Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.02.2009 09:24 - Сърцето ми ще остане при теб!
Автор: cefulesteven Категория: Изкуство   
Прочетен: 12314 Коментари: 45 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Казах й, че не можем да останем заедно.
Изгледа ме за да се увери, че не се шегувам и кимна.
Учуди ме, не се наложи да давам обяснения. Не направи и кратък театър както очаквах. Месец бяхме заедно. Посвещаваше ми на ден по пет любовни стиха. Нощем се опитваше сама да извърши това което три порно актриси заедно се затрудняват и почти го постигаше. Изруси се само защото си мислеше, че харесвам повече русите. Една сутрин както беше гола, обу обувките си, постави телефона си на плочката в банята и няколко пъти заби токче в него, за да не я отнеме някой и за секунда от мен. При излизане или се притискаше плътно в мен или не пускаше ръката ми. Отпущаше глава на рамото ми. Седнехме ли някъде плъзгаше ръка по бедрото ми или се събуваше и го правеше със стъпало. Казвах й, че е откачена, а тя се давеше от смях и ми отвръщаше, че е луда от щастие. Трогваше ме и отчайваше. Да се преструваше, не се преструваше. Вярваше си, изглеждаше щастлива. Трябваше да съм щастлив и аз. Красива беше и емоционална, готова на всичко за мен. Сексапилна, игрива, с кипящо въображение.
Трудно щях да й дам обяснение, ако ми го беше поискала. Не го направи. Не се разплака. Не се намръщи дори. Потъна за кратко в себе си. После отнесено се усмихна. Имаше печал в усмивката й и за миг я направи толкова красива, че щях да падна в краката й и да започна да се държа с нея така както тя с мен. Стиснах устни за да не кажа някоя излишна дума. Забелязах, че и тя стиска своите. Накрая не издържа и рече:
- Има сърца които са едно за друго.
Изпитах още по-силно желание да си тръгне миг по-скоро и тя стана и започна да събира багажа си. Помоли ме да й запазя място във влака. Вече бях купил билет. Като й го казах, малко се разстрои. Попита ме червената или роклята с тютюнев цвят ще й отива днес повече. Зачудих се. Флиртуваше изглежда. И в двете беше прекрасна. Погледнах я през погледа на друг мъж и започнах да ревнувам от себе си. Защо я гонех.
Миг преди да си тръгне ми напомни защо. Рече ми на вратата:
- Моето сърце ще остане при теб. Ще остане при теб. Ще остане…
Стана ми и смешно и противно. Опита се да ме целуне, аз също се опитах, но това не беше от нашите целувки.
-Аз ще си тръгна, но сърцето ми ще остане при теб.
Не й вярвах разбира се. Още във влака щеше да се запознае с някого и да запълни празнината. Да му се хвърли на врата както на моя и да се държи с него така както с мен. Изпълни ме ревност и по-силна увереност, че постъпваме правилно. И аз, и тя.
Тогава я целунах истински. Скришно зад завесата я наблюдавах как се отдалечава и изчезва. Облекчение почувствах, не тежест. Около час сновях из стаята. Намерих всичките й любовни стихове, сложих ги в един плик с кратката бележка: „с това ще побъркаш гаджетата”, чудех се на кого да пратя писмото, накрая реших да напиша адреса на сестра си. Не го пуснах обаче. До пощата не стигнах. Изхвърлих писмото в контейнера заедно със забравеният грим, разпилените остатъци от телефона й из банята, гуменият талисман и слънчевите очила които останаха в чекмеджето на тоалетното шкафче. Смених си номера, макар да се съмнявах, че ще ме потърси отново и още същата вечер се обадих на една стара приятелка с която не бяхме скъсали, а просто напоследък малко се отчуждихме. Исках просто да не чувствам липса. Нищо повече. Изненадах се, но тази която познавах от години сега виждах с други очи. Сравних двете, ли? Не знам, но изглеждаше някак по-действителна, по-присъствена и много по-близка отколкото ми беше преди. Чувствах се по-топло, по-спокойно с нея. Едва сега забелязах белега и на лявата ръка. Изглежда от някаква детска игра, но между палеца и показалеца имаше някаква резка и пожелах да я целуна. Попитах я откъде е? Първо се засмя и ме попита какво ме интересува, а после ми рече, че и тя е забравила. През цялата нощ остана с мен. Не я пуснах да си тръгне. На другата също. Единственият изпит който й оставаше за да завърши взе след пет години. Деца нямахме, но тя имаше редица здравословни проблеми. Аз пък за близо година останах без работа. Сменихме три жилища. На няколко пъти ми се случи да забравям, че живеем другаде и да се качвам на автобус към старият адрес. Веднъж ме блъсна кола и се отървах с няколко натъртвания. За известно време се бях пропил, а сега само оплешивявам. Напълно бях забравил за другата. До една нощ в която ми се присъни. Тя спеше до мен. Не съпругата ми. Шептеше ми в ухото:
„Сърцето ми ще остане при теб…”
Събудих се с крясък, а после започнах да се смея. Жена ми ме попита защо и й разказах онази история. Засмя се и тя. Попита ме дали съжалявам. Отвърнах й с „да”, защото се шегуваше. А после сериозен и признах, че ако не беше онази жена, може би и досега двамата щяхме да си бъдем само приятели. Съгласи се и повече не заговорихме за нея, макар веднъж да видях нейни публикувани стихове, а след това още няколко пъти я сънувах. Опитвах се да я прогоня от мислите си, но не успявах. Припознавах се, сковавах се при вида на жена приличаща на нея. Само месец, а толкова дълбоки впечатления остави. Ако не бях намерил сили да се разделим щеше напълно да ме е обсебила. Въздъхвах, усмихвах се доволно при мисълта, че всичко е минало.
А състоянието на жена ми се влошаваше ли, влошаваше, до денят в който сърдечната трансплантация беше неизбежна. Подходящ донор имаше. Жената загинала при катастрофа с мотоциклет се оказа същата която ми изрече тогава:
-Сърцето ми ще остане при теб!



