Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.02.2009 14:54 - Задимена стая
Автор: cefulesteven Категория: Изкуство   
Прочетен: 6946 Коментари: 30 Гласове:
0

Последна промяна: 17.03.2009 19:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Водеше и момичета и момчета. Снимаше ги, рисуваше ги, рисуваше и по тях и ги снимаше. Пиеха на поразия. От цигарите им мрях. С момчетата понякога спеше. Макар твърдеше, че си пада по момичета. Според мен блъфираше, макар да обясняваше, че просто сред моделите я няма жената която да я накара да се почувства жена.
Да посегне на мен, не очаквах. За нея аз бях задръстенячка. Учех си за изпитите, всекидневно се обаждах на нашите. Излизах само с приятелят си, а той рядко се появяваше, защото самият беше твърде натоварен с учене и не му оставаше време да пътува често. Пиех, но шумните компании не понасях. За разлика от нея, не надувах до пръсване уредбата, но нямаше и нужда. „Джудас” и „Мейдън”, Вивалди и Моцарт, обичам и аз, а тя ги пускаше вместо мен.
Умирах си от задоволство като ме питаше дали не ми пречи с музиката, а аз с благодушен жест показвах, че ще го понеса заради нея.
Делеше ни една врата.
Музиката й обичах, а с инфантилното и кискане свикнах. Приятелите й обикновено не бяха по-шумни от нея, освен един който пиян, в два часа през нощта се покачи през прозореца на покрива и се разкрещя:
„Целият град е под мен, а аз пикая върху него…”
Едва го свалихме, но не искаше да легне, ако е без мен. Завързахме го и го навряхме във ваната. Заканихме му се, че ако не спре да крещи, ще му запушим устата с мръсни прашки. Предизвика обратен ефект. Разкрещя се по-силно, че искал мръсни прашки, но се изтощи бързо и взе да дреме. Проверявах през пет – шест минути да не се е удавил.
А тя си спинкаше. Като отроче. Идеше ми да я убия.
До сутринта трябваше да дежуря над съкровището й, а той като отрезня се оказа много симпатичен и интересен.
Излязохме на няколко пъти. Беше пред брак. Моето положение доста приличаше на неговото. Но не мислехме, не мислехме…Бояхме се, но не мислехме. Желаех го, не беше редно. Желаеше ме, знаеше, че не е редно. Светът се въртеше като рулетка. Бяхме различни и сигурни далече един от друг. Той се усмихваше така, че сякаш разрязваше с нож бикините ми. Млъкваше внезапно. Изглежда предизвиквах адекватно усещане от него. И двамата имахме сериозни връзки с планове. Не навреме се случваше между нас нещото. Никога не ми е харесвал толкова мъж. Или поне останах с това впечатление, защото преди да се увлечем, решихме да не се срещаме.
Чувствах се размазана. Не съм монахиня, нито той е праведният Ной, но това нямаше да е авантюра. Щеше да бъде много повече или нищо.
Малко й беше да й издера очите. Заслужаваше скритата ми омраза. Извади ме от равновесие. Успя.
Подтикна ме. Да е водеща в отношенията ни, не е. Тя тича рано за кафе и закуски и носи записките на двете за преснимане. Кресна ли й: „по-тихо”, изпълнява. Дори ако има гости ги моли за сдържаност. Мисли ме, за задръстенячка, но ме слуша.
И аз постоянно я карам да ме слуша, защото в една квартира, трябва да се знае кой е шефа. След историята обаче се усъмних дали наистина съм аз. Тази хитруша, май ме водеше за носа.
Караше ми да й нареждам това което желае да прави, а на мен да ми хрумват неща които не биха ми хрумнали.
Взех да се отнасям към нея с подозрение.
И преди това не бяхме приятелки, но спрях да й обръщам изобщо внимание. Опиташе ли се да ми каже нещо срязвах я. Че е тъпо. Че не ме интересува. Че в момента мисля за друго. Че нямам време да й обърна внимание. Че трябва да си обърше носа, а тези обици я правят да прилича на парясница. Че й трябва човек на който му пука. Че най-добре е да запита себе си и така може и да порасне. Че днес не ми е до дивотии. Че това го пише в книжките които не разгръща. Че тези въпроси са за психоаналитик, а в нейният случай отношение може да вземе и зоолог. Че по-добре да се снима в порно- филми, вместо да се опитва да разбере неща които не й се отдават.
Както и да се опитваше да върже разговор все я режех. Не се отказваше дълго, но все пак й омръзна. Отдавна си купувах сама кафето и закуските и си носих записките за преснимане.
Не обичам да бъда манипулирана.
Малко й беше тъжно в началото, но тя си имаше много приятели, аз не. Ако някой истински страдаше, въпреки, че не го показваше, бях аз.
