Казах й, че не можем да останем заедно.
Изгледа ме за да се увери, че не се шегувам и кимна.
Учуди ме, не се наложи да давам обяснения. Не направи и кратък театър както очаквах. Месец бяхме заедно. Посвещаваше ми на ден по пет любовни стиха. Нощем се опитваше сама да извърши това което три порно актриси заедно се затрудняват и почти го постигаше. Изруси се само защото си мислеше, че харесвам повече русите. Една сутрин както беше гола, обу обувките си, постави телефона си на плочката в банята и няколко пъти заби токче в него, за да не я отнеме някой и за секунда от мен. При излизане или се притискаше плътно в мен или не пускаше ръката ми. Отпущаше глава на рамото ми. Седнехме ли някъде плъзгаше ръка по бедрото ми или се събуваше и го правеше със стъпало. Казвах й, че е откачена, а тя се давеше от смях и ми отвръщаше, че е луда от щастие. Трогваше ме и отчайваше. Да се преструваше, не се преструваше. Вярваше си, изглеждаше щастлива. Трябваше да съм щастлив и аз. Красива беше и емоционална, готова на всичко за мен. Сексапилна, игрива, с кипящо въображение.
Трудно щях да й дам обяснение, ако ми го беше поискала. Не го направи. Не се разплака. Не се намръщи дори. Потъна за кратко в себе си. После отнесено се усмихна. Имаше печал в усмивката й и за миг я направи толкова красива, че щях да падна в краката й и да започна да се държа с нея така както тя с мен. Стиснах устни за да не кажа някоя излишна дума. Забелязах, че и тя стиска своите. Накрая не издържа и рече:
- Има сърца които са едно за друго.
Изпитах още по-силно желание да си тръгне миг по-скоро и тя стана и започна да събира багажа си. Помоли ме да й запазя място във влака. Вече бях купил билет. Като й го казах, малко се разстрои. Попита ме червената или роклята с тютюнев цвят ще й отива днес повече. Зачудих се. Флиртуваше изглежда. И в двете беше прекрасна. Погледнах я през погледа на друг мъж и започнах да ревнувам от себе си. Защо я гонех.
Миг преди да си тръгне ми напомни защо. Рече ми на вратата:
- Моето сърце ще остане при теб. Ще остане при теб. Ще остане…
Стана ми и смешно и противно. Опита се да ме целуне, аз също се опитах, но това не беше от нашите целувки.
-Аз ще си тръгна, но сърцето ми ще остане при теб.
Не й вярвах разбира се. Още във влака щеше да се запознае с някого и да запълни празнината. Да му се хвърли на врата както на моя и да се държи с него така както с мен. Изпълни ме ревност и по-силна увереност, че постъпваме правилно. И аз, и тя.
