Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.01.2009 10:43 - Гърбицата
Автор: cefulesteven Категория: Изкуство   
Прочетен: 7844 Коментари: 40 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Колкото по-дълго траяха отношенията ни толкова повече хлътвах в нея. Иначе беше хубава, но сива. Дълго трябваше да се взира в нея човек за да я открие. Като мъгла беше която се разтваря. Като полярен изгрев който бавно настъпва. Унасяше ме, придърпваше ме към себе си. Вече не можех без нея, а в началото просто я съжалявах. Появи се в компанията ни кой знае откъде. Хеви – метъл, бира, секс и безпаричие. Бягства от къщи и издирване с полиция, автостоп и изпити които или взимахме на магия или отлагахме. Търсене на свобода, закопчани ръце към беседката в някое районно. Иначе нищо сериозно. Весело бе, замътено като през халюцинация. Силно претенциозно, а безпринципно. Съществуването заради самото съществуване. Щуротии и надежди. Всички красиви, млади и умни. Тя беше като грозното патенце сред нас. Нямаше метър и шестдесет. И имаше огромна гърбица. По-голяма от тъпкана раница. Като че ли на гърба й растеше още един човек. Или беше бременна с чудовище. Как я мъкнеше, истинска загатка на природата. Гърбицата изглеждаше по-голяма от самата нея. Обадеше ли се проявяваше чувство за хумор, но в повечето време мълчеше. Пиеше по-малко от останалите момичета и повече от някои от момчетата. Не пушеше и беше бледа. Изглежда нещо боледуваше или гърбицата й беше много тежка. Някои я нарече камилата, но си изяде шамарите още същата вечер. Кой знае защо шегата ни се стори гадна. Иначе всички си имаме идиотски прякори и даже се гордеехме с тях. Мандажата, Сливата, Гъбата, Миризловкото и моят който не означаваше нищо, но си беше смешен като звучене. Тя остана без прякор, но да и викаме камилата, не вървеше. И в лицето леко напомняше на камила. Дълги тънки устни. Весел непроницаем поглед. Насмешлива мъдрост. При първи поглед беше отблъскваща, а после ставаше симпатична, много симпатична. Другите момичета сваляха обаче наред. Смениха най-малко по двама от компанията. Приемахме с уважение интересът и изборът им. И не беше рядка гледка, пренебрегнатото гадже да стои на една маса с бившата си и новият й приятел. Да бъде черпен от тях или да черпи. Ревност и кавги на интимна почва не ставаха. Понякога имаше депресии или някой намразваше всички, а с нас и цял свят, затваряше се в къщи и след седмица излизаше, за да обере точките с новата с приятелка или да се напие като кретен, да направи някоя глупост и да го пратят за две седмици на принудителен труд. Имаше и остригани от яд коси, но конфликти не ставаха. Тя за разлика от всички момичета беше напълно лишена от внимание. Забелязвахме я, знаехме я, общувахме с нея, ценяхме я като един от нас, обичахме я по своему, но не гледахме на нея като на жена. А тя беше. И един ден си го помислих. И ми стана мъчно. Мислех си, че ще я ухажвам малко за да й вдигна самочувствието и да върна вярата й в радостта, но се увлякох. Излизахме все по-често. Все по-често страняхме от другите. Започнах да ревнувам, а не бях ревнив. Никак даже. Радвах се като ми дръпнат гадже. Тъпо звучи, но е така. Твърде жалостив съм, а не исках да се обвързвам. Съзнавах много ясно колко съм млад, но и колко съм възрастен и че едно по-сериозно приключение може да доведе и до сериозни промени в живота. Каквито не ми трябваха. А да си го кажа открито, нямах душа. Предпочитах да ми бягат сами. С нея обаче нещата се задълбочиха. Мъглата от лицето й започна да се вдига. Като, че ли имаше дузина изрази под видимият. Какво говоря дузина