърнат гръб и с приведени глави да тръгнат, влачейки крака, отказали се от недостижимият си блян, разкрил се пред очите им.

Опитвам се да опиша нея. Жена от плът и кръв. Съвсем реална.

Представете си, че тази крепост сияе. От по-далече, от там където не се виждат рововете й, създава чувство за кацнало малко слънце. Предизвиква усмивка. Гъделичка въздуха. Създава чувство за пърхащи разноцветни пеперуди и носещи се из въздуха глухарчета. Предизвиква радостно и закачливо настроение. Представете си я, а сега представете си, че вътре в нея броди една нимфа. В бели ефирни дрехи е, крехко тяло, детински поглед. Вижда надалече, вижда през прозорците чувството което създава, но тя е сама зад стените си, а отвътре е сумрачно.

Опитвам се да опиша нея. Жена от плът и кръв. Съвсем реална. Висока е метър и седемдесет и четири.

Радва се на радостта която създава. От далече се радва. В унес се радва. В унес от който се пробужда и се опомня сама. Иска да сподели чувството от което е изолирана. Иска й се, но знае, че е опасно. Изкушава се да пусне моста и да излезе от крепостта си, но усеща, че е рано, още е много рано. Раните и трябва да зараснат. Напълно да зараснат. Белези не може да не оставят, знае го. Иска й се да свикне с тях. Да приеме, че те отнемат част от съвършенството й, за да го превърнат в очарование. Но за да опознаем белезите си, трябва да зараснат раните. Всяка сутрин тя се пробужда с чувството, че е достатъчно укрепнала, опитва се да спусне мостовете и потича кръвта.

Опитвам се да опиша това което е в нея.

Тя създава радостно чувство. Контактува с много хора. Връща усмивките им. Докосва се до техните травми. С докосване ги лекува. Нимфата с ефирни дрехи, гледа от прозореца на крепостта си, далечните и тъй човешки радости.

Блясъкът на крепостните стени се явява бариера за погледите отвън. Никой не е в състояние да види малкото крехко създание на прозореца.

Понякога, то, взема огледалце и си играе с лъчите. Праща сигнали. Слънчеви зайчета играят по лица и тела, галят, предизвикват. Опомня се някой, разбира за нимфата, но не вижда нея, а само усеща нейното послание и тя остава несподелена.

Ето, че се появява завоевател. Различава се от цялата пасмина тресяща се около рововете. Всеки от нея, би се задоволил да разбие с длето част от стената и да открадне златният къшей. Този е съвсем различен. Иска крепостта. Не би дал и песъчинка да бъде откъртена от нея. Иска да запази целостта й. Копието му е огромно. Малката нимфа го вижда от далече и чак срамежливо крие очи, но наднича през пръсти. Изчервена е, но женска усмивка се е изписало по закачливото детинско изражение. Впечатлена е, иска да види битка, но се бои някой да не пострада и се срамува малко от залегналият в природата агресивен порив. Здраво се е въоръжил, затрогва е това, че е излъскал тенекиената броня тъй, че да залъгва, че прилича на златна. Затрогва я и това, че държи главата си изправена, чувства се по-висок от всички останали, а всъщност прилича на наперен майски бръмбар. Иска й се да разтвори криле, да кацне при него. Така да снижи ръст и да почувства близост, да е за секунда по-ниско от този куражлия. Притваря очи. Припомня си, че травмата която лекува е в крилете й. Тя имаше криле на пеперуда и като пеперуда полетя към пламъка на любовта си и те изгоряха.

Припомням, че се опитвам да опиша съвсем реална жена. Толкова очарователна, че естествената мисъл на всеки който я съзре, първата мисъл, първичната бих казал е, че това с изгорелите криле, няма как да се случи на нея. Истината е обаче друга. Това с изгорелите криле няма как да се случи само на тази която ги няма и никога не ги е имала. Независимо дали са сиви или пъстри, и колко пъстри са крилете на пеперудите, те изгарят по един и същ начин на огъня.