Тагове:   остане,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. doriana - Като да караш самолет е всъщност ...
03.02.2009 09:43
Като да караш самолет е всъщност писането, нали, Стефане? Хехехехехе....И колкото повече турбуленция, толкова повече адреналин и кеф. Изпълва със СЕМАНТИКА фразата "Няма невъзможни неща". А страхът да разделиш себе си с единствения човек, за който знаеш, че можеш да го направиш е провокиран от необяснимия ни стремеж да останеш в цялост...непокътнат, като божествена монада. Но не знаем, че и божествените монади са едно цяло на две съставни части и така...до безкрай. Дори елементарните частици - кварките (които са с особена плътност и нямат маса) също могат да се делят на две и сами по себе си техните половини се стремят една към друга да се осъществят отново. Разказът ти изразява, според моето скромно делово мнение, стремежът към обединяване на половините за осъществяване на идеалната съвкупност и страхът от този неистов и неразбран стремеж. Много почва за анализи имам, но смятам да приключа дотук. Всичко е написано кратко, ясно и достатъчно емоционално, че да го разбере всеки, който може да чете. А може би да разбере съвършено различни неща, на това, което аз разбирам...
цитирай
2. анонимен - приятно
03.02.2009 09:55
Светът е малък. Никога не знаеш кога отново и при какви обстоятелства и под каква форма някой ще се върне в живота ти-така е наистина. М.
цитирай
3. анонимен - ...
03.02.2009 10:02
Изумителна развръзка, невероятна сплав от обикновен сюжет, непредвещаващ неочаквания край и буквално потвърждение на всеизвестната сентенция! Поздравления!
цитирай
4. cefulesteven - doriana
03.02.2009 10:03
Като рентген си, дълбоко под структурата на това което съм мислил, че ме е водило и ми помагаш сам да се опозная.
цитирай
5. cefulesteven - анонимен - приятно
03.02.2009 10:05
Затова не обичам да настройвам мислите си на обреченост. И дори в любовните клетви, като във всяка друга си има нещо зловещо...

цитирай
6. cefulesteven - 3. анонимен
03.02.2009 10:05
Благодаря ти.
цитирай
7. rotazia - Никой от всички нас май не знае какво иска...
03.02.2009 10:07
Нито жените , нито мъжете..

