Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.01.2009 09:41 - Дрехата на триумфа
Автор: cefulesteven Категория: Изкуство   
Прочетен: 5148 Коментари: 21 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Дълго ме увещаваше да се съблека и вляза при нея във вира. Нямах бански. Не смятахме да се къпем. Просто излязохме. Не знам какво й хрумна. Свиркаше ми, събуди ме и ми викна да тръгвам с нея. И аз не знам, защо я последвах. Интересно ли ми беше или не можех да й откажа. Питах я, било без повод. Ей, така искала да се поразходим двете. Малко ме смущаваше поведението й, но доверие й имах. После й хрумна да идем до вира. Хвърли всичките си дрехи и скочи вътре. Усмихна ме. Освободена една. Слънчево дете.

-Хайде, идвай. Огледай се. Сами сме. Рано е още. Няма никой. Останалите не са се събудили. Двете сме…

Обръщаше се по гръб и пречупените светлини играеха по гладката й кожа. Приличаше на човекоподобна рибка. Гмуркаше се и излизаше с плясък.

-Старците са из двора и на полето. Младите не са се събудили. От мен ли се, срамуваш, а? Глупаво е…Съблечи се. Искаш ли аз да дойда да ти помогна, ако ти е неудобно сама да го сториш, а…

Пръскаше ме с вода. Дяволче такова. Пълна е с хрумвания. Плъзгаше се по тинята на някой камък и падаше заливайки се в смях, докато водата го погълнеше.

-Ама и ти си…Много си смотана. Знаеш ли колко е хубава водата. И си на четиринадесет, а аз съм на тринадесет, ама не се срамувам като теб.

Удряше с цяла длан вълните, бавно клякаше, свиваше се на кълбо и се завърташе.

-Добре. Отказвам се…-рече и се гмурна.

И тогава…Прииска ми се да съм тя или не знам…Вълна премина през тялото ми. Като пръсти го обходи. Помислих си налудничави неща. Промърморих си: „какво пък ми пука”. И с малко припряно хвърлих върху камъните фланелката, после полата, после бикините. Не криеха нищо, а и не се задържаха добре. Щях да ги изгубя някъде във водата. Стоях гола, а малката ме пръскаше. Смееше се. Очите й издаваха и одобрение и лека завист от формите ми. Хубаво тяло имаше, но бях по-развита. За това и повече се смущавах.

Хладната вода ме сряза. Гмурнах се за да свикна с температурата, а когато изплувах малката беше на брега и събираше с кикот дрехите. Втурнах се, но се подхлъзнах и паднах във водата. После беше късно.

-Аха! – изсмя се злорадо – Ти какво си помисли, че те свалям, а! Като, всички момчета, така ли!

-Моля те, остави ми дрехите.

-Че защо са ти! Тъй и тъй искаш всички да те видят без тях.

Не бях я виждала такава. Приличаше на обсебена от демони. Мислех я за мило същество.

-Шегуваш се, нали? – опитах се да се засмея.

-Ха – ха. – гракна – Аз да не се преструвам като теб. Срам я било да се съблече, а все това й е в главата. Лицемерка скапана.

Не приличаше на себе си. Пак направих опит да изляза бързо на брега, а тя изтича бързо до самата гора и се изхили.

-Като посинееш от студ, ще излезеш хубавице.

-Не съм ти взела приятеля.

-Не ми е приятел. Не ми обръща внимание. Очите му все в теб.

-Не съм искала. – извиках. Изкикоти ми се ехидно и се разплаках.

-Ще ти видят всичките записките. Връщам се и ще ги събудя до един хлапаците. И оня овчаря, селският идиот, че и много дядовци ще точат лиги. Ще ти хареса, знам си. Хубаво ти правя даже, че те лекувам от лицемерието ти.

Прилошаваше ми. Идеше ми да се удавя, но нещо не ми даваше.

-Ще те чакаме и ще ти ръкопляскаме, през цялата улица до къщата на дядо ти.

-Ще си имаш неприятности.

-Да. Нашита като дойдат да ме вземат ще ме накажат. Е, всичко се плаща. Аз седмица ще си стоя заключена, а теб ще те говорят цял живот.

-Моля те, ще му кажа, че ти го харесваш, а аз не…

-Боклук!

-Приятелки сме?

-С теб ли съм приятелка! Пачавра!

-Не си на себе си.

-Мъж няма да си намериш. От цяла страна сме се събрали. Всички ще те разнесат като се върнат, а аз на цяло училище ще разкажа. Само в бардака ще те искат. То там ти е и мястото.

-Моля те. Не е смешно. Имах пневмония. Студено ми е…

-Чакам те в селото за да ти ръкопляскам с всички останали…-махна и потъна в гората.