Тъжно й е, че не може да се снижи чрез полет. Още по-тъжно и става, че само след седмица крилете й може да са напълно зараснали, но този наперен глупчо едва ли ще е вече тук. На всичко отгоре си е лакирал коня. Преди само ги боядисваха зелени. Общо взето клоун. Но изведнъж престава да е смешно. Вижда как слиза от животинката си, промушва я. Конят пада мъртъв. Безумец е. Вижда го как тръгва към пропастта. Привързва очите си. Това май е плитка. С отрязана плитка, руса плитка, плитка в същият цвят каквито са нейните коси, превързва очите си. И тръгва към рововете. Никак не е смешно. Луд е. Възхитителен е. Не бива да прави това, но не може да го спре. Всички мисли толкова бързо минават през съзнанието й, че тя даже забравя случката. Просто спуща моста.

Все още е опасно. Мостът няма перила. Той върви със завързани очи по него. Разбойниците се готвят също да го прекосят. Да го изненадат в гръб, но ги е страх от копието.

Самата тя иска да затвори очи, но не може. Гледа ужасена в моста, готова да го вдигне при опит да преминат и разбойниците. Ръката й се тресе на механизма. Той е едва по средата на моста. Най смелите от паплачта правят крачка, втора, трета, но той залита. Тя надава писък, въображението й вижда как той пада в рововете, но той само леко се извръща. Съвсем несъзнателно, но това сплашва чакалите и те побягват обратно.

Най-после се сеща, че е завързал очите си. Маха плитката и продължава по-уверено напред.

И влиза в крепостта. Нимфата го прегръща. Хвърлят тенекиените му доспехи в рововете. Топъл хитон оплетен от светлина пада върху тялото му. Тя изтръгва плитката от ръцете му и я хвърля в огнището. Пита я учуден защо трябваше, а тя му отвръща с мила усмивка: „за да не правиш повече глупости”. Той не може да повярва на очите си. Колкото и внушителна да изглеждаше крепостта отвън, отвътре се оказа далеч по-просторна от всичките му очаквания.

Разбира, че десет живота да има и по ден в стая да изкара, пак няма да му стигнат да преброди всички стаи. Объркан се чувства малко, но тя знае най-красивите места в себе си и там го кара.

Слизат дори дълбоко, дълбоко в подземията. Под огнената лава, под стаята с дванадесетте нейни вещици. В прохладното мазе, където тя държи виното си. Самата тя не го е опитала. Само е знаела за него. Толкова е дълбоко в нея, колкото не е допускала да влезе дори въображението й. Разтваря се като чаша в ръцете му, пълни се с вино и той пие от плътта й. Ефектът е не само алкохолен, времето се разтяга. Чашка прави от минути - години, но години изпълнени с такова разнообразие, че минават като секунди.

Дава му ключ. С нея или без нея, да слиза когато пожелае в дълбините й.

Относително е времето и колко дълго трае щастието им. Една сутрин той се покачи на крепостта за да смени флага й. Реши, че е редно. Тази крепост все пак е покорена от него и трябва да носи неговият флаг.

Не й поиска разрешение. Не би се поколебала, ако й го беше поискал. Щеше да махне с ръка и да го пропусне покрай ушите си.

Заби флага, а после огледа света. За пръв път го виждаше от такава височина. И видя колко още има за завоюване. За миг си помисли, че това не е неговата височина. Така си и беше, но като видя флага, своят собствен, заблудата му го опияни по-силно от виното й.

И понеже беше хвърлила плитката с която превърза очите си, издебна я докато спи, отряза от нейните коси, за да има смелост за поредното безумие.

Тъй си и тръгна. Мислеше си, че тази крепост, щом носи неговият флаг, ще си остане негова.

Още не беше толкова далече, че да изчезне от погледа му, когато видя как крепостният мост се вдигна обратно.

Разбра грешката си, но твърде късно.

Опитвам се да опиша нея. Жена от плът и кръв. Съвсем реална.

Представете си крепост със златни стени. Бездънни ровове около тях, а до ръба на рововете.

Блясъкът на крепостните стени се явява бариера за погледите отвън. Никой не е в състояние да види малкото крехко създание на прозореца.

Понякога, то, взема огледалце и си играе с лъчите. Праща сигнали.

Достигат до мен сутрин. Аз живея в далечна, далечна гора. Тя не знае, че чета в сигналите й, нейната история.

