Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.03.2009 09:42 - Жилищна измама
Автор: cefulesteven Категория: Изкуство   
Прочетен: 6165 Коментари: 15 Гласове:
0



Жилищна измама. Случвало се и то не само на другите. Колко просто било. Да се окажеш на улицата. Не е толкова страшно или не се разбира колко е страшно. Тези улици са ми познати, минавала съм по тях хиляди пъти, пазарувала съм, сядала съм и съм пила кафе или дори не съм дочаквала кафето, ето в това барче беше. Бавно обслужваха, денят зноен, откъде се връщах вече не помня добре, но седнах колкото да изпуша цигарата. Онзи магазин някога беше интернет клуб, преди това доста хубав ресторант, а още по-преди книжарница. Купувала съм си книги като ученичка от възрастен чудак, за който се говореше, че знае всички земни и небесни езици и преди книга да е получила единният библиотечен номер, преди националните библиотеки той вече е научил за изданието. Наричаха го Ганди. Отдавна е покойник. Тук не са продавали цигари, беше си просто прозорче на изба, тогава, а после все оттук си купувах. Ще си купя и сега. Последна кутия. Най-последна. Все така казвам, но тази ще е наистина последна. Иначе ще се изкуша, студено ми е. Ще вляза и ще изям една чорба, а точно сега не искам. Ще ми се пригади, а и без друго повръщам. Ще ми се пригади, защото единствена от всички ще съм на топло и ще ям чорба. Имаме пари, сега всички имаме. Имаме толкова, колкото никога не сме носили в себе си. И тримата, без котката, но тя няма джобове. Най-тъжно ми е за нея. Най-тъжно. Не беше излизала от къщи. Да я бяха осиновили. Тя си беше като дух на къщата. Една кутия вайсрой. Къде да седна да изпуша цигарка? Ще пуша в движение. Само да не направя впечатление и отнякъде да изникне познаиница или познайник и да ме попитат как съм! Този въпрос повече ме тежи от студа. Не знам какво да отговоря. Наистина не знам. Толкова неща имам да казвам, че аз се оплитам в тях. Да, трябваше да се настаним. Документите са окей. Всичко е както трябва, но един нов съсобственик на имота в идеални граници, братовчед на момчетата от които го купихме има други виждания по въпроса и според него или трябва да летим и да минаваме през стени или да доплатим нещо, което вече не сме способни, а и не гарантира с нищо, че няма просто да си пребере парите, а ние пак да не влезем в дома си. Продадохме нашият за да вземем този. Изглеждаше изгодно. Още не прилича на истина. Тези улици са ми познати, минавала съм по тях хиляди пъти, а сега съм като в чужд, напълно непознат град. Пътувах на младини, студентсвах, а после учителствах из страната. Същото чувство като че ли си другаде. Очаквам да отворя очи. Кошмар да е било, но какво му е по-различно от кошмара, след като е всички мои страхове, не знам, но е ясно усещането, че от този кошмар събуждане няма. Ето я вестникарската будка. Тук работеше в последните месеци големия ми син, но вече не става. Аз ще съм на негово място, нищо че съм пенсионер и не по болест като малкия ми син. Единият сега е при свой приятел, ако всичко върви според очакванията му, ще започне работа на мелницата. Другият сега отново е пред гишетата на ТЕЛК, дано не се изгуби. Той почти не излизаше от къщи. Ама как е могъл да виси цял ден на това течение. От всякъде духа и свири. Как не са му замръзвали пръстите. Не само вършеше работата си тук, а и пишеше свои разкази. После ги пуска в интернет. Няма клиенти още. Рано е. Какво да взема да чета? Все едно, новина за себе си, няма да намеря. Честно, не е толкова страшно, колкото винаги ми е изглеждало. Реално още нямаме покрив. Онова в което сме намерили убежище бункер ли е, какво е, но не е само за нас. Нощно време имаме къде да спим, но през деня е абсурд да се стоплим. Твърде шумно е, а и пренаселено. Каквото имахме за крадене, вече е изпокрадено или изпотрошено. Имаме само това на гърбовете си и по джобовете си. Но не е, не е толкова страшно. Може би ме е страх, твърде ме е страх да се страхувам, защото уплаша ли се наистина ще полудея от ужас. Може би, може би...
Има и друго. Дори не знам къде са точно сега двамата. На топло ли, на студено ли, говорят ли с някого или също като мен раздвоени преминават покрой чорбарницата без да посмеят да се нахранят. Имаме и тримата, достатъчно за месец, че и за повече, а после не е ясно. Не знам къде са и какво правят, но ги чувствам по-близко до себе си от преди. Изпитанието дойде като че ли да ни покаже, че се обичаме, че имаме някого до себе си.
Преди единият потънал в изкуството си, другият в болестта си.
В два различни изолатора, приличащи си по това, че и в двата няма надежда. Не дом изгубихме, а свят който ни пазеше. Но сега под небето, като че ли се пробудихме и тримата, за да намерим начин да опазим малкото и последното, което не бива да се изгуби: Любовта.
Малкият много се притесни за котката, прибра я някога бозаеща от мазетата. Не познаваше живот извън стените. При събитията беше най-уплашена от всички. Целият й досегашен живот мина като домашна котка, но май породата й се пробуди. Хукна веднага из улиците, изглежда жизнена. Все едно е друга котка. Вижда се, че се чувства добре и в своя среда.
За нея най-ми е жал!