Аз някъде из моите опити да драсна нещо съм казала ,
не става дума тук за любовта ,а за живота , иска чакане..
цитирай
8. hara73 - това може да се случи
03.02.2009 10:12
само на две месат . В реалния живот и в твойте разкази . Никога не знаем , какво печелим когато губим ,както и обратното . Поздрави ...
цитирай
9. liybima - !!!
03.02.2009 10:21
Някъде четох че умът не може да обоснове никога постъпките продиктувани от сърцето.....
цитирай
10. doriana - cefulesteven
03.02.2009 10:23
Пак заповядай!
Тъй като адски ми харесваш и ми стана любимо четиво последната седмица, няма да се въздържам от подобни коментари. Дано наистина да ти помогна да видиш обективно нещата вътре в себе си!
цитирай
11. cefulesteven - rotazia
03.02.2009 10:43
Всъщност, доволен съм, че не знам до край какво искам. Защото желанието ми не е ограничено от разума, а в опита си да го узная, развивам и разума...Страх ме е някой ден да не уловя желание в мрежата на разумното. И да не мога да го освободя.
цитирай
12. cefulesteven - hara73 - това
03.02.2009 10:43
Усмихна ме.
цитирай
13. cefulesteven - . liybima
03.02.2009 10:44
И това ми харесва...Признах си вече без бой и пред Ротация:)))
цитирай
14. cefulesteven - . doriana
03.02.2009 10:45
Помагаш, помагаш:))))
цитирай
15. neslanchice - :)))
03.02.2009 11:56
Може би наистина има сърца, които са едно за друго. Или желанията водят съдбата. Или пък всичко е заблуда. Няма как да знаем. Но все пак този живот е това, което минава покрай нас, докато вървим нанякъде. Мисля, че си струва да го живеем с усмивка, водени от по-силното в нас. Такива мисли провокира в мен творението, което както винаги е силно и провокиращо. Поздрави :)))
цитирай
16. cefulesteven - 15. neslanchice
03.02.2009 12:38
Има, има и сърца едно за друго без да е намесена съдбовността.

Иначе, да ти кажа: в съдбата не вярвам, но в ироничната й усмивка: да.