Отвръщам на сигналите й. Дали и тя не чете в тях, моята?



Тагове:   Опитвам,   опиша,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sunflower - Уау ...
29.09.2007 13:53
*коментарът тук може да е само възклицание* :))))
цитирай
2. cefulesteven - :)
29.09.2007 13:56
Благодаря ти, Слънчогледче.


:)
цитирай
3. slancho - чудесна приказка си написал. какво ...
29.09.2007 15:10
чудесна приказка си написал.какво въображение .нежно е и прекрасно написано.нима има реално такива хора?и единия и другия образ ми харесват;)
цитирай
4. cefulesteven - има:))))
29.09.2007 15:23
Има такава жена. Прилича на единородната дъщеря на Слънцето:))) Дори не написах аз тази история, а преведох светлинните сигнали които улавях в своята гора:)))
цитирай
5. evelin - И така, всеки ден...
29.09.2007 17:09
малкото крехко създание заставаше на прозореца, за да се стопли от приказните лъчи, които идваха от далечната, далечна гора... Вече знаеше, че не може без тях и ги жадува... още, и още...

* Ново начало, cefules... :) на един безкрай...
цитирай
6. cefulesteven - evelin
29.09.2007 17:59
Благодаря ти, благодаря ти:))))
цитирай
7. enjoy6 - Тя е усмивка
29.09.2007 18:24
и създава радостно чувство, а защо лирическият ти герой не е останал при нея?
Сигналите, сигурно те са виновни.
цитирай
8. cefulesteven - enjoy6
29.09.2007 18:35
Трудно ми е да изтълкувам проявата му, различни сме....

:)

цитирай
9. indi - Aplodismenti!!!
29.09.2007 20:38
Tova e edno ot nai- hubavite ti neshta !:) Prikazno i vulshebno!
Pozdravlenia!!!:)
цитирай
10. cefulesteven - :)
29.09.2007 20:44
Благодаря ти, Стефи:))))
цитирай
11. boil - :)
30.09.2007 10:52
cefulesteven изумена съм,историята ти е божественна!
цитирай
12. cefulesteven - :)
30.09.2007 11:50
Благодаря ти...Ако ти е интересно какво се е случило с него, след като е излязъл от крепостта, днес го публикувах в "Казиното на живота", нещо като продължение е:)))
цитирай
13. cefulesteven - . cornflower
30.09.2007 19:04
Благодаря ти, едва ли става дума за прототипа ми като казваш "познавам я", но историята вероятно не е на една жена:)))

Благодаря ти.

Мисля, че без да искам изтрих твой коментар при модерацията.
Съжалявам, повече няма да се повтори. От скоро въведох мярката с одобрението и още не съм свикнал.

:)))

Но пак ти казвам, повече няма да се повтори.

цитирай
14. rotazia - На завоевателите им е дадена бож...
04.10.2007 07:15
На завоевателите им е дадена божествената заблуда да си мислят, че те забиват флаговете по кулите.Малцна сред тях знаят,че онези светли нимфи със златни нишки везат,забиват и свалят флаговете им! Колко скучно щеше да е без завоеватели !
цитирай
15. rotazia - Не ме бива в литературните разбори, ...
04.10.2007 13:12
Не ме бива в литературните разбори ,но да се кефя истински го мога ,а пък да съм ненужно честна ми е хоби -страхотен си , пиши ,а ние ще четем ! Желая ти един творчески следобед !
цитирай
16. cefulesteven - rotazia
04.10.2007 13:16
Благодаря ти, на курсове съм, но....Писах вече днес:)
цитирай
17. molinesia - **********
05.10.2007 15:12
Интригуващо ново начало демонстрираш в този разказ.Ако новата насока е към повече диалогичност с читателя, значи си я уцелил. Хубаво е читателят да бъде приобщаван към написаното с уверението за връзката на разказа с реалността.
Поздрави и Успех:Моли
цитирай
18. cefulesteven - molinesia
05.10.2007 16:50
Благодаря ти, Моли.
Имам чувството, че ще става все по-интересно.