Обзе ме такъв ужас, почувствах се така беззащитна и ограбена, и прегазена от думите й, че не чувствах и студа и онова в дробовете ми, което едва не ме уби преди месец, че отново се пробужда. Траках със зъби представях си погледите им и подмятанията, смеховете им, плюнките им които хвърчат към мен. Така ще стане. Един ще повлече всички останали. По-унизена от това не можех да бъда. Не можех. Но защо съм жива още. Нещото в гърдите ми се изду, раздвижи, открадна въздуха ми и в този момент, сигурна съм, не аз, а то в мен помисли:

„По-долу и без друго не можеш да бъдеш. Ще те чакат, чакат и ако не идеш, те ще дойдат. И далеч повече ще ти се подиграват. Ти си на дъното. Вече няма от какво повече да се срамуваш. На дъното си, но въпреки това жива. Тръгни с гордо вдигната глава. Гордей се с това, че те има…”

Излязох на брега и тръгнах през гората. При най-малкият шум се криех където сваря. Свивах се в храсти, прилепях се до стеблата. Лягах и се опитвах да се скрия под тревата.

„Гордей се, няма къде по-долу, но още си жива….”

Набирах кураж, озъртайки се, бавно се предвижвах, но гората свърши. Откри се полянката и селото отдолу. Вече нямаше къде да се крия.

Да чупя два клона и да се прикрия с тях отзад и отпред?

Като си представих как ще изглеждам се разплаках, а се изви силен вятър. Притъмня от прах и разнесени из въздуха дреболии. Не можех да стоя повече с това нещо в гърдите. Щях да умра. Да умра. Повторна пневмония нямаше да си понеса. Тръгна ли ще мина през унижението. Остана ли ще съм мъртва. Вятърът се усилваше, клони се трошаха, кръгове листа се виеха. Режеше гърдите ми. Вече не можех и да плача, защото въздух нямах.

„По-долу и без друго не можеш да бъдеш, но въпреки това си жива. Има с какво да се гордееш. Тръгни с вдигната глава!”

И го направих. Забравих, че съм гола. Вървях изправена, а вятъра ме биеше от всякъде, като, че ли да ме прекърши. Но още повече се изправях. И още повече се усилваше. Докато накрая тъй внезапно спря както се появи. Слънце заслепи очите ми. Представях си, че са светкавици на фотоапарати, че съм звезда. И още не осъзнавах, но бях. Ръкопляскаха ми, свирканията бяха от възторг, а не от презрение. Овациите от възхищение. Това беше триумф, усещах го и още не знаех на какво се дължи. Исках да се усмихна, но бях твърде горда за да им обърна внимание. Така трябваше.

До края на ваканцията бях отегчена от комплименти и приказките колко величествена съм била: „Клеопатра! Какво говоря, би ти завидяла!”, „По-красива одежда не съм виждала…”, „Разкош!” „Царица”, „Индианска принцеса!” „Аз съм още на седем години и четири месеца, но вземи пръстена, аз ще раста бързо и ще те настигна…”

Какво се беше случило ли?

Мисля си, че е походката. Почти сигурна.

Дрехата, ли? Да излязох от гората гола, но в селото влязох облечена. Бях още мокра, а и докато съм се притискала из стеблата съм се нацапала със смола. Вятърът е полепил по мен листа. Когато се огледах у дома, сама ахнах. По мене листа от дървета, божури, макове, маргаритки, лилии, карамфили, рози, от лявото ми рамо през двете гърди, през корема под формата на странен орнамент, едното бедро разголено, но от прасеца надолу крака покрит, гърба разголен, но не и дупето. Косата ми извита във форма на раковина, паяжина по нея. По дясната ми буза листа от бук.

С годините съм се обличала екстравагантно, но по-красива дреха от тази не съм имала.

И пак ти казвам, приятелю. Мисля си, че чудото беше в походката и изправеният гръб.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - чета те и ще...
11.01.2009 10:51
знаеш ли Стеф, чета те от толкова време...нека всеки по-бързо да стигне онова "няма къде по-долу"...живота е прекрасен, много топлинка в душата ти желая
цитирай
2. zulu - Да, правилно си го казал!!!!
11.01.2009 11:01
Изправеният гръб може да сломи и най-силната буря!!!
Поздрави за разказа!!! :)))))
цитирай
3. cefulesteven - . krizt
11.01.2009 11:29
Не съм сигурен, но май го има в новата ми книга, която очаквам утре да взема:))))

Е, вече развалих изненадата! :D
цитирай
4. cefulesteven - . zulu
11.01.2009 11:30
Виж ми отговор 5. :)
цитирай
5. cefulesteven - martosblack
11.01.2009 11:31
Виж ми отговор 5:)
цитирай
6. cefulesteven - анонимен - чета те и ще...
11.01.2009 11:32
Благодаря ти, наистина в моментите на върховна слабост, човек открива истинската си сила. И Божията.
цитирай
7. zulu - Честито!!!
11.01.2009 11:33
Звучи като подходяща реплика в сучая!!!!!
Останалото - поща, колет и т.н. - вече сме го оттренирали!!!!!
А с две думи - страхотна изненада в тази мразовита утрин!!!!
цитирай
8. cefulesteven - zulu
11.01.2009 12:04
Имам и още една изненада, по-малка...Но нея, по-късно...:)
цитирай
9. ivanita - ЧЕСТИТО !!!
11.01.2009 12:34
Каква е другата изненада ?

