Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.03.2009 12:18 - Фабрика за кукли
Автор: cefulesteven Категория: Изкуство   
Прочетен: 10797 Коментари: 30 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Когато я взехме беше три килограма и осемстотин грама, дори изключена се самоактивираше нощем. Плачеше и дъщеря ми или аз трябваше да й сменяме пелените и да я люшкаме. Огладнееше ли, малката само трябваше да я притисне в гърдите си и да се държи все едно, че я кърми и куклата спираше да плаче. След месеци пълзеше от ъгъл до ъгъл из стаята. Опитваше се да се изправи на крака, издавайки нечленоразделни звуци. Падаше или се хилеше или се разплакваше. По мимиките й се разбираше, че има предпочитания към една или друга бебешка каша, към един или друг човек. Обичаше да я люлея и да заспива в ръцете ми. Дишаше и имаше пулс.
Напишкваше се като всяко дете и растеше като всяко нормално дете.
Беше прототип от моята фабрика за кукли.
Очаквах препятствия от институтите и обществеността, до вземане на разрешения за масовото им производство, но менажерите ми, служителите ми от връзки с обществеността и партньорите ми от рекламата, явно си свършиха добре работата.
С нетърпение се очакваше да се открие продажбата на куклите.
Имаше обаче технически проблеми. Куклите растяха прекалено бързо. Достигаха за месеци възрастта отговаряща на три години. На която трябваше да бъдат дезактивирани. Преценили го бяхме съвместно с екип от психолози, социолози и педагози. Налагаше се, за да не задълбочи привързаността на детето към себе си. Освен това още научно не бяхме подготвени да създадем изкуствени личности, за да си позволим и производството на кукла достигаща възрастта на която характера има по-дълбоки прояви.
Бяхме предвидили куклата достигне ли три да заспи и повече да не се събуди. Не умираше като истинско дете, не изгниваше плътта, а имитацията на живата плът изчезваше. Кожата губеше пластичност, втвърдяваше се, ставаше гладка и хладна, заприличваше на обикновена, най-евтина пластмасова кукла. Лицето губеше израз, очите блясък, миглите ставаха обикновени найлонови нишки. Ароматът от косите изчезваше и личеше, че са изкуствени.
Куклата оставаше като кукла. При това по-красива от всички останали правени до този момент, но показваше на детето, че всичко е било игра, че никога тя не е било живо същество или истински приятел, но е открила какво значат те.
Щяха да са полезни във възпитанието на бъдещите родители у подрастващите.
Идеята ме водеше, и в последните месеци живях в проекта. Забравих, че аз самият съм самотен баща и имам истинска дъщеря, а не кукла.
Забавянето натовари допълнително бюджета. Имаше опасност проекта да пропадне, но не можех да пусна на пазара кукли които само след месец и половина стават на три, на другият ден се превръщат в съвсем обикновени кукли, а са стрували половингодишен среден доход.
Ангажирах момичета да гледат малката ми кукла. Плащах им добре, заслужаваха го, но ми се стори, че дъщеря ми расте твърде бързо. Като сгрешените кукли.
-Нямам друга жена в живота си, мило…-рекох й една вечер, стиснал дланите й в своите-Само ти си ми и ти понасяш с мен тежкият момент. Ако нещата не тръгнат, вече с теб няма да сме богати. Бедни ще сме. Много бедни. Но успея ли, а туй е много вероятно, с твоя подкрепа съм го постигнал и всичко ще имаш от мен.
-Искам първата кукла!
Засмях се и я целунах.
-Тя е твоя. Предварително беше замислено.
Усмихна се и ме прегърна.
-Чакам я с нетърпение, тате…
Изпитах объркано усещане, че това някога съм го преживявал. Само след минути се досетих. Така ме прегърна майка й някога, когато чакахме нея.
„Чакам я, чакам я с нетърпение…тате!”-завърши с шеговитото обръщение, защото не можеше да си представи, че ще бъда баща, тъй като аз самият съм бил все още дете.
Задавих се от болка. Изживявах го отново. А след болката ме изпълни нечовешко озарение и сила. Организирах се по-добре от всякога, а чувството ми зарази и останалите в екипа. Всички давахме всичко от себе си и очаквахме децата си.
И ето прототипът беше в къщи.
Снимах дъщеря си в рекламен клип с мото: „Най-младата майка!”
Седмица преди куклата ни да отпразнува първият си рожден ден, първата серия нейни сестри излезе на пазара и не достигна. Наричаха ги: „най-невинният член от семейството”, „какво е да имате млади внуче”, „любовта която сте нямали като дете”, „милата електроника”и още, и още, и още….
Момчетата от рекламата добре си бяха свършили работата и бързо излизах от дефицита.
Втората серия беше не по-малко успешна. Преди третата имаше саботаж срещу завода. Млад фанатик поставил седем взривни механизма, едва не разруши всичко, но имахме късмет, че не знае слабите места на сградата. Пораженията ни забавиха за месеци.
По-опасен взрив предизвика в общественото мнение с призива, че това са рожби на разума и на дявола, щом не са сътворени от Господа, по негов образ и подобие. Чудовища са! Гавра с естеството и природата. С промисъла.
Наложи се лично да се срещам с него и да му обяснявам технически параметри и задачи. Отношенията ни бяха следени зорко от медиите и когато убедих момчето, че не сме имали намерение, нито сме създали нов Франкенщайн, а една играчка, загубите от действията му се превърнаха в ползи.
Говорихме с часове. Между философските му и религиозни възгледи разказваше много отегчителни подробности от ежедневието си.
Превърнах му се в изповедник на който казваше всичко, но не бих успял нито да го изтърпя нито да го спечеля, ако не виждаха очите ми как малката и още по-малката, растат.
Изпълваха ме с вдъхновение. Чувствах се и родител на две деца и млад баща и дядо. Понякога в прилив на възторг и като дядо на цялото човечество, но преди да е помрачила разума ми мегаломанията, намирах достатъчно чувство за хумор да се надсмея над себе си. Съвсем обикновен човек си бях, само много щастлив с двете си щерки. Едната плод на любовта ми, другата плод на труда ми.
И имаше мъдрост и хармония, че рожбата на труда ми, става рожба на рожбата на любовта ми. И расте и се развива като нейна.
Разказвах тези неща на младежа и той много неща ми разказваше, а бях много, много щастлив.
Най-малката вече произнасяше много думи, имаше си много измислени свои, опитваше се да върже сложни изречения, обикновено ни разсмиваше. Докато дойде вечерта в която с равният глас на оператора, изрече сухите изречения програмирани в паметта й:
-Срокът на моята годност изтича утре на двадесет и шести нула шести….в нула четири часа и петнадесет минути. Благодарим ви, че използвахте нашите услуги, ако желаете да продължите, поръчайте си следваща кукла на…..В нула четири часа и петнадесет минути ще бъда дезактивирана.”
Малката стоя цяла нощ до леглото й. Не можах да мигна и аз.
Видях как лицето на куклата стана пластмаса. Тялото й се скова не като мъртво, а като неживяло. Косите й придобиха изкуствен блясък. Очите й стъклено отразиха светлината…
Очаквах дъщеря ми да се разплаче, но вместо това с ужас забелязах и върху нейното лице мъртвата гримаса на куклата.
Прегърнах я. Прегърна ме, а после без емоция в гласа изрече:
-Тати, нали ще ми донесеш нова.
-Да.-без емоция в гласа я излъгах.
Между излишните неща които младежът ми разказа, описа и подготовката на взривните механизми. Направих ги за няколко часа и на другата нощ ги поставих.
За разлика от него, аз знаех къде.