:)))
цитирай
19. анонимен - sisi
03.10.2008 14:43
neveroqtno e...STEF...az sega znae6 li kakvo se 4udq.. kade gi otkriva6 tezi jeni .. kade..... i tuk otkrih ne6to ot sebe si .. sega 6te ti kaja kakvo .. tq e zatvorena v krepostta.... i pri men e ne6to takova.... pra6ta signali sas slan4evi zai4eta.... i az mai ne6to takova pravq , no nqma koi da gi ulovi .. nqma go princa ili razboinika... nqma.....no az sre6nah... savsem slu4aino edin neveroqten maj...... bqh re6ila , 4e i toi pi6e.. , no qvno sam se obarkala... no povqrvai mi strahoten e, s n neveroqten pogled i izla4vane.. , malko e nepohvaten, malko e me4o .. no tova mu pridava detsko izla4vane .. detsko i palavo...samo da ne si mu pred o4ite , kogato e qdosan , togava e dqvol v 4ove6ki obraz.... az taini4ko se strahuvam ot nego , no i si go obi4kam...
цитирай
20. анонимен - sisi
03.10.2008 14:45
6te pro4eta i drugite postingi .. dove4era , 4e sega nqmam mnogo vreme.... 4udesen den e navan.... samo za vlubeni du6i... vlubeni v jivota...
цитирай
21. cefulesteven - 19. анонимен - sisi
03.10.2008 17:42
Има ги, просто ме среща живота с тях. И тази е наистина невероятна.
Чудесно е, че оприличаваш крепостта и в себе си. Защото всяка истинска жена има своята крепост.
цитирай
22. cefulesteven - 20. анонимен - sisi
03.10.2008 17:43
Много неща, по разчупен начин съм казал и за себе си. Сатирът съм аз. Завоевателя: не:)))
цитирай
23. анонимен - Възхитително! И аз виждам себе си, ...
10.03.2010 13:30
Възхитително! И аз виждам себе си, но до някъде. Жените може да сме наивни, но не сме глупави. Първо: Завоевателят изобщо няма шансове. Може, ако е някоя набелязана жертва, която се мисли за завоевател... и то само ако денят е особено вълшебен, бъкан с феромони и провокиращ налудничава спонтанност. Но дори и тогава, ако е бил допуснат да пие от виното, нашият завоевател ще се е озовал на дъното на бездънната пропаст, още преди да се осефери.
Работата става само с дълга, предълга обсада, тестове, проверки, проверки на тестовете и така докато накрая решаващи се оказват форсмажорни обстоятелства, които с непреодолима сила налагат да се сключи съюз.
Не се правя на недостъпна, просто знам, че едно момиче, колкото и на мъжете да им се иска да си мислят, че е самотно и има нужда от тях, то не е. То си е абсолютно самодостатъчно както жителите на планетата Пандора в "Аватар". Просто никой мъж не може да му даде нещо, което да го интересува, освен защита от натрапчивото внимание на други мъже. Важни за жената са не мъжете, а децата, като въплъщение на живота, който е нейната същност и тя е тази, която го дарява...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 6126245
Постинги: 3774
Коментари: 35565
Гласове: 106191
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. Ромфея (фейсбук)
2. Кланица за чародеи (фейсбук)
3. Ням свят (фейсбук)
4. Между еротичната фантазия и психологическата фантастика
5. Порочна връзка (фейсбук)
6. Бъг във времето (фейсбук)
7. Арт Висока Класа
8. BG Север: Новини на часа (фейсбук)
9. Новини на часа
10. Буквите
11. Книги, предпечат и дизайн
12. Български кървав кючек (фейсбук)
13. Удоволствие за духа
14. Анна Хелс: Далебор - синът на кладенеца
15. Анна Хелс: Кланица за чародеи
16. Ивз: Кланица за чародеи
17. Goodreads: Кланица за чародеи
18. Непорочното в "Порочна връзка"
19. BG-север
20. Мадам Еротика видеопрезентация на Неслънчице
21. Goodreads: Далебор - синът на кладенеца
22. Юридическа помощ
23. Goodreads: Змейова орис - краят на печалта
24. Светли мисли за черни дни
25. Моята лична страница
26. BG - Север. Блогът на седмичника
27. Мадам Еротика
28. Авторът на "Скрити белези"
29. Мадам Утопия - видеопрезентация на Неслънчице
30. Хеликон: Стефан Кръстев