Усмивки.
цитирай
17. compassion - Напомни ми
03.02.2009 13:19
филма "Плъзгащи се врати" - каквито и обстоятелства да ни ограничават, каквито и решения да взимаме, душите, които се търсят, веднъж тръгнали една към друга ще се намерят рано или късно (какво е "късно", погледнато във вечността). Мисля си дали в сърцето като орган или в мозъка е привличането и магията на любовта. Мозъка е командния център, който предизвиква хормоналното избухване и тръгва цялото биологично богатство на преживяването на любовта, но кой взима решението кога мозъка да се задейства и кога - не? Каква е ролята на другия? Защо ни действа като магнет дори и когато е много далеч или само в спомените ни живее? Добре, отивам да търся отговорите, а ти като по-опитен в любовта драсни няколко реда, когато решиш, че вече ги знаеш.
Поздрав, Руми
цитирай
18. cefulesteven - . compassion
03.02.2009 13:25
Според мен. И в сърцето, и в мозъка, но и не само в тях. Във всяка клетка, във всеки орган. Кожата става мислеща, ума - чувстващ като кожа и думите настръхнали като нея. И не само във всяка клека е, но и в думите, защото те си имат понякога свой живот и не винаги са мислите ни. Понякога са средновековни демони които са ни обсебили. Изписват се с пръстите ни, изливат се през устните ни, откровения които не сме се и замисляли, че са възможни. Във виталната корона около нас, невидимият ореол, трепета ни, нещо което не забелязваме, нито сме сигурни, че усещаме, но понякога ни докосва от разстояние обекта предизвикал експлозии на чувства. Във всичко което познаваме и не познаваме, дори и в стомаха, за който битовата поговорка твърди, че през него минавала любовта на мъжа след някоя си година. Дори и през него, макар и през него последно. Но не е само в ума, не е само в сърцето. Не е:))))
цитирай
19. анонимен - !!!
03.02.2009 13:52
Никога не се страхувай от желанието, няма разум и мрежи....има само желание !
цитирай
20. doriana - cefulesteven
03.02.2009 14:00
...не е, а е във всичко, но остава непроявено, неосъществена сила любовта ли, или проявата на духа, ако не откриеш силите да го материализираш, да го направиш обективна реалност...иначе всичко остава просто енергия, неуловена и неосъществена, може би само написана...Но написаното не носи удовлетворение на сетивата, кожата, мозъка или сърцето, тъй като целта на простото мизерно съществуване на тая земя е именно предизвикателството да изпитаме в материята това, което "помним" като нематериален живот. Втори шанс дава чуждото сърце на твоята жена, за да ти напомни точно това - търси и намирай, но като намериш - влез в лабораторията на живота и го изпробвай. Така мисля аз!
Страховете са ни най-големите врагове. Страховете правят картинката на живота (света) ясна и пределна, но и неосъществена. Замислял ли си се защо има толкова нещастни хора? Защото знаят, защото имат инструментариума, но нямат благородната сила на духа да го използват.
цитирай
21. doriana - Съжалявам ако стана поучително. . . ...
03.02.2009 14:11
Съжалявам ако стана поучително...
Поправи ме по всяко време!
цитирай
22. kasnaprolet9999 - мисля си, че дориана е права
03.02.2009 16:09
и с двете си ръце съм за това, което е написала.
Чакаш ли сама нещо да ти се случи то просто остава мечта. Нали казват, че господ помага, ако и ти сам си помогнеш. Трябва да набележиш целта, да имаш смелост да тръгнеш, да проявиш инициатива, да намериш пътя към някого и да действаш за да реализираш мечтите си. Така го виждам аз.
цитирай
23. compassion - Аз сериозно се интересувам
03.02.2009 16:19
Благодаря, че го сподели така бързо! Явно премислял си го и отговора ти беше готов. Имах много какво да споделя, но doriana с коментара си каза доста. Съгласна съм с нея. Остава ми да допълня. Любовта е във всичко, но тя е енергия, която може да бъде активна или пасивна (подробно моето мнение съм дала тук в постингите за любовта). Ако се ограничим само в периметъра на любовта между мъжа и жената ще открием много страдание и разминаване, защото хората сме водени от Еготата си, т.е. всеки иска да е обичан и страда, ако не е и се затваря и след това страда още повече от страх от ново нараняване и изпада в изолация, окончателно затворен за любовта. Или друг вариант на затваряне може да бъде насочването (отварянето) към други неща: кариера, пари, леки удоволствия и т.н. Ако си представим, че човек е като приeмнопредавателна станция, той никога няма да разбере за посланието, което е изпратено, защото той е затворен и не го приема. Така, че отговора на една част от въпроса е: любовта е навсякъде и ние трябва да се отворим за нея като престанем да мислим само за себе си. Затова егоистите не могат да обичат. Мисля си дали не става дума за конкретни „честоти на вълните”, защото едни сигнали ни запалват, а други ни оставят безразлични.....дори и да сме отворени. И пак се питам: Какво определя привличането и магията на любовта? Нещо биологично? Духовно? Специална комбинация от двете (сорт код)? Ако има само една душа т.н. половинка, защо се влюбваме и обичаме толкова пъти? Или е въпрос на интерпретация (казват жената винаги намира начин да се влюби в милионер – майтап бе Уили) Но сериозно, не се ли „навиваме” сами понякога, еле пък да става дума за т.н. „невъзможна” любов. Колкото повече си забраняваме, толкова повече се увличаме, т.е. ние сами създаваме средата, в която тя се ражда и расте.
цитирай
24. cefulesteven - 19.анонимен -
03.02.2009 16:23
Радвам се, много се радвам, че има и други които чувстват и мислят така. Защото това е истината:)))
цитирай
25. cefulesteven - . kasnaprolet9999
03.02.2009 16:24
В много, много интересна насока тръгнаха разсъжденията, засега няма да взема отношение по следващият въпрос който се получи, но само засега, защото наистина става много интересно:))))
цитирай
26. cefulesteven - compassion
03.02.2009 16:26
Отключи мислите ми, през годините са се натрупвали, натрупвали и честно, за други неща мислех днес, но ги отприщи и за секунди излях това което ми е било вътре, но най-прекрасно е, че не само го мисля, а го и чувствам....