по дузина. Имаше безброй същности и всяка следваща по-обаятелна и по-красива. Камилата чезнеше, под нея се откриваше екзотика. Пустош с фереджета. Падаха и откриваха знойни лица. Забранени видения, сред палми. Чезнещи и появяващи се миражи. Следвах я в тях. Галейки с пръст лицето й се опитвах да стигна до душата й. Седмица ми бе необходима докато я целуна. После стана по бързо. Целуваше цялото ми тяло. Тя не се събличаше. Смущаваше се. Нямаше нужда да казва, че не е спала с никого до сега. Знаех го. Но и това което ми даваше беше върховно. Побъркваше ме. После мислеше, че ще я зарежа. Нямах причини да го правя. Хлътнал бях и с месеците които последваха хлътнах повече. Останалите не ме разбираха, но ни се радваха. Започнаха и други да гледат на нея като на жена, но този път нямаше да я отстъпя, нямаше. Въпреки, че тя с поведение показваше, че само гърбицата я различава от останалите момичета в компанията. Брат ми си купи нов мотоциклет. Старият ми подари. Мечтал бях за този ден от години, но още на следващият продадох на двойно по-ниска цена возилото. Исках да отидем някъде с нея. Лято беше, нямахме ангажименти. Знаех, че ще приеме, а и я поставих пред свършен факт. Казах, че всичко е уредено, хотелите са платени. Лъжех, импровизирах. Исках само да избягаме от останалите. Да бъдем сами където никой не ни познава и да падне и последната бариера между нас. Все повече се разтваряше лицето. Виждах, че е по-хубава от всички останали с които се бях сближавал, от всички които изобщо познавах. Имаше една непозната хармония в чертите й. Неистово привличаше и приличаше на истинска жена, а не на момиче като останалите. Намерих едно бунгало на двадесет километра от морето. Поне беше тихо иначе пълно с всевъзможни малки, хапещи твари. Първата нощ спахме един до друг. Пак не стигнахме доникъде. Макар да се давеше от пот не сваляше дрехите си. Страх ме беше, че ще получи топлинен удар. Не пожела да отидем на плаж. Преди пладне заваля. Затрещяха гръмотевици. Гушна се като уплашено котенце в мен. Наблизо падаха мълнии. Честно казано и мен чак плашеха. Галех я. Търсеше сигурност. После от милувките или от страха от природната стихия се промени внезапно. Пръстите й се впиха в мен с такава страст каквато не бяха го правили. Целуваше по друг начин. Дори уханието й се беше променило. И косата й изведнъж като, че ли бухна. Започна да се съблича. В мракът внезапно бе озарявана от светкавиците и виждах, че изглежда далеч по-уродливо отколкото предполагах. Гърдите й не бяха големи, но все едно имаше още едни, далеч по-пищни на гърба си. За миг потръпнах, но желанието ми към нея беше толкова силно, че дива възбуда измести отвращението. Целувахме се и се галехме дълго. После ме постави седнал на креслото. Разтвори бедрата и ме яхна. Влажна, дива, бясна като вакханка, сякаш препусна. Все едно не и беше за пръв път, а го правеше често и го обичаше, а наистина й бе за първи път. Приближавахме края едновременно. Но преди да стигнем. Чу се шум като късане на дреха. Тя изкрещя, но болезнено. Не беше от оргазма. Захапа ръката си. Блесна светкавица и с ужас видях, че целият таван е опръскан с кръв. А в следващият миг над мен се разтвориха огромни криле. Гърбицата и се беше пръснала. На нейно място махаха възбудени огромни криле. Смееше се над мен в дива възбуда. Доведе и мен до непозната степен на екстаза. Стоях обезсилен на креслото когато тя замаха с криле. Полетя в стаята. Блъсна с ръка прозореца. Нададе крясък на птица и се издигна в мрачното небе. На два пъти проблесна и я видях как се стопява в далечината. После изчезна зад облаците….