Да, никой не ми е виновен.
Такава съм.
Дива съм. Трудно допускам някого до себе си. Много трудно. Не винаги ми е добре, по-често не. Но такава съм. Това съм аз. Рядко ценя, но оценявам високо.
Нея също, но тя не го разбра.
Тя няма представа какво са за мен цигарите й.
Стаята й е винаги задимена. През пролуките навлиза и в моята, а и вратата се отваря постоянно. Повръщам често. Очите ми парят. Понякога даже не виждам. Целите са в секреции и сълзят по цял ден. Още като помириша дрехите си сутрин тръгвам към тоалетната. Ям насила. Тъпча се, а ми се реве. Нямам никакъв апетит. Уморявам се бързо. И още като приближа към квартирата вече ми е зле.
Много съм чувствителна, бих казала алергична към цигареният дим. Никой в семейството ми не е пушил, освен първият ми баща, за който имам бледи спомени. Почина когато съм била четиригодишна. Той е пушел много. Казвали са ми. А аз не понасям дима.
Можех да я принудя да пуши вън. Тя ме слуша. Но не исках да развалям купона й. Защото я ценях. Виждам какво са за нея цигарите. Преди да е отворила очи пали цигара. Последното нещо което прави пред да заспи е да я угаси в пепелника. Пуши и докато ходи, пуши и в тоалетната и във ваната. И на места на които пише: „пушенето забранено”. Развълнува ли се пали, а е често развълнувана. Мързеливо ли и е, а и е често мързеливо пак пали. Скучае ли пали, чака ли рейса пали. Хвърля разполовеният фас през вратата. Като е влязла вътре.
Не понасям дима. Дори от мириса на цигари ми се повдига. Търпях я. Защото я ценях. Защо? И аз не знам. Изглежда защото си позволяваше да бъде такава каквато не смеех. Предизвикателна, авантюристична и духом разкрепостена.
С онази история прекали. Предвидила е симпатиите ни. Усещат се тези неща. Често се питаме. Този и онзи, ако можеха да се срещнат. Но рядко правим нещо да ги срещнем, защото ни се струва невъзможно да се познават. Един за друг са и е невъзможно да бъдат на едно място. Така ни се струва. А е много лесно да развалим един или повече живота. Особено, ако фаталната жена трябва да играе цяла нощ роля на медицинска сестра и русалка която пази моряка от удавяне. А той е пиян до идиотизъм и докато отрезнява се чувства тъй жалък пред очите на непознатата богиня.
Месец по-късно се ожени. Изглеждаше щастлив. А това можеше и да пропадне.
Лека полека започнах да й прощавам. Говорехме си, дори вечер сядахме на по чашка, но вече нещо не беше като преди.
Загубила бях доверие в нея.
По-това време нахлу и специализирания отряд в дома ни.
Търсеха нещо което нямаше да открият тук.
Нямах представа какви ги е вършила, но онези снимки ги е правила другаде. Тук нямаше какво да открия, нито от мен да разберат нещо, но аз по време на разпитите разбрах.
Какви ще са последствията, не знам.
Мразя я и ме боли.
Две от момичетата с които се е снимала в онези филми са били непълнолетни.
Отвратена бях.
Направила го е за пари. Спомням си колко пъти съм я викала в банята да ми търка гърба. Обръщала съм се гола с гръб и съм я питала като художник може ли да прецени виснало ли ми е дупето. Пияна и лигава съм я разпитвала, наистина ли си пада по жени. Не, по-скоро ще приема себе си за лесбийка, отколкото нея.
Но не се и съмнявам, че тя е привлякла момичетата.
Тя имаше талант да открива желания. Да ги предизвиква и хората около нея да ги проявяват.
Къде се запиля след скандала не знам. Срещнахме се за секунди пред вратата. Тъкмо излизаше с последният си сак.
-Къде сега? – попитах я.
-За всеки случай не у дома.-подсмихна се.-Сигурно съм забравила някой друг диск.
-Имаме еднакви музикални вкусове.
-Знам.
Целунахме се, но не ми беше никак тъжно, че си отива.
Отворих широко прозорците и докато мириса на цигари отлиташе, чувствах, че олеквам. Свободата ме изпълва. Бавно ме овладява простора й. И разбрах, че не съм я имала докато хитрата наивница е живяла покрай мен.
В следващите дни имах усещането, че съм попаднала в друг свят. Заспивах бързо, събуждах се отпочинала. Мисълта ми беше ритмична и на високи обороти. Душата ми дишаше. Виждах много повече около себе си. Изглеждаше по-цветно. Изпълнено с повече възможности. Спокойствието ми даваше сили и увереност и го опознавах отново.
Мина месец и нещо когато една вечер влязох в стаята й.
Дълго стоях и мислех.
Затворих прозореца. Бръкнах в чекмеджето. Извадих забравения пакет цигари.
Отворих го. Седнах в креслото.
И запалих…