Много интересна дискусия отворихте под разказа ми....
цитирай
27. doriana - compassion
03.02.2009 17:01
"Ако има само една душа т.н. половинка, защо се влюбваме и обичаме толкова пъти?" Защото се влюбваме в представата си за половинката, която носи обекта за влюбване. Което не означава, парекселанс, че е именно тая половинка. Искам да кажа - влюбваме се заради подсъзнателния си спомен за половинката. Но когато наистина я срещнем, оооооооо, повярвай ми - разбира се и още как...Най-красноречиво тази среща е пресътворена в много от драмите и трагедиите на класиците! Те затова са и станали класици - описали са не обикновена "среща" (влюбване) на проекцията и подсъзнателния спомен, а срещата и случването на спойката с истинското друго аз. Повярвай ми...Чувствам ги тия неща...
И, последно - драмата от тази класическа среща с истинската половинка е именно в това, че рано или късно двете отново се разделят. В човешкия свят това се нарича несбъдване (слепота за другия).
цитирай
28. doriana - Чудя се. . . дали да постна това, к...
03.02.2009 17:10
Чудя се...дали да постна това, което под влияние на разговора тук подължи разговора вътре в мен и в моя блог...Ще го направя...Всичко е един иносказателен междублогов диалог...Благодаря на всички врели и кипели блогъри!
цитирай
29. cefulesteven - doriana
03.02.2009 17:27
Има и друго, не се раждаме подготвени за своята половинка. Трябва да помогнем на природата в творческият й акт, да бъдем тези които заслужават завършека си, съвършената хармония. В страсти и разочарования се развиваме, доближаваме се до онзи образ, който тя/половинката/ търси за да завърши.

Разбира се, не важи за всички ни и има много хора, които могат да намерят завършека и цялост в много и различни.

Има по-пластични характери, по-преспособими, по-универсални. Както и има по-странни, по-уникални, те не могат да намерят иначе себе си, освен в човек като себе си.

цитирай
30. cefulesteven - . doriana
03.02.2009 17:28
След малко ще го видя и при теб. За малко ме нямаше, че носих поканите за премиерата и станало още по-интересно.
цитирай
31. doriana - cefulesteven
03.02.2009 17:37
"Има и друго, не се раждаме подготвени за своята половинка..." Ааааааааааа, раждаме се, раждаме се с инстинкт за Евридика (Орфей) се раждаме...друг е въпросът, че раждайки се ни вземат съзнателния спомен, а остава само инстинкта за Нея (или Него съответно)! Носим си предисторията от древни времена - от предишни прераждания и се лутаме всеки следващ живот в търсене на светлината, наречена "Моята половина". Но стана прекалено езотерично...карай...истината е една навсякъде, а проявлението й е - като я изричаш!
Това, което току що казах, много хубаво е написано в една любома моя книга "Инстинкт за Инес" се казва на Карлос Фуентес...
цитирай
32. cefulesteven - . doriana
03.02.2009 17:43
Инстинкт има, но другите качества ги няма. Вярно: печално е да се обичат качества, а не онова което е преди всички тях, но все пак достигаме до човек чрез качествата му. Красота, на тялото или на душата. Сексапил, на тялото или душата. Разум, на тялото или душата. Умения на тялото, умения на душата. Разбира се има нещо неназовано, нещо което извън шестте си сетива улавяме, но дори не винаги. А качествата се развиват, не се раждаме с тях, а със заложби за тях. Чрез пътя и изживяванията си, ние се творим за да достигнем онзи образ, а и разбиране за любов, чрез което можем да възприемем половинката.

