Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01.2009 10:20 - Войната на растенията
Автор: cefulesteven Категория: Изкуство   
Прочетен: 4958 Коментари: 15 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Седемдесет и седем дена клековете остриха игли, остреха ги за да нарежат вятъра. За да нарежат вятъра така, че да го превърнат в шепот. В доловим за дъното на съзнанието шепот, който щеше да насочи бракониери към мурите които живееха недалече, малко по-надолу от клековете. Заиграха брадви. Паднаха част от мурите и гората би била отсечена и клековете щяха да плъзнат надолу към освободените територии. Имаха мисия да увеличат рода си и той да се шири по земята и да бъде славен, но високите мури ги криеха от слънцето. Бяха спорили, разменяли ноти. Дълги години траеха преговорите за тази част от планината. Клековете смятаха, че рано или късно природата, тоест – хората, ще разрешат проблема. Приемаха мурите за крехки. Вярно е, че отделното стебло живее дълго, но не е важен толкова живота на единицата колкото на цялото общество. Докато клековете се множаха мурите оредяваха, но тъй и не отстъпиха спорната територия. Често отсичани, отстранявани за ски писти и пътеки, палени по невнимание. Жертви и на други природни стихии освен хората, удряни от мълнии, завличани от бързей след порой, срутване на земните пластове, лавини, те гинеха и намаляваха, но все още растяха там където клековете смятаха, че е тяхно право да се разпрострат. Споровете продължаваха, стигнаха до мъртва точка. Войната беше неизбежна, въпрос на дни и ако клековете не бяха нападнали първи, мурите щяха да го направят за да се защитят, чрез превантивен удар. Много стебла бяха съсечени, но мурите се бранеха отчаяно. Една наруши всички закони на земното притегляне, заигра като човешка танцьорка, зави се като винт, падна и прекъсна гръбначният стълб на един от бракониерите. Настъпи паника сред хората, защото и те изпитват някакви чувства. При създалата си ситуация други хора научиха какво се случва в гората и хвърлиха в тъмница бракониерите.
Седемдесет и седем дена мурите пееха траурни песни и оплакваха жертвите си. За разлика от клековете които бяха варвари, социална маса със сиво съзнание, напълно лишени от лица, мурите имаха високо развито чувство за индивидуалност. С всеки живот за тях свършваше вселена. Всеки от тях беше скъп колкото природата. Всяка душа и ствол бяха неповторими. Страдаха за своите братя и проклинаха коварните варвари от стръмнините. Гневяха се и клоните им страховито пращяха. Настръхнали, изправили върхове като копия към портите над които растяха клековете изчакваха удобният момент и той дойде. Лекомислени младежи хвърлиха един ден раници сред мурите, надигнаха бутилки и врява. Заиграха се. Отвориха съзнание и станаха уязвими за горското внушение. Мурите им подшушнаха да откраднат бензин от близката хижа и да подпалят клековете. Имаше разногласия сред младите хора, но накрая решиха, че е много вдъхновяващо, диво, ще е голям купон, а и клековете са грозни.
Седем дни и седем нощи горяха клековете. По тези стръмнини пожарна не може да дойде. Лято беше при това жарко. Единствено жилавите и сурови стебла на клековете ги спасиха от тотална гибел. Озвериха се. Те не плачеха за покойниците си. Нямаха лица и имена за разлика от суетните мури. Бяха родени войни и опазването на рода беше важно за тях, но отчетоха огромни загуби. Отвърнаха със светкавичен удар. Спря уморен турист по пътеката, запали цигара. Клековете изпратиха насочен аромат в дробовете му. Той се разкашля, изпусна цигарата. Загърчи се от кашлица, очите му се премрежиха, докато я успокои загуби горящият фас сред тревата. Огледа се, поразтъпчи се, помириса. Не се виждаше, реши, че го е угасил и продължи. Огънят се разрази след часове и унищожи още няколко мури, преди да дойде помощ от небето. Неочакван дъжд възпря отмъщението на клековете.
Този път мурите не плакаха. Свиха клони в страданието си и замислиха тоталният удар. Подведоха с шепот едно съвсем малко хлапе. Скриха го в една пещера до пропастта. Когато родителите му го затърсиха им се стори, че чуват хлипането му сред клековете. Това беше измама. Помръкналото от ужас и болка съзнание бърка звуците. Мурите прогониха от клоните си болните птици и те се опитаха да прелетят до другата гора, но силите им стигнаха до клековете, паднаха сред тях и докато агонизираха издаваха тези звуци. Затърсиха хората сред клековете детето си. Струваше им се, че го чуват. Все по-близо е и по-близо, а то умира. Викнаха и други хора и те започнаха да секат клековете за да открият детето. Дни го търсиха, накрая случайно го откри човек който изобщо не знаеше за изчезналото дете, в пещерата. Продължиха обаче да се секат клекове. Хората са като лавината. Отприщят ли се веднъж, трудно се възпират. Някои го правеха от чиста злоба, други решиха, че въпреки, че детето не се е заплело сред тях, клековете са опасни за децата. Преди човешките закони да ги възпрат, клековете над портата бяха унищожени като народност. Оскъдни групи и единици останаха от тях, а те са слабо индивидуални и вече изобщо не приличаха на разумни същества. Претърпяха крах.
Дълго възпяваха славната си победа мурите. Пееха химни ден и нощ. Радваха се на възвисеният си дух, на волята с която покоряваха за да отправят високите си върхове към небето. Какво за тях бяха някакви си жалки клекове. Пълзящи създания, криещи се из височините защото нямат стремеж към растеж и не могат със свои сили да стигнат до слънцето. Радваха се и се веселяха, но скоро настъпи зимата. Натрупаха се снегове по портите и над тях. Натрупаха се и там където имаше някога клекове. Трупаха се и по-нагоре. И един ден се отприщиха. Случвало се беше и преди, но клековете ги възпираха. Вместо тях сега обаче имаше още снегове и те само увеличиха силата на снежната маса и тя с крясък се стовари върху мурите и ги сдъвчи.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. markobonev - а напролет...
23.01.2009 11:04
най-сетне дойдоха минзухарите, и синчеца, и другите
зажумяха пчелички
и калинки
а в морето - делфини
цитирай
2. анонимен - pirat
23.01.2009 11:25
Pi6i za darveta darvodeleco.
цитирай
3. анонимен - chris
23.01.2009 15:14
това май съм го чел вече някога някъде...
отдавна в друг сайт може би...
нали не си го написал днес..?
цитирай
4. brumbrumm - усещане
23.01.2009 15:46
за аромат на нещо живо, нежно и копринено..
цитирай
5. empire - хх
23.01.2009 15:51
Не.. напролет нищо не е дошло... само грозната картина на унищожената природата :)
Много поучителен разказ !
цитирай
6. chris - предполагам,
23.01.2009 16:53
че си ми изтрил коментара, защото не се бях логнал, а се опасяваш да не би някой друг да се представя за мен.
ако не е така - жалко...
цитирай
7. cefulesteven - chris
24.01.2009 16:41
Можеш да видиш коментара си горе.
Наистина разказа не е писан вчера, когато е публикуван. По-стар е.
Иначе не предполагаш, определено истината. Просто нямах достъп до компютър.