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sowhat - eх, тая история
01.03.2009 10:00
стеф...
честита баба марта и вече ( никакви такива тъжни истории да не се случват на тази майка и на синовете й)
цитирай
2. cefulesteven - Толкова време мина от тогава, Еми, а ...
01.03.2009 10:02
Толкова време мина от тогава, Еми, а няма да забравя, че в най-критичните моменти лично аз не останах сам. Имах кю и истинско приятелство от другия край на линията.

Честита Баба Марта, Еми.
цитирай
3. sowhat - просто много болят тия вестници стеф
01.03.2009 10:08
но това може да разбере само човек писал на амбалажна хартия с измръзнали до синьо пръсти...
цитирай
4. cefulesteven - . sowhat
01.03.2009 10:12
Нали си го спомняш от този период:

"Истински неща не се случват на фалшиви хора."

И колко още неща тогава, които се родиха в спонтанен разговор по кю-то.

:)))

И благодаря на Бог, че ме познаваш и те познавам!
цитирай
5. cefulesteven - . mirogankov
01.03.2009 12:16
Човек който познава живота, ще я оцени. Сигурен съм. Трудно наистина се вписва подобен тежък сюжет с масовия вкус, но да ти кажа, пред подобен свой спомен се почувствах също тъй както и пред щастлив.

Поздрави. И благодарности. :)))
цитирай
6. cefulesteven - 7. mirogankov
01.03.2009 12:41
Непремено ще дойда пак в Плевен, защото много ми хареса. Във всяко едно отношение. Омагьосан съм и даже още част от мен си е в града ви. Ще дойда пак, независимо по какъв повод. При първият който се отвори. И ще се видим. От теб има много какво да се научи!!!

цитирай
7. анонимен - ела хикари
01.03.2009 16:25
стефане, ела е. след като толкова време опявах да не пишеш само за жени и за любов - ето - получих си го. директно, като в живота. шамар е. срамувам се че си позволих да те съветвам без да знам каквото и да е. има моменти, в които наистина ми идва да хвана чукара.
цитирай
8. cefulesteven - mirogankov
01.03.2009 16:32
Усмивки, а след минути ще си в постинга Приятели в блогрола, така и в избраните ми блогове.
цитирай
9. cefulesteven - 10. анонимен - ела хикари
01.03.2009 16:36
:))))

Сега, без да си изкривя душата, искам да ти кажа, че в този художествено описан епизод и от моя живот, не съм бил чак толкова нещастен. Имах много шанс в малшанса. Много щастие открих в нещастието. И сигурно вече се досети, че този път разказвах от името на майка. Тя е прототипа. Мисля, че заслужаваше този разказ. :)
цитирай
10. анонимен - ела хикари
01.03.2009 16:39
майчина душица... милата. целувам ръката й че е отгледала тези деца.
цитирай
11. cefulesteven - 13. анонимен
01.03.2009 16:41
Усмивки, усмивки, Ела.
цитирай
12. mamas - "Много щастие открих в нещастието."
01.03.2009 19:42
Бог праща изпитания на тези, които обича...
Развълнува ме, Стеф...макар вече да знаех някои за някои моменти от описаното...
Поздрав за майка ти, за смелостта и...
цитирай
13. cefulesteven - mamas
01.03.2009 19:47
Днес, когато се опитах да разкажа от нейно име историята й, падна голям товар от мен. Дължал съм й го. А сега я разбирам още по-добре.

И като, че ли тъй е с всичките ми героини.
А тази моя обич бях пропуснал, да разкаже за себе си, чрез мен.
цитирай
14. анонимен - ела хикари
01.03.2009 20:33
стефане като размишлявам - наи голямото ни достоинство на нас маиките е да бьдем до синовете си докато пораснат. и да намерим сили да не обсебваме след това. целуни своята маика от мен - ела.
цитирай
15. cefulesteven - ела
01.03.2009 20:45
Дори не успях да й кажа едно: Честита Баба Марта. Заплеснах се днес, а преди малко видях, че си е легнала.

Но утре ще й позвъня от работа.
Когато се събудя, тя вече ще е на вестниците.

Но днес с образа й, мисля, че поздравих всички жени като нея.

Благодаря ти. Ще й предам целувката.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8409539
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112535
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031