Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02.2009 07:55 - Чаша с лед
Автор: cefulesteven Категория: Изкуство   
Прочетен: 4089 Коментари: 7 Гласове:
0

Последна промяна: 17.03.2009 19:18


-Какво те привлече? – прошепна в ухото ми, вече притискахме тела в празният автобус.
-Гърдите ми, нали?
-Очите, казах ти очите. – отвърнах й и се почувствах глупаво, но бях искрен. Не вярвах и в любов от пръв поглед, а за любов в пръв поглед не бях и чувал. Но имаше някакъв захлас, екстаз, закачливост, еротичен разказ в погледа й. Някак откровен, разголен, обещаващ, но и поставящ условия. Играеща сериозност, дълбочина и наситеност. С поглед разкриваше порива си.
Заговорих я, мълчеше, но с очи говореше. Не ме отблъскваше, само преценяваше. Това не беше жена, а две големи очи с женско тяло. Тъмни, пламенни, намекващи побъркващи. Говорих й, говорих й. Сам се хипнотизирах от думите си, а тя изписа усмивка и ме помоли да продължавам. Никога, никога не е чувала нещо подобно. Съмнявах се, но сякаш вършех заклинание. Изключих разума. Казвах това което иска мига, което искат устните и тялото ми. Открит, безсрамен, напълно луд, но на нея и харесваше. И започна да се притиска в мен.
-Очите ли?-зададе въпроса си първо с поглед-Аз пък харесах животинският ти мирис. Като бясно куче си. Със заскрежена козина. Не знаеш колко ми харесва това!
-Наистина ли?-засмях се.
-Мръсница ли съм?-улових свян в очите й.
-Не, не мисля. По-откровена си. По-гола си, а очите ти са накит.
-Хайде стига. Моля те, кажи ми, че ти харесва тънкият ми кръст. Много е фин, нали.
Истина казваше, но не проумявах що за въпроси задаваше.
-Не, не е нормално да нападаш очите ми.
-Да, знам, но са красиви. Те ме привлякоха за да видя другото.
-Ама и ти си тъй откровен.-усетих необяснима горчилка в гласа й-Харесваш ми. Но кажи ме, намираш ли ме за привлекателна. Вече каза за тези пусти очи.
Намирах я. Казах й го.
-А аз не се намирам.
-Защо говориш като тийнейджърка която искат да й направят комплимент?
-Наистина не се намирам. Виждам привлекателното по друг начин. По-различно от останалите. Но дълго е за обяснение. Намирам го различно и рядко се лъжа. Да знаеш, много рядко. Ето, ти ми харесваш и ти казах защо. Миришеш на бясно куче със заскрежена козина.
Засмях се. Прегърна ме.
-Ще ме заведеш до вкъщи така. Близо до спирката живея.
-Как?
-Ето така. В прегръдката си. Днес пих едни отвратителни лекарства. Добре съм, но сплитам крака.
-Болна ли си?
-Да, но лекарствата изпих по грешка. Не са мои. На една колежка са. Пих ги и заплитам крака.
Това сигурно беше някакъв тест.
-Та какво още ще кажеш за очите. Аз ще ти кажа само едно. Рядко ме заблуждават.
-Това не е най-ценното им качество.
-Ами! Най-ценното си е.
-Цветовете им. Като пердета са. Стотици пердета в различни нюанси, а между тях се разхожда вятър, игрив е и почти разумен, но твърде обича шегите. И разтваря едно перде за да спусне друго, размесва цветове, а с тях и настроения. Отваря и затваря пътища, разтваря палитри. Вълнува се. Дори не знаеш как разкрива душата ти.
Засмя се бурно. Целуна ме.
-Добре. На тази спирка трябва да слизаме. Води ме към дома. Внимавай, че се препъвам. Миришеш на куче и ще ме водиш като куче.
Заговори ми глупости. Хапеше ухото ми, сричаше в него недопустими за погледа й, думи. Не бях скандализиран, възбуден бях.
Когато стигнахме, започна да се съблича от вратата, но когато впих устни в гърдите й ме отблъсна.
-Чакай, само момент. Сложи в две чаши лед.
Така бързах и треперех, че една не строших кристалният сервиз. Доста купчета лед се изляха по пода. Очаквах да ги напълни с любимата си напитка.
Но вместо това извади едно след друго очите си и ги пусна сред ледените блокчета.
-Та, така. – засмя се-Изкуствени са.
Гледаха ме от чашата. И ледено ми се присмиваха.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - ела хикари
24.02.2009 09:01
Наистина не се намирам. Виждам привлекателното по друг начин. По-различно от останалите. Но дълго е за обяснение. Намирам го различно и рядко се лъжа. Да знаеш, много рядко. Ето, ти ми харесваш и ти казах защо. Миришеш на бясно куче със заскрежена козина.

когато виждаш с вътрешните си очи нещата са така. прав си стефане. омагьосани от външното, хората не виждат вътрешното. но ако очите са прозорец към душата да нямаш очи означава да си в затвора на тялото си. още повече имаш нужда от бясно куче със заскрежена козина за водач. за воденето иде реч — не за измамността на видимото. всъщност часът на истината е победата с поглед. поглед отвъд видимото.
цитирай
2. edinman - :(
24.02.2009 09:08
Последно танго....но не в Париж, привличането отваря широко очите на някои и затваря на други.
цитирай
3. thebestdamnthing - Неочакван край, изненада ме. То...
24.02.2009 10:38
Неочакван край, изненада ме. Толкова добре разказано, че накрая на разказа и на мен ми стана горчиво.
цитирай
4. cefulesteven - 1. анонимен - ела хикари
24.02.2009 12:08
Увлечението е необяснимо. Преписва се на тази или на онази част, на тази или онази форма, ала всъщност е съвсем погрешно. Героят ми го е разбрал по доста стресиращ начин.

Усмивки.
цитирай
5. cefulesteven - edinman
24.02.2009 12:09
Много, много добре го каза. Тъй си е. :))))

Поздрави.
цитирай
6. cefulesteven - thebestdamnthing
24.02.2009 12:10
Поне си е извлякъл урок и може би сам от този момент нататък, с други очи я видял и е прогледнал след заслепението си. Благодаря ти.
цитирай
7. doriana - Колко често поглеждате жената в ...
24.02.2009 13:10
Колко често поглеждате жената в очите? Колко са хората, които поглеждат и разбират първо очите, а след това оглеждат тялото? "Очите - прозорец на душата" и т.н.
А има очи, които просто заблуждават.
"Неочакван край, изненада ме. Толкова добре разказано, че накрая на разказа и на мен ми стана горчиво."
Ами, горния коментар всичко е казал.
Даже много горчиво, като истината.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8405158
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112535
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031