Тагове:   момичета,   драма,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - От Батко
21.02.2009 19:06
Дълги и ненужни умувания-според мен ти трябва яко чукане докато се разбият лагерите тогава всичко ще си доиде на място и няма да задълбаваш толкова !!!!!!!
цитирай
2. cefulesteven - 1. анонимен
21.02.2009 19:29
На колко водки си:)
цитирай
3. thedarkangel1977 - цефу - този разказ ми хареса адски много
21.02.2009 19:31
aнонимния.. ако толкова си се загрижил за сексуания му живот, ако е лишен от това... готова съм да се жертвам, в името на бисера, на перлата в таланта му... дано заедно с мен, успее да я открие...
ако ли не - поне съм помогнала в каузата...

цефу - този разказ ми хареса адски много, може би е втория или третия написани от тебе които са ме впечатлили адски много...
може би защото в него открих частица от ставащото около мене...

браво... страхотен си :)
цитирай
4. cefulesteven - thedarkangel1977
21.02.2009 19:44
Е, аз си имам читателки като теб:)))

А баткото за утеха: съвети към мен...;)


Усмивки, радвам се, че разказа ти хареса. Скъп ми е, наистина.

цитирай
5. анонимен - ;)
21.02.2009 20:23
;)
цитирай
6. cefulesteven - 5. анонимен - ;)
21.02.2009 20:33
И от мен за теб ;)
цитирай
7. анонимен - от батко
21.02.2009 20:47
Това е истинският живот-внего аз виждам доста помия-колкото и да опитвам немога да я изтрия-не трябвяяяа да имаш никакъв резерв-настроивай си първо главният нерв....
цитирай
8. cefulesteven - анонимен - От батко
21.02.2009 20:51
Много дадаистично се изрази, та не те разбрах напълно. Просто ми се загуби нещо връзката между изреченията:)

Иначе, че в живота си има помия: колкото си щеш.
Но точно затова трябва да виждаме и нещо друго, иначе ще се удавим в нея, а в живота, ако щеш вярвай: освен помия има още неизчислимо много други неща.