Тагове:   фабрика,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. cefulesteven - Благодара ти, Миро:) Знам, че и ...
14.03.2009 12:43
Благодара ти, Миро:)

Знам, че и това ще бъде наречено: "чалга-порно-графомания", един типичен пример от моя страна, но онези, какви бяха, езици Франсоа Вийон вече ги е спържил, а Езоп и Ксант са ги поднесли като гостба:)))

Поздрави.
цитирай
2. cefulesteven - . mirogankov
14.03.2009 12:57
Благодаря ти:)))

Трябва да отивам на работа, че обедната ми почивка свърши.

Приятно четене на всички които ме прочетат.
цитирай
3. cefulesteven - И на вас, а отзивите ще одобря около ...
14.03.2009 12:59
И на вас, а отзивите ще одобря около 17 часа. Всички и без цензура:)
цитирай
4. анонимен - STEF
14.03.2009 13:29
Na teb priatna rabota--a az parvo 6te izpia edno kafe ,za da se razsanq,i da moga da prepro4eta razkaza ti za6toto prosto me,, skova''i ne moga da razdvija misalta si...Kade si ,,braknal'',sega??Bravo! Sega mnogo ,deto ne 6te saumeqt da razdvijat mozaka si,nqma da imat kakvo da kajat i na parvosignalna---6te zapo4nat da pliuqt...Radva6 me maksimalno!!MILEIDI
цитирай
5. 1001usmivki - Привет,
14.03.2009 13:41
Стефане, докато четях разказчето се сетих за един филм на Спилбърг, който гледах преди години- Изкуствен интелект. В него малко момче-робот, е първият андроид, програмиран да изпитва емоции. Заедно с робота-жиголо Джо той се впуска в невероятно пътешествие в търсене на човешка обич.