Тогава я целунах истински. Скришно зад завесата я наблюдавах как се отдалечава и изчезва. Облекчение почувствах, не тежест. Около час сновях из стаята. Намерих всичките й любовни стихове, сложих ги в един плик с кратката бележка: „с това ще побъркаш гаджетата”, чудех се на кого да пратя писмото, накрая реших да напиша адреса на сестра си. Не го пуснах обаче. До пощата не стигнах. Изхвърлих писмото в контейнера заедно със забравеният грим, разпилените остатъци от телефона й из банята, гуменият талисман и слънчевите очила които останаха в чекмеджето на тоалетното шкафче. Смених си номера, макар да се съмнявах, че ще ме потърси отново и още същата вечер се обадих на една стара приятелка с която не бяхме скъсали, а просто напоследък малко се отчуждихме. Исках просто да не чувствам липса. Нищо повече. Изненадах се, но тази която познавах от години сега виждах с други очи. Сравних двете, ли? Не знам, но изглеждаше някак по-действителна, по-присъствена и много по-близка отколкото ми беше преди. Чувствах се по-топло, по-спокойно с нея. Едва сега забелязах белега и на лявата ръка. Изглежда от някаква детска игра, но между палеца и показалеца имаше някаква резка и пожелах да я целуна. Попитах я откъде е? Първо се засмя и ме попита какво ме интересува, а после ми рече, че и тя е забравила. През цялата нощ остана с мен. Не я пуснах да си тръгне. На другата също. Единственият изпит който й оставаше за да завърши взе след пет години. Деца нямахме, но тя имаше редица здравословни проблеми. Аз пък за близо година останах без работа. Сменихме три жилища. На няколко пъти ми се случи да забравям, че живеем другаде и да се качвам на автобус към старият адрес. Веднъж ме блъсна кола и се отървах с няколко натъртвания. За известно време се бях пропил, а сега само оплешивявам. Напълно бях забравил за другата. До една нощ в която ми се присъни. Тя спеше до мен. Не съпругата ми. Шептеше ми в ухото:
„Сърцето ми ще остане при теб…”
Събудих се с крясък, а после започнах да се смея. Жена ми ме попита защо и й разказах онази история. Засмя се и тя. Попита ме дали съжалявам. Отвърнах й с „да”, защото се шегуваше. А после сериозен и признах, че ако не беше онази жена, може би и досега двамата щяхме да си бъдем само приятели. Съгласи се и повече не заговорихме за нея, макар веднъж да видях нейни публикувани стихове, а след това още няколко пъти я сънувах. Опитвах се да я прогоня от мислите си, но не успявах. Припознавах се, сковавах се при вида на жена приличаща на нея. Само месец, а толкова дълбоки впечатления остави. Ако не бях намерил сили да се разделим щеше напълно да ме е обсебила. Въздъхвах, усмихвах се доволно при мисълта, че всичко е минало.
А състоянието на жена ми се влошаваше ли, влошаваше, до денят в който сърдечната трансплантация беше неизбежна. Подходящ донор имаше. Жената загинала при катастрофа с мотоциклет се оказа същата която ми изрече тогава:
-Сърцето ми ще остане при теб!
Българин да не остане...
Да не остане по-назад – и Андреа в домаш...
03.02.2009 09:55
03.02.2009 10:02
Аз някъде из моите опити да драсна нещо съм казала ,
не става дума тук за любовта ,а за живота , иска чакане..
Тъй като адски ми харесваш и ми стана любимо четиво последната седмица, няма да се въздържам от подобни коментари. Дано наистина да ти помогна да видиш обективно нещата вътре в себе си!
Иначе, да ти кажа: в съдбата не вярвам, но в ироничната й усмивка: да.
Усмивки.
Поздрав, Руми
03.02.2009 13:52
Страховете са ни най-големите врагове. Страховете правят картинката на живота (света) ясна и пределна, но и неосъществена. Замислял ли си се защо има толкова нещастни хора? Защото знаят, защото имат инструментариума, но нямат благородната сила на духа да го използват.
Поправи ме по всяко време!
Чакаш ли сама нещо да ти се случи то просто остава мечта. Нали казват, че господ помага, ако и ти сам си помогнеш. Трябва да набележиш целта, да имаш смелост да тръгнеш, да проявиш инициатива, да намериш пътя към някого и да действаш за да реализираш мечтите си. Така го виждам аз.
Много интересна дискусия отворихте под разказа ми....
И, последно - драмата от тази класическа среща с истинската половинка е именно в това, че рано или късно двете отново се разделят. В човешкия свят това се нарича несбъдване (слепота за другия).
Разбира се, не важи за всички ни и има много хора, които могат да намерят завършека и цялост в много и различни.
Има по-пластични характери, по-преспособими, по-универсални. Както и има по-странни, по-уникални, те не могат да намерят иначе себе си, освен в човек като себе си.
Това, което току що казах, много хубаво е написано в една любома моя книга "Инстинкт за Инес" се казва на Карлос Фуентес...