да - изправения гръб и вдигнатата глава ...
вместо да издвади очи е изписала вежди "приятелката" .
цитирай
10. cefulesteven - ivanita
11.01.2009 12:49
Тази друга изненада, която имах в предвид е малка промяна на имиджа и сега буквално, отивам да я направя. Но изненадите не свършват, нали:))))
цитирай
11. cefulesteven - zabavnata -
11.01.2009 12:50
Малка промяна във външният вид е малката изненада. Нов вид, нова книга:)))
цитирай
12. stix - страхотен разказ
11.01.2009 12:56
трябва да се чете в моменти на слабост...
цитирай
13. анонимен - приятно
11.01.2009 13:16
Поздравления! Промяната във външния вид понякога помага и вътрешния да се почувства канфортно. Наскоро отрязах дългата си коса, направих я съсвсем къса и на връщане към къщи-летях. Какво е станало или си направил, че се криеш??? М.
цитирай
14. cefulesteven - 16. анонимен - приятно
11.01.2009 13:54
Не крия, просто исках утре, ако няма изненада с книгата, да върви в комплект с новият ми външен вид, но вече и аз не съм с дълга коса:) Буквално от преди минути.
цитирай
15. cefulesteven - . stix -
11.01.2009 13:55
Благодаря ти.
И да, това е идеята. В моментите когато сме най-слаби, да открием върховната си сила.

:)
цитирай
16. анонимен - приятно
11.01.2009 14:02
И какво е усещането да се раделиш с нешо, с което си живял толкова време? При мен беше-въпреки че подобна прическа може да не ми отива на мен не ми пукаше, въпроса беше че аз се чувствах спокойно.М.
цитирай
17. cefulesteven - Подновен се чувствам. Като ъпгр...
11.01.2009 14:13
Подновен се чувствам. Като ъпгрейван, а и малко подмладен, иначе още посягам да си навивам кичурите:)))
цитирай
18. iliada - Ама ,че любопитен народ се навъдил!
11.01.2009 14:58
С това пусто любопитство -развалиха хубавата изненада!
Стеф -трябваше да скриеш!:))
цитирай
19. cefulesteven - iliada
11.01.2009 15:02
Все още утре е решителният ден за книгата, докато не съм пуснал постинг, че книгата е излязла, все още не е:))) Но нали си ме знаеш, винаги пазя още една изненада в ръкава...за после...

Разполагам с още....:)
цитирай
20. iliada - Почти НЕ Е!:)))))
11.01.2009 16:31
Ти отново ме разсмя!Ще се правим ,че не знаем и утре ще сме МНОГОООООООО изненадани!Внимавай до утре да не изпанде нещо от ръкава!:))))))))
Желая успех на представянето!:))))))УСПЕХ ПРЕДВАРИТЕЛНО!:)
цитирай
21. cefulesteven - iliada -
11.01.2009 16:42
Другата изненада, за която, за сега ще си мълча, няма да е за утре, но ще е приятна, обещавам:)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 6133809
Постинги: 3774
Коментари: 35565
Гласове: 106193
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. Ромфея (фейсбук)
2. Кланица за чародеи (фейсбук)
3. Ням свят (фейсбук)
4. Между еротичната фантазия и психологическата фантастика
5. Порочна връзка (фейсбук)
6. Бъг във времето (фейсбук)
7. Арт Висока Класа
8. BG Север: Новини на часа (фейсбук)
9. Новини на часа
10. Буквите
11. Книги, предпечат и дизайн
12. Български кървав кючек (фейсбук)
13. Удоволствие за духа
14. Анна Хелс: Далебор - синът на кладенеца
15. Анна Хелс: Кланица за чародеи
16. Ивз: Кланица за чародеи
17. Goodreads: Кланица за чародеи
18. Непорочното в "Порочна връзка"
19. BG-север
20. Мадам Еротика видеопрезентация на Неслънчице
21. Goodreads: Далебор - синът на кладенеца
22. Юридическа помощ
23. Goodreads: Змейова орис - краят на печалта
24. Светли мисли за черни дни
25. Моята лична страница
26. BG - Север. Блогът на седмичника
27. Мадам Еротика
28. Авторът на "Скрити белези"
29. Мадам Утопия - видеопрезентация на Неслънчице
30. Хеликон: Стефан Кръстев