Хубаво си го измислил, браво ;-)


цитирай
6. blackle - :)
14.03.2009 16:44
Ей такъв край, да си призная, не очаквах! :)
Много ми хареса, браво! :)
цитирай
7. cefulesteven - 7. анонимен - STEF
14.03.2009 17:07
Започнах от мисълта: "Колкото повече машините заприличват на хора, толкова повече хората заприличват на машини. Ще загубим ли човешкото? "
Лично мнение: не. Напротив. Природата като демон или вътрешен глас, точно тогава ще се прояви, ако трябва и по най-бунтовният начин. Човекът у хората, ще е най-силен на прага на всеобщата дехуманизация. И много повече отговори ще получим по вечният въпрос: "Какво сме?"

Графоманствам си, аз:)))

Усмивки, милейди.
цитирай
8. cefulesteven - 1001usmivki
14.03.2009 17:10
Още един голям пропуск от моя страна. Обичам Спилбърг и най-вече фантастиката на Спилбърг. И пак ще повторя, първата мисъл, която ми мина през главата, преди започване на разказа: "Колкото повече машините заприличват на хора, толкова повече хората заприличват на машини. Ще изгубим ли човешкото?" По този въпрос вече писах на милейди.

Поздрави:))))
цитирай
9. cefulesteven - 9. blackle
14.03.2009 17:11
Благодаря ти:)))
цитирай
10. анонимен - Ключът,Stefanus !
14.03.2009 17:27
Не си обърнал достатъчно внимание на ключът, с който да реактивираш куклата, за да е пак жива ! Ти се генетично свързан с рожбата нa труда си така,както и с рожбата на любовта си- ти си техния творец, и само с едно кодово изречение, по твой избор,но само и единствено с твоя глас,си решаваш проблема без проблем. Успех !:-)
цитирай
11. cefulesteven - 13. анонимен
14.03.2009 17:33
Напоследък от толкова крясъци ми е трудно да различа своя глас, но хубавото в цялата тази история е, че се запитах: наистина ли това е бил моят глас:)
За да се уверя, че Е.

Трудно чуваме себе си, сред пишяща и ревяща агресия.

С пожелание, въпреки всичко, да чуваме Себе Си.

Благодаря ти. И поздрави:)
цитирай
12. анонимен - Stefanus
14.03.2009 17:51
След обстоен размисъл промених мнението си ! Забрави-! - идеята не беше добра-по-вероятно някъде програмата на куклата да е дала заето...
цитирай
13. cefulesteven - 15. анонимен
14.03.2009 18:02
А каква ли е причаната за бъга?
цитирай
14. mamas - Отново един
14.03.2009 18:10
невероятно ЧОВЕШКИ финал! Даваш надежда - няма да изгубим човешкото!
Поздрави за теб!
цитирай
15. cefulesteven - mamas
14.03.2009 18:14
Мисля, че творбите ни ще помогнат само да разберем по-добре себе си. Включително и технологичните, колкото и рискован фактор да са понякога.

Благодаря ти.
цитирай
16. empire - ххх
14.03.2009 19:35
Това мисля,че съм го чел вече... :)
Поздравления !
цитирай
17. cefulesteven - empire
14.03.2009 19:56
Да, разказът не е нов. Благодаря ти:)
цитирай
18. анонимен - mileidi --Stef,
14.03.2009 20:08
sled kato prepro4etox razkaza ,v saznanieto mi zql sled obed se vartexa dumite,,bolka,liubov..bolka''i dokato presajdax zvetqta v,, gradinkata'' do men 4urulika6e malkata mi trigodi6na vnu4ka ,koqto stiska6e v ra4i4ki golqmata si kukla.Tazi kukla e kodirana da pla4e vseki pat,kogato padne lepenkata ot kra4eto i..za6toto ,,izpitva'' bolka..i MELISSA( moqta vnu4ka) trqbva da se griji da ne pla4e...mejdu pla4a na kuklata i zvetqta tq mi zadava6e xilqdi ,,za6to'...6te go boli zvetenzeto ako go otkasna....Prestavix si druga kukla robot do neq..Dali 6te6e da mi zadava sa6tite vaprosi? kade e razlikata togava? i si mislex---v bolkata,v liubovta,v 4ustvata deto nito edin kiborg nqma da gi ima!!Za6toto sme xora,unikalni po svoqta sa6nosti ne mojem da se promenim.4ustvata 6te ni spasqt............ili gre6a--neznam..
цитирай
19. cefulesteven - 21. анонимен - mileidi --Stef,
14.03.2009 20:11
Такъв прочит, толкова философски и съпреживян, че сякаш прочетох, аз, още един разказ. И теб и внучката ти и цветята видях така ярко, както виждам когато съм най-вдъхновен героите си. И може би, това си е направо разказ, който при първа възможност ще напиша.