Казва ти го човек, който буквално е до гуша в помия. И даже ти се усмихва:)
цитирай
9. iliada - Стеф!!!
21.02.2009 20:56
Отново добър разказ!:)Поздравления!:)
цитирай
10. cefulesteven - 9. iliada - Стеф!!!
21.02.2009 20:58
Благодаря ти...Радвам се, радвам се, че се харесва...
цитирай
11. анонимен - Батко
21.02.2009 21:02
Доста не е всичко-живота макар и кратък е красив и си заслужава да се живее на пълни обороти всеки миг е неповторим като ваш читател най искренно желая многооооо късмет и лично щастие !!!
цитирай
12. cefulesteven - анонимен - Батко
21.02.2009 21:05
Благодаря ти. Същото ти желая: късмет и лично щастие:))))

цитирай
13. анонимен - Батко
21.02.2009 21:08
Доста не значи всичко ! животът е кратък всеки миг енеповторим живей на пълни обороти и гледаи като шофьорите само напред.Като Ваш читател имате оценка "добър ++" желая добро ,щас9тие и успехи.Жалко че в момента съм само Батко!!!!
цитирай
14. cefulesteven - 13. анонимен - Батко
21.02.2009 21:16
Няма как: гледане напред:) Шофьорите поне имат огледала, а аз вече забравих какво е минало. Всичко е препускане. И като героите ми/в случая героините ми/, живея на пълни обороти. Само по това си приличаме всички и ако ме почетеш още и не ти омръзна, ще го усетиш. Става въпрос винаги, за живот на пълни обороти.

:)
цитирай
15. анонимен - батко
21.02.2009 21:42
Макар и Батко нямам нищо общо с европейските пари Ха Ха.Моля разбрах за многото постери но....не се вживявайте толкова с героините си/колкото и да е необходимо/--Не забравяйте краят на Джек Лондон
цитирай
16. cefulesteven - 15. анонимен
21.02.2009 21:53
Краят на Джек Лондон, не бива да се забравя. Слава Богу, достигнах възрастта му:) Но Хемингуей на далеч по зрели е направил пак тази. Трябва да се пази дистанция между обективна реалност и сюжетна условност. И то сериозна! :) Старая се.
цитирай
17. анонимен - навлизаме в сариозна тематика-...
21.02.2009 22:12
навлизаме в сариозна тематика-Радвам се че си побъбрихме с удоволствие бих дал отзиви и за следващите ви постери дано да е скоро,мисля че мога да ви разбера -- Така се раждат тайфуните-лека !
цитирай
18. cefulesteven - 17. анонимен
21.02.2009 22:18
Благодаря ти и аз, очаквам и за следващите. Лека:)
цитирай
19. mamas - Както винаги -
21.02.2009 22:31
интересно развитие и неочакван, провокиращ край.
Поздравления!
цитирай
20. 102yan - Пак браво
21.02.2009 23:32
Имаш дар, човече! Продължавай и то в блога - той май днес е по адекватната форма на публикуване.

Успех!
цитирай
21. анонимен - mileidi--prekrasen razkaz,Stef!
22.02.2009 03:24
kakto vinagi uspiava6 na mnogo xora da razmarda6 zentrovkata,i da se zaliuleqt malko v razmisli....Napipva6 mnogo to4no...4eta te neprekasnato.Pozdravqvam te..Opitax se da ti izpratq edin videoklip--neznam dali sam uspqla...no ti pi6i,ne se otplesvai...Pregradkai usmivka za teb..
цитирай
22. анонимен - ела хикари
22.02.2009 04:08
изкушение или истинска нужда? и нужда за кого? когато има истинска нужда човек е склонен да пие и от мъртвата вода. когато има и най далечната и абстрактната форма на любов няма проблем с нуждата и не се изкушава...
въсщност, стефане, самотата провокира търсенето и лутането на твоята вулгарна героиня а за мен това не е порок а болка. и пътуване към себе си. за такива хора психоаналитикът не е достатъчен нали? нужна е обич.
цитирай
23. cefulesteven - mamas - Както винаги -
22.02.2009 09:59
Животът ни създава толкова приятелства, които не бихме си създали сами. А те оказват въздействието си върху характера ни, най-вече когато това приятелство, започне да ни липсва. Преди това несъзнателно Аз-а ни се брани от влиянието.