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Многопластово, неочаквано, много ...
25.01.2009 11:24
Многопластово, неочаквано, много красиво!... Поздравления!
цитирай
2. miaa - Здравей cefulesteven,
25.01.2009 11:42
Прекрасен си с твоята оргиналност и неповторимост. Поздрави и целувки
цитирай
3. reffina - Прекрасен, както винаги. . . . и също ...
25.01.2009 11:55
Прекрасен , както винаги....и също толкова неочакван....
Вълнуващ разказ.....докосващ!
Поздрави от мен, Стеф!
цитирай
4. анонимен - Jikata
25.01.2009 12:32
Prekrasno!!!!!
Priaten den!
"...opitvah da stigna do dushata i...."
Porednoto ti postijenie za vsichki, koito te chetem...a mojebi ti "cheteh "nas.....
цитирай
5. deili - Нямам думи
25.01.2009 13:05
Нямам думи
цитирай
6. cefulesteven - анонимен - Многопластово, неочаквано, много ...
25.01.2009 13:14
Благодаря ти, дали всеки си няма гърбицата, а под нея скритата си същност:)))
цитирай
7. cefulesteven - miaa -
25.01.2009 13:17
:)))))

Ще ми се отвори гърбицата, ще разцъфтят крилете и ще полетя...
цитирай
8. cefulesteven - reffina -
25.01.2009 13:18
Хиляди усмивки...:)))))

цитирай
9. cefulesteven - анонимен - Jikata
25.01.2009 13:19
Благодаря ти...

:)))
цитирай
10. cefulesteven - . deili
25.01.2009 13:20
И пак се питам, а въпроса ми е и към всички които ще надникнат: Дали, всеки си няма гърбицата и скритата същност под нея:)))
цитирай
11. annamolly - еми, те всички преди мен са ми взели ...
25.01.2009 13:23
еми, те всички преди мен са ми взели думите, и аз сегя нямам какво да кажа :)
цитирай
12. анонимен - въпрос
25.01.2009 13:24
Имаш ли издадени неща? Всичко е толкова интересно
цитирай
13. cefulesteven - . annamolly
25.01.2009 13:25
Аз чувствам, че имам своята гърбица. Не физическа, както и крилете ми под нея не са материални. Но имам гърбицата си, в друг план.
Тя е в сърцето ми.

И някога мога и съм я разтварял в криле.

Имаш ли своята:)))

И как мислиш, дали я има всеки човек?
цитирай
14. cefulesteven - 12. анонимен - въпрос
25.01.2009 13:28
Сигурно си ме открил/открила/, много скоро, защото и тези дни каних на представяне на нова книга. Но имам, имам. Ето в линка долу съм обяснил:

http://cefulesteven.blog.bg/viewpost.php?id=91830
цитирай
15. hah193 - :)))
25.01.2009 13:56
аз попринцип наскоро си направих блог и аз съм по писането и вече си направих един постинг;))
цитирай
16. cefulesteven - . hah193
25.01.2009 13:59
Благодаря ти:) Сега ще видя и постинга ти...
цитирай
17. annamolly - Дали имам своя, питаш. Ами дълго ...
25.01.2009 15:34
Дали имам своя, питаш. Ами дълго време бях сигурна, че имам, после се убедих, че нямам, а сега все още търся правилния отговор. Навярно всеки има, да. В душата, в сърцето както казваш, и аз също вярвам в това. Друг е въпроса, дали хората, от страх да бъдат отхвърлени от масата, не са осъкатили своята...
цитирай
18. cefulesteven - annamolly
25.01.2009 16:31
"Друг е въпроса, дали хората, от страх да бъдат отхвърлени от масата, не са осъкатили своята..."

За съжаление много често се случва. А преди да са укрепнали крилете за полет, често са подрязани от тези които сами са отрязали вече своите.

За щастие, правилото си има изключения:)
цитирай
19. deana - пак сам тук.
25.01.2009 17:12
и ми харесва.в края си представям една витална картина.
цитирай
20. cefulesteven - deana
25.01.2009 17:14
Много ще се радвам като я нарисуваш да я видя:)))