Благодаря ти, благодаря ти, Миледи.
цитирай
20. анонимен - naistina li Stef?
14.03.2009 20:31
Radvam se ,4e sam sabudila tezi razmisli v teb!!ami varnax ti go togava....za6toto me nakara zql sled obed da mislq za tova...Usmivki i zeluvki ot men i Melissa...zasega ot Bolonia..
цитирай
21. анонимен - # 16 St - Каква ли ?
14.03.2009 21:35
Причината се предполага по скоро да е в повреда на сензора,отговорен за излизането на куклата от тази кома,когато все още живата чува освен жалби,но и одобрителни възгласи за кончината и и видимото и остъкляване.Те обаче действат като магия,на която и ключа с кода не знаем дали ще подейства.Затова за всеки случай купи на малката една Барби,но не прибързвай да взривяваш завода-може пак да си възстановиш бизнеса.И пак да си имате кукла с душа да диша, да срича,и да ви обича:-)
цитирай
22. cefulesteven - анонимен - # 16 St - Каква ли ?
14.03.2009 21:47
Мисля, че бъга на куклата е душата. Имах и такова разказче. Ако не сме машини, то е само защото сме твърде бъгави за машини. Имаме си я логиката, системата по която живеем и действаме, но има и една друга непозната логика в нас, която ни прави повече, дори от собствения ни интелект:)))

Кефиш ме, много.
цитирай
23. cefulesteven - 23. анонимен
14.03.2009 22:02
Усмивки и за двете, Миледи...

Голяма радост ми създаде.
цитирай
24. annamolly - ех Стеф, за пореден път доказа колко ...
14.03.2009 22:55
ех Стеф, за пореден път доказа колко си добър в неочакваните завършеци на интригуващите ти истории. :) Поздрави :)
цитирай
25. blackle - :p
14.03.2009 22:57
Ревнувам.. напиши и за мен :D Шегувам се разбира се, просто чета коментарите сега и наистина ще бъде много готино ако напишеш разказ за милейди и Мелисса :)
цитирай
26. cefulesteven - annamolly -
14.03.2009 23:01
Благодаря ти. Просто провокацията беше силна, като се замисля, повече от шесдесет процента, аз самият съм вече кибернитичен. По-реалният, по-истинският, по-способната част от мен е изцяло виртуална, но вместо да ме лиши от човека, тя ми помага да го открия. И мисля, че ако технологията води към дехуманизация, ще е до онзи момент в който човешкото ще се разбунтува срещу инерцията и точно в този миг ще е най-истинско.
цитирай
27. анонимен - Mileidi-Stef,
15.03.2009 01:15
az umi6leno sakratix predi podrobnostite okolo bolkata,i ne ti doobqsnix za da ne stana dosadna,no pri4inata be6e ,4e Melissa sa6to ima lepenka na 4elzeto s 3 6eva,za6toto se udari,i za da tarpi lepenkata i be6e kupena tazi kukla ,na koqto tq trqbva6e da lepi lepenki za da ne q boli...i da ne pla4e kuklata,zelia ni razgovor se varte6e okolo bolkata--,,-babo za6to skube6 gardeniata?--ami za6toto e umrqla!---ami bole6e li q kato umira6e?-moje li da si otkasna edno ot tvoite zvetlenza?-da-ami 6te go boli li kato go kasam....i xilqdi vaprosi samo za bolka,za6toto tq izpitva6e bolka i misle6e za vsi4ko okolo neq 4e izpitva bolka....a az mislex i saprejivqvqx tvoq razkaz-----i si prav--4ove6koto 6te se razbuntuva i 6te pobedi vsi4ko,mojebi to4no togava,kogato 6te si mislim ,4e vsi4ko e zagubeno.... Leka no6t.
цитирай
28. realna - ;(
15.03.2009 01:23
Понякога самите ние сме пласмасови кукли с празни очи дишаме и живеем като всички ,умеем умело да се смесим с тълпата ,но погледнеш ли в очите ни ще разбереш че пласмасови са ни сърцата .понякога искаме много малко ,а губим толкова много
цитирай
29. cefulesteven - 30. анонимен
15.03.2009 09:25
Усмивки и добро утро, Миледи. С времето се подсилва и оптимизма ми, относно технологиите. Колкото по-кибернитична става една част от мен, забелязвам, че да опази изглежда баланса, другата: чисто човешката, тази която си е на природата ми, става по-будна. :)
цитирай
30. cefulesteven - . realna
15.03.2009 09:28
Най-ужасно е да загубиш напълно самоличност, порив, себе си и да остане от теб само част от всеобщата машина. Всички сме нейна част, да. Част сме от нещо по-голямо, по-могъщо от себе си: Човечеството, но въпреки това живота ни е спуснат отгоре и за лично ползване и трябва да опазим тази му страна.

Усмивки. С пожелание, по-малко пласмласови очи да виждаме.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8404330
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112535
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031