Щом казваш, че е жалко, значи е жалко:(

цитирай
8. cefulesteven - markobonev
24.01.2009 18:04
:))))

Дано, дано хиляди години още да идват, но като гледам войните на растенията, а те са войни на хора....
цитирай
9. cefulesteven - 2. анонимен
24.01.2009 18:06
Дърводелец никак не е лошо. Не знам дали знаеш, но и Стийв Рийс е бил дърводелец. И Харисън Форд, нищо че е Харисън Форд СИ е дърводелец. И за всеки случай, по-добре който и да е дърводелец отколкото анонимен интернет трол.
цитирай
10. cefulesteven - brumbrumm - усещане
24.01.2009 18:07
Благодаря ти, бръм:)))
цитирай
11. cefulesteven - . empire
24.01.2009 18:08
За съжаление и аз мисля така.

За теб :))))
цитирай
12. deana - da,da
25.01.2009 12:28
kakvato i tema da zahvane6 vse se polu4ava
цитирай
13. deana - всъщност...
25.01.2009 12:36
звучи ми като притча.
цитирай
14. cefulesteven - . deana - da,da
25.01.2009 12:39
Поне що се отнася до писане, почти 80%, иначе в живота: знаеш:)))) ни съвсем.
цитирай
15. cefulesteven - . deana - всъщност
25.01.2009 12:43
Притча си е. Според мен природното равновесие е и сред нас хората и мечтата на всяка една от страните увлечени във войната, да отстранят другата би довела до същият резултат. Това би било и краят на победителят.

Разказът не е нов. Написан е точно по времето на призивите: "Война срещу тероризма" "...тъмната страна", "лошите", че и бомбардировки по цивилни обекти, че и както работих още на вестниците нагледах се на снимани "невръстни опасни терористи" на по две и на по три годинки, извадени от руините на бомбардирани сгради.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8409294
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112535
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031