Другите връзки са може би подготовка за нея.
Утрепа ме!"Чрез пътя и изживяванията си, ние се творим за да достигнем онзи образ, а и разбиране за любов, чрез което можем да възприемем половинката. " Тъкмо така е! Ама пътят и изживяванията, както каза са заложби - човешката воля е тази, която избира да развие ли тези заложби, та тръгне ли, да извърви ли пътя, да изживее ли изживяванията си, или да не го направи и инстинктът за Нея/Него - да остане извън обхват. Да пропусне. До средващото прераждане - когато ще го накарая някой да не повтори грешката си да пропусне...Метафизически казано. Иначе достигането на онзи образ (в чието подобие се влюбваме поне 10 пъти в живота си) е жив, но извън сетивата...- просто инстикнкт, който ни тормози като заболяване цял живот (ако е неосъществен, разбира се!)
http://www.youtube.com/watch?v=YcgNJ7cgDVs&feature=related
Още, обаче нямаме отговора на въпроса за магията.....
Но пак ще го кажа, има пластични характери и повечето са такива и могат да открият любовта в различни, дори напълно противоречащи си личности, а във всяка и чрез всяка да разкрият различна своя същност.
А и това, което пишеш е много вярно и наистина истина в много, да не кажа в повечето от случаите, но пак не е възможно да обобщи.
Няма общовалидна истина в случая.
Е, със здраве, аз продължавам да търся (сред проститутки и разни там кучки не съм и поглеждала, а кой знае в страданието си дали точно те ..... ) хм, не вярвам.... извисеност на духа е нужна.
Още от начало ти казах, че с цялото си същество чувствеме онова магическото. Може да е само природен или само Божи закон, който не ни е съдено да узнаем в цялост, но да изживеем в цялост, можем. Което е по-прекрасното.
За извисеността на духа, малко не съм съгласен, само. Има я навсякъде, дори сред тях. Макар и в много редки случаи, разбира се. Но да не забравяме каква е била все пак Мария Магдалена.
И защо е толкова важен персонаж в евангелското повествование?!
Извисеният дух не се остая в мрака, той винаги търси да пребъдва в светлината. Самоуважението подтиква човека да се усъвърщенства непрекъснато.
Сега по теологичните въпроси няма да влизам в полемика, защото наистина ще се заплесна и избягвам. Никога не влизам, защото съм следвал богословие, останало ми е от онова време желание за спорове, но не искам да си трупам грехове с мои интерпретации/и без друго си имам твърде много грехове/, а се и увличам. Но все пак най-достоверните източници са четирите евангелия и дори да има истина извън тях и дори и да има фалшификация, в която не вярвам, все пак мъдростта заложена в текстовете е вече безспорна.
Да, извисеният дух не се оставя в мрака, той търси да пребъдва в светлина, но ако е в един цикъл, в един момент от живота си е в мрак, това не означава, че той не търси пребъдването в светлината.
Има падения, някои са до края на живота, но дори секунди преди края, може би има озарение.
Стига да има борба, стига да има борба и търсене.
Интересно развитие е претърпял твоя дух.... , а за "греховете" да не говорим изобщо... хора сме ние и не ни е дадено да знаем Божия план... през какви "грехове" трябва да минем, за да заблестим в белотата си души. Радвам се, че те "видях и чух". Не чета всичко.... здравословна ли е тази надпревара със себе си? Защо имаш нужда да правиш по няколко постинга на ден?
За надпреварата със себе си, не знам, дали е здравословно, но в това откривам своят път към светлината.
Така го чувствам, това е свободата ми, а и в един ден ще ми се потърси отговорност;)
05.02.2009 01:01
12.02.2009 09:28
06.03.2009 03:23
P.S.
MUJETE sa p.....te a ne nie vsu6tnost,pritovo strahlivi
em jelaqt lubov,em bqgat ot neq!!!ZA6TO???
03.07.2009 19:48