Пак ли акварален молив?
цитирай
21. deana - да
25.01.2009 17:24
за сега не сам решила отново да пробвам друго.за напред не се знае-има още толкова живот,все едно какъв.пак ще се рисува.
цитирай
22. cefulesteven - . deana
25.01.2009 17:48
Публикувай пак някоя. Защо не днес:)))
цитирай
23. illina - Красиво
25.01.2009 18:48
Много чувствено, нежно и истинско.
Поздравления
цитирай
24. cefulesteven - . illina
25.01.2009 18:54
Благодаря ти. Някои от нещата са изживени, с годините изживявани повторно, трети, четвърти път, като спомени и разбиране и наистина ми беше много на сърце да го напиша. :))))
цитирай
25. cefulesteven - . zabavnata
25.01.2009 22:30
:)))))

Така вдъхновява живота, въпреки тъгата си...
цитирай
26. iliada - Стеф !
25.01.2009 23:57
Отново си тук с поредната твоя красива история!
Една необичайна любовна история ,която отново е изпълнена с много подтекст и гарнирана с твоя специалитет- неочаквания край !:)
Отново поздравления!:)


цитирай
27. анонимен - :)
26.01.2009 09:21
И винаги след първият път отлитат на някъде. Рядко нещо ме разсмива толкова рано сутрин. А да стигнеш до душата на жена изисква много повече от само докосване и дори и тогава явно отлита но определно мисля че си разкрил истинската и същност. Мерси за страхотният разказ Стеф.
цитирай
28. doriana - ЕХАААААААААААААААА!
26.01.2009 13:44
....скритите ангели...откритите демони....къде отиде бунгалото, а приятелите с алкохолните им изцепки и дрогата в джобовете....няма значение...всичко има значение.....колко далеч стигна тя в полета си....твоето приземяване твърдо ли беше?
цитирай
29. kasnaprolet9999 - Поздравления за разказа
26.01.2009 17:52
и цялата ти книга. След като си я купих миналия
петък на представянето й в читалището я прочетох на един дъх, невероятен си! Да всеки носи нещо скрито в себе си и то не може да се открие лесно, а само от сродна душа.
цитирай
30. анонимен - Ти си абсолютен перверзен идиот!
27.01.2009 04:00
Ти си абсолютен перверзен идиот!
цитирай
31. cefulesteven - 31. анонимен
27.01.2009 08:57
Защо не се опиташ да се аргументираш?
цитирай
32. анонимен - Никола
27.01.2009 12:06
Всички си имаме по една гърбица (или повече?), но само някои късметлии успяват да я спукат. Някой беше казал под един от твоите разкази че един мъж може да получи от една жена само това което успее да събуди в нея (и обратното разбира се). Очаквах разказът да завърши трагично, въпреки че знам че при теб не е така и рядко успявам да отгатна края. Така очаквах, защото болшинството хора които познавам вече са се срастнали с гърбицата си и не вярвам някой да може да ги събуди. Ето че пак става дума за двата пътя, онзи скучният и стабилният и другият - труден и опасен. Или се вливаш в общата гърбава маса или се опитваш да направиш нещо, но ако някой не ти подаде ръка в един момент сам можеш ли? И защо пораждаш отвращение у гърбавите когато се опиташ да тръгнеш нагоре?

Поздрави
цитирай
33. ellyto - ...
27.01.2009 21:55
Определено съм със смесени чувства след прочетеното. Прекрасен стил имаш, разчупен! Останах разочарована от края обаче - идеята за гърбицата, която всеки си носи, е страхотна, просто не ми се връзва моментът с поникването на крила и отлитането. Ако изключим последните 10 изречения, е добро! Много добро!
цитирай
34. cefulesteven - ellyto
27.01.2009 22:03
Изживявал съм пръскането на гърбицата си. На неедна от гърбиците си. Това което ми е тежало се е оказвало, онова което ще ме понесе.

Пожелавам ти го и тогава ще разбереш и последните редове.
цитирай
35. cefulesteven - анонимен - Никола
27.01.2009 22:04
Толкова много и толкова силни въпроси. Въпроси които нямат еднозначен отговор и всеки ден трябва да откриваме отговорите им, с това което сътворим, със следващият си полет нагоре...

Благодаря ти...
цитирай
36. ellyto - Не казвам ...
27.01.2009 22:30
Не казвам, че не ги разбирам, а че очаквах друг тип край.
цитирай
37. cefulesteven - ellyto -
27.01.2009 22:34
Е, историята си избра този. Може да не е най-очакваният, нито най-неочакваният, но е този който я завършваше по начин, в който е и самата идея на разказа, а останалото е просто живот.