Другите връзки са може би подготовка за нея.
цитирай
33. doriana - cefulesteven
03.02.2009 17:49
Егати!
Утрепа ме!"Чрез пътя и изживяванията си, ние се творим за да достигнем онзи образ, а и разбиране за любов, чрез което можем да възприемем половинката. " Тъкмо така е! Ама пътят и изживяванията, както каза са заложби - човешката воля е тази, която избира да развие ли тези заложби, та тръгне ли, да извърви ли пътя, да изживее ли изживяванията си, или да не го направи и инстинктът за Нея/Него - да остане извън обхват. Да пропусне. До средващото прераждане - когато ще го накарая някой да не повтори грешката си да пропусне...Метафизически казано. Иначе достигането на онзи образ (в чието подобие се влюбваме поне 10 пъти в живота си) е жив, но извън сетивата...- просто инстикнкт, който ни тормози като заболяване цял живот (ако е неосъществен, разбира се!)
цитирай
34. compassion - Аз намирам отговорите за романтизирани...
03.02.2009 18:12
нищо лошо, де. Романтиката е човешката страна на любовта (а биологичната й страна с разните хормони, предизвикали екстаз са познати и при животните до известна степен и са повече инстинк за продължение на рода, т.е. не става дума за душевно израстване). Съгласна съм със Стеф, че в страданието се помъдрява, но неволята учи не само в любовта. И да си го кажа направо: не вярвам, че сме половинки души. Романтичната легенда е много популярна сред поети и пубертети, но ако за миг се освободим от навика да я приемаме за даденост и абсолютна истина, можем да си представим друг възможен вариант. Човек чувства празнота и иска да намери друг (може и от същия пол), за да запълни тази празнота и да бъде щастлив (това търсим всички), но независимо кого намира (сроден, истински, половинка или не) рано или късно се разочарова от човека, охлажда и може на практика да не се разделят, но в душите си отдавна са далеч един от друг. Защо? Защото никой човек не може да удовлетвори копнежът на божествената ни душа за сливане с ЦЯЛОТО, в едно с другите. Няма завършек Стеф....това би означавало КРАЙ, спиране, а живота е движение, той е вечна промяна, преминаване на енергията от една в друга форма. Ние се усъвършенстваме тук на Земята, но духът ни продължава пътя към началото, от където е тръгнал, жадувайки сливането не на две, а на всички души в БОГ. Само тогава се достига до ХАРМОНИЯ.
http://www.youtube.com/watch?v=YcgNJ7cgDVs&feature=related
Още, обаче нямаме отговора на въпроса за магията.....
цитирай
35. cefulesteven - . compassion
03.02.2009 18:27
Романтизирани - така звучат като обобщение, но ако се приеме до отделни случаи, са напълно валидни, уверявам те. Просто не може да се изчерпи темата, да се даде генерален отговор, защото любовта е твърде различна за всеки, а има много - много хора, които в нея единствено намират смисъл и спасение. И честно, наистина, сякаш ръката на сляпата съдба е събрала двама такива. И като го казвам, става въпрос за истински случаи.

Но пак ще го кажа, има пластични характери и повечето са такива и могат да открият любовта в различни, дори напълно противоречащи си личности, а във всяка и чрез всяка да разкрият различна своя същност.

А и това, което пишеш е много вярно и наистина истина в много, да не кажа в повечето от случаите, но пак не е възможно да обобщи.

Няма общовалидна истина в случая.

цитирай
36. compassion - Допускам, всичко допускам, но да вярвам.....
03.02.2009 19:03
И да, обощението за любовта е както всяко друго обощение, например, ние сме човеци...дааа, ама от човек до човек голяма разлика има, така е с всяко обощение, търсят се общите характеристики за сметка на пренебрегването на частните, които обаче, именно правят това нещо таково, каквото е (или човек). Добре, оставям те на мира. Ти се занимаваш с конкретния случай и се "специализираш" в еротиката, пък мен ме вълнуват други аспекти на същия въпрос. Затова си мислех, че точно ти знаеш в какво се крие магията.
Е, със здраве, аз продължавам да търся (сред проститутки и разни там кучки не съм и поглеждала, а кой знае в страданието си дали точно те ..... ) хм, не вярвам.... извисеност на духа е нужна.
цитирай
37. cefulesteven - compassion -
03.02.2009 19:10
О, не знам, търся магията. Знаех ли я, щеше да се обезсили. Търся я и това отваря нови и нови въпроси, а новите и нови въпроси следващ и следващ сюжет, а той от своя страна следващи въпроси. Всичко което казахме до този момент и е вярно и не е цялостно.

Още от начало ти казах, че с цялото си същество чувствеме онова магическото. Може да е само природен или само Божи закон, който не ни е съдено да узнаем в цялост, но да изживеем в цялост, можем. Което е по-прекрасното.

За извисеността на духа, малко не съм съгласен, само. Има я навсякъде, дори сред тях. Макар и в много редки случаи, разбира се. Но да не забравяме каква е била все пак Мария Магдалена.

И защо е толкова важен персонаж в евангелското повествование?!
цитирай
38. compassion - Пардон!
03.02.2009 19:22
Според други не толкова ивестни части на евангелието Мария Магдалена е била съпруга на Иисус Христос, но църковните водачи са искали умишлено да я компроментират затова променят някои текстове, а други скриват. Ох, не ми се ще да ти противореча, но знам някои неща от първоизточници и няма смисъл тук да спорим.
Извисеният дух не се остая в мрака, той винаги търси да пребъдва в светлината. Самоуважението подтиква човека да се усъвърщенства непрекъснато.
цитирай
39. cefulesteven - . compassion
03.02.2009 19:46
Извинявам се за закъснението. Набирах един материал до сега. Трябваше. Вече свърших и го пуснах....