Благодаря ти, Мамас.
Теб освен живота ми, аз самият съм избрал като приятел.
цитирай
24. cefulesteven - . 102yan
22.02.2009 10:00
Блогът дава свободата, която в друга медия все още е невъзможна. Благодаря ти.
цитирай
25. cefulesteven - анонимен миледи
22.02.2009 10:01
Още не съм влизал днес в пощата, но ще видя видеоклипа...

Усмивки и благодарности.
цитирай
26. cefulesteven - 22. анонимен
22.02.2009 10:05
Точно така е: самотата. Тя дори не е вулгарна, прави се. Поза и маска е. Предизвикателна е, в търсенето си. Провокира за да открие себе си. Така я възприемам. Абсурдна е, защото е реална.
цитирай
27. papadok - Реално
22.02.2009 12:23
Много често в мислите си не успяваме да следваме скоростта на емоциите си и се объркваме. Често, за по-лесно, не се стремим да забележим объркването си. Рядко, но се случва-вглеждаме се в себе си, за да се объркаме още повече.
Поздрави.
цитирай
28. cefulesteven - . papadok
22.02.2009 13:21
" Рядко, но се случва-вглеждаме се в себе си, за да се объркаме още повече. "

Ето това е наистина много впечатляващ прочит. И отново виждам разказа си през едни различни очи и се разбирам по-добре.

Благодаря ти.
цитирай
29. cefulesteven - 29. 30. Анонимен
22.02.2009 16:06
Нямам изтънчения ви език, вие сте един истински Шекспир. Развивайте се и бъдете все така изискан, аз си пиша непретенциозно. :)
цитирай
30. thedarkangel1977 - КЪМ 1. /ПАК/
23.02.2009 15:21
УВИ... ТАКИВА КАТО ТЕБ НЯМА ДА ИЗЧЕЗНАТ В БЛОГ.БГ
МРЪНКАЩИ, НЕДОВОЛСТВАЩИ... И СМЕЛИ ЕДИНСТВЕНО ЗАД ТОВА "АНОНИМЕН"
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 6133630
Постинги: 3774
Коментари: 35565
Гласове: 106193
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. Ромфея (фейсбук)
2. Кланица за чародеи (фейсбук)
3. Ням свят (фейсбук)
4. Между еротичната фантазия и психологическата фантастика
5. Порочна връзка (фейсбук)
6. Бъг във времето (фейсбук)
7. Арт Висока Класа
8. BG Север: Новини на часа (фейсбук)
9. Новини на часа
10. Буквите
11. Книги, предпечат и дизайн
12. Български кървав кючек (фейсбук)
13. Удоволствие за духа
14. Анна Хелс: Далебор - синът на кладенеца
15. Анна Хелс: Кланица за чародеи
16. Ивз: Кланица за чародеи
17. Goodreads: Кланица за чародеи
18. Непорочното в "Порочна връзка"
19. BG-север
20. Мадам Еротика видеопрезентация на Неслънчице
21. Goodreads: Далебор - синът на кладенеца
22. Юридическа помощ
23. Goodreads: Змейова орис - краят на печалта
24. Светли мисли за черни дни
25. Моята лична страница
26. BG - Север. Блогът на седмичника
27. Мадам Еротика
28. Авторът на "Скрити белези"
29. Мадам Утопия - видеопрезентация на Неслънчице
30. Хеликон: Стефан Кръстев