;)

И ще ти кажа една магия за забавление с четенето. Спонсорката ми на "Бяс и рози", още като не се познавахме е правила това, после ми разказа и съм го пробвал и аз. С други автори, много забавно е. Когато краят не ти достига, просто измисляш свой. С краят на разказа, не е настъпил и краят на света и би следвало героите да преживяват още нещо...

На този разказ ми хрумват поне още пет финала. Ако държиш да е реалистичен и гърбицата да си остане...

Например: гледаш в каква компания са били, как са я карали. Нищо чудно да е нямало никакви криле и никакъв полет. Просто да са били дрогирани.

Според мен не е така. Друго открих в историята, но на теб може да ти хареса повече и така...

Но опитай и сама. Забавно е, наистина.
цитирай
38. ellyto - :)
27.01.2009 22:52
Да, правила съм го и наистина е забавно ... понякога. Но как да ти кажа, тук си противореча. Твоят край си е на мястото си, защото е развръзка на една хубава идея, метафора. Просто, четейки, имах потребността да не е чак толкова метафорично. Примерно чета нещо битово и изведнъж - еднорог. Не знам дали ме разбираш правилно. Беден речник, както би коментирал един приятел опита ми да ти обясня какво точно не ми хареса. :)
Да не беше излетяла, а да се беше пръснала само и изчезнала ... може би това би бил моят край, не знам.
цитирай
39. cefulesteven - . ellyto
27.01.2009 22:59
Разбирам те, разбирам те:)))

Жанрово разказа най-точно може да се определи като магически-реализъм. Има го реалистичното, но го има и фантастичното. Трябва да ти кажа, че има очарование в този жанр и в някои случаи е идеален да се изразят идеите. Иначе историята щеше да е по-дълга и съвсем различна. Тя е щастлива, чувства се и като останалите и нещо повече, защото познава тежестта, а след като е паднала най-вече психологическата тежест тя се чувства лека, като с криле, може би свободата е отворила в нея и нещо фриволно...Оттук нататък историята може да се точи с години. Но те не са чак толкова важни, преживяване по преживяване, те я водят до този полет, до това откъсване от всичко познато свързано с тежките й спомени.

Просто мисля си, че жанра много не ти допадна, но на мен винаги пък си ми е харесвал...Отваря фантазията и размишленията, като криле ги отваря...

Както и да е. Усмивки.
цитирай
40. true - Уау
28.01.2009 01:43
Страхотен разказ, наистина... Удивително красив и въздействащ, а и дава повод за размисъл...
Определено си заслужава повече от един прочит. :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 6130049
Постинги: 3774
Коментари: 35565
Гласове: 106192
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. Ромфея (фейсбук)
2. Кланица за чародеи (фейсбук)
3. Ням свят (фейсбук)
4. Между еротичната фантазия и психологическата фантастика
5. Порочна връзка (фейсбук)
6. Бъг във времето (фейсбук)
7. Арт Висока Класа
8. BG Север: Новини на часа (фейсбук)
9. Новини на часа
10. Буквите
11. Книги, предпечат и дизайн
12. Български кървав кючек (фейсбук)
13. Удоволствие за духа
14. Анна Хелс: Далебор - синът на кладенеца
15. Анна Хелс: Кланица за чародеи
16. Ивз: Кланица за чародеи
17. Goodreads: Кланица за чародеи
18. Непорочното в "Порочна връзка"
19. BG-север
20. Мадам Еротика видеопрезентация на Неслънчице
21. Goodreads: Далебор - синът на кладенеца
22. Юридическа помощ
23. Goodreads: Змейова орис - краят на печалта
24. Светли мисли за черни дни
25. Моята лична страница
26. BG - Север. Блогът на седмичника
27. Мадам Еротика
28. Авторът на "Скрити белези"
29. Мадам Утопия - видеопрезентация на Неслънчице
30. Хеликон: Стефан Кръстев