Сега по теологичните въпроси няма да влизам в полемика, защото наистина ще се заплесна и избягвам. Никога не влизам, защото съм следвал богословие, останало ми е от онова време желание за спорове, но не искам да си трупам грехове с мои интерпретации/и без друго си имам твърде много грехове/, а се и увличам. Но все пак най-достоверните източници са четирите евангелия и дори да има истина извън тях и дори и да има фалшификация, в която не вярвам, все пак мъдростта заложена в текстовете е вече безспорна.

Да, извисеният дух не се оставя в мрака, той търси да пребъдва в светлина, но ако е в един цикъл, в един момент от живота си е в мрак, това не означава, че той не търси пребъдването в светлината.

Има падения, някои са до края на живота, но дори секунди преди края, може би има озарение.

Стига да има борба, стига да има борба и търсене.

цитирай
40. compassion - Ставаше дума само за един факт,
03.02.2009 20:05
а не за мъдростта. Много фалшификации има в света и малцина знаят, други се досещат, но предпочитат да стоят настрана, а трети избират да се борят и да търсят и техните уста бързо я затварят (всеки си има цената или намира смъртта си)....зависи за каква фалшификация става дума.
Интересно развитие е претърпял твоя дух.... , а за "греховете" да не говорим изобщо... хора сме ние и не ни е дадено да знаем Божия план... през какви "грехове" трябва да минем, за да заблестим в белотата си души. Радвам се, че те "видях и чух". Не чета всичко.... здравословна ли е тази надпревара със себе си? Защо имаш нужда да правиш по няколко постинга на ден?
цитирай
41. cefulesteven - compassion -
03.02.2009 20:23
За фалшификацията: обширна тема. Всъщност, дори езика е фалшификатор, разкъсва истината на части, не я открива, създава нейни модели, които припознаваме за истина, но:))))) наистина ще се отплесна. Думите ни не са Словото. Те разпъват словото....Отплесвам се вече....

За надпреварата със себе си, не знам, дали е здравословно, но в това откривам своят път към светлината.

Така го чувствам, това е свободата ми, а и в един ден ще ми се потърси отговорност;)

цитирай
42. madme - Е не, това вече наистина ме изкефи ...
05.02.2009 01:01
Е не,това вече наистина ме изкефи адски много,въобще не преполагах какво ще се случи накрая....леле пишеш страшно.Фен съм ти :)..няма какво да ти кажа повече или да коментирам философски,просто като читател много ми допадат нещата ти.Вероятно си го знаеш ама ти казвам истината за мен.Браво
цитирай
43. анонимен - хикари
12.02.2009 09:28
толкова самота. боли ме от нещата които чета. не очаквах такова нещо. колко е невъзможна абсолютната любов? имаме ли куража да се стремим към нея? няма ли да се уплашим ако я постигнем? няма ли да се уплашим да се справим с ежедневието и да я опазим? въобще можем ли да опазим идеята за съвършенство? този луд перфекционизъм който дълбае с длетото душата ти на пишещ странник... твърде много страхове. и твърде не еднозначни отговори. смъртта ме е следвала по петите от малка и моят коментар е в този дух - безгранично е. усещането за свобода и любов е безгранично. няма страх но пътят трябва да се извърви и всеки си го върви сам.
цитирай
44. анонимен - plakah
06.03.2009 03:23
prez cqloto vreme, v koeto 4etqh plakah.A az ne sum nqkva p.....ka vupreki 4e sum jena ,no me potrese prosto !!!!!!!!!!!!!!! na moq Zack bih go posvetila!!!
P.S.
MUJETE sa p.....te a ne nie vsu6tnost,pritovo strahlivi
em jelaqt lubov,em bqgat ot neq!!!ZA6TO???
цитирай
45. анонимен - Скарлет
03.07.2009 19:48
Прочетох много от творбите ти..., за да намеря това, препоръчаното... Това също ми хареса много! Учудващо е как описваш толкова много истории и то все различни!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8405251
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112535
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031