Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.03.2009 07:57 - Моето сърце
Автор: cefulesteven Категория: Изкуство   
Прочетен: 4184 Коментари: 16 Гласове:
0



За десет години над четиристотин милиарда сърца са произведени в корпорацията ни. Търговската ни марка е достатъчна гаранция за високо качество. Сърцата ни не се развалят и не създават проблеми, точно и отмерено изпълняват функцията си, практически са вечни, тъй като гаранцията им е многократно по-дълга от всеки друг орган в тялото, но хората обичат да ги сменят, защото е модерно и има стил, въпрос на хигиена е сърцето да бъде възможно най-малко амортизирано, смята се, че от това зависи добрата функция на цялото тяло изобщо. Имаме богати клиенти, най-вече жени които подменят сърцето си всяка седмица, според мен напълно излишно, предостатъчно е да се прави веднъж в месеца, а последното нося от четири години. Добре работи, знам, че и не би могло да работи зле. Привързан съм към него, а няма към какво, то е същото като още сто хиляди от партидата. Не знам защо го задържам и ще го сменя не, че се налага, а че е лош признак и показва немарливо отношение към здравето. Просто не бързам, този път ще си позволя сърце с екстри. Скъпо, такова каквото търпи нестандартни усещания. Каквото обикновен потребител като мен рядко си позволява. Сърце което бие учестено, прави го на неравни интервали, с причина и без причина, когато си почувствал гняв или сексуален трепет, мелодия те развълнува или думи те разстроят, когато красиво те трогне или ежедневието ти те накара да почувстваш безсилна ярост. Сърце индикатор на чувствата което стопля вечер гърдите и възпира когато се затрогне което има ритъм на електронна мелодия когато отвориш очи сутрин и световната динамика те погълне, натежава когато се замислиш за някога, става леко когато заговориш шеговито с някого. Сърце което отчита чувства, нищо повече. С него чувствата няма да станат по-изтънчени и по-различни. Сърцето не чувства, а синтетични чувства не могат да се произведат. С тях се раждаш, тях развиваш или занемаряваш, тях побеждаваш или в тях твърде вярваш и се погубваш, тях тълкуваш и тях не разбираш, търсиш да споделиш и не успяваш или успяваш. Те разделят теб от останалите, правят те уникален и не могат да бъдат серийно производство както са от близо седемдесет години сърцата. Не, с нищо по-капризното сърце не ще ги подобри, но просто желаех да имам такова. Колкото и по-скъпо да беше. Колкото и излишно да изглеждаше и да будеше присмех подобен каприз. Повечето приятели от моята черга предпочитаха спортните сърца. С прецизни режими на работа, покой, развлечение. С подрежими при сексуален контакт, спортни забавления, компания. Доказано беше, че това са най-полезните и практични сърца. Радваха се и на най-голямо търсене. От обикновените ги различаваше само по-високото качество. Препоръчваха ми горещо да си сложа едно такова сърце. Дори една колежка ми предложи да ми даде своето. Изненада ме, желана жена е, каза че прави жеста просто така, но този жест не се прави просто така. Това е все едно мъж да подари на жена цветя. Заради древната символика която се влага в думата сърце, да подариш сърцето си е обикновено заявка за нещо повече. Не е като покана на вечеря, обикновено го правят младите и всеки като млад е получавал и е дарявал в знак на симпатии неведнъж сърцето си, но се почувствах смутен. Запитах я нещо, не помня какво. Тя се засмя, не помня как. Каза ми да не го приемам толкова дълбоко. Просто ми подарява едно сърце за да се уверя колко добре и прецизно работи. И почувствах нещо в старото си сърце. Нещо което ме накара да отхвърля жеста й. Вдигна рамене, усмихна се, но ми се стори, че я заболя, макар тя самата едва ли го е усетила. Чувствах се объркано през следващите дни. Избирах сърца. Не исках да се лиша от своето, все по-привързан бях към него. Извикаха ме при голямото началство, недвусмислено ми дадоха да разбера, че е недопустимо работник в корпорацията да не подменя толкова дълго сърцето си. Има сърца за чудо и приказ, направени са така, че да създават усещането, че са по-големи от нормалните. Има сърца които не бият, а пеят. Които не пеят, а мълчат и не чувстваш и сякаш гърдите са празни и обема им е толкова огромен, че могат да погълнат вселената. Има сърца които топлят и разхлаждат, в зависимост от атмосферните условия и сърца които виждат чрез инфрачервено зрение. Срочни сърца които спират в зададено по програма време, не си го обяснявам, но те са скъпо платен лукс. Все отлагах, но работата беше сериозна. За втори път ме извикаха горе и ми обясниха, че не могат да ме принудят, но представлявам риск за компанията и мой е избора дали аз ще отстраня риска или те. Избора е мой. За втори път ми предложиха свое сърце. Този път един приятел. Искаше да ми покаже, че съм му скъп и е разтревожен за мен. Трогна ме и не отказах, но и не приех. В същото денонощия при производствена авария, с вероятност да се случи почти равна на нула беше произведено първото дефектно сърце в историята на компанията. Нямаше виновен, но фала беше голям и всички се учудиха, но никой не се възпротиви когато поех върху себе си цялата вина, пред обществото и обявих публично, че желая да ми бъде имплантирано несполучливото сърце. Пробудих недоумение, а от този ден нататък непрекъснато го будих. Странях и сърцето ме свиваше. Боях се от смъртта и бягах във въображаеми светове за да се справя с него, но колкото повече бягах, толкова повече се боях и свикнах с този страх, тъй свикнах, че вече го обичах, така както обичах и живота. Всяка вечер очаквах да е последна. Взирах се с разтворени очи. Не гледах, а пиех видимото, жадно го пиех и очаквах всеки миг да пресъхне. Просълзявах се когато виждах как момче казва на момичето си, че иска да подари сърцето си, лицето й грее, чакала е това, но не иска и пред себе си да го признае. Опитва се да бъде изненадана и разколебана, до някъде успява. Приема сърцето и обещава да го пази дълго. Дълго, но не и вечно. Дори тийнейджърите го осъзнават. Защо толкова се боя от смъртта, защо толкова държа на този болен мускул който мога тъй лесно да подменя. Не го правих. Някой трябваше да поеме вината за дефектната стока която можеше да убие някого. Казваха ми, че историята е отшумяла. Не много убедени сами, големите във фирмата се опитваха да ме убедят, че такава жертва от моя страна не се налага. Всички сменят сърцето си. Достатъчно съм носил дефектното за да докажа, че не е представлявало такава опасност за живота на евентуален клиент. Съзнавах го, но отлагах отново. Събирах обърканите си мисли и отново бягах и фантазирах. Това правех докато пишех. Не предполагах, че това е поезия от която никой не се нуждае от векове защото живота е прекрасен. Не криех личните си бележки и бързо се разчу за тях. Разпространиха се от ръка на ръка. Будеха възторг и трогваха, наричаха го поезия, а аз нямах нищо против. Скоро цял свят научи за тях, всички знаеха, че причината е дефектното ми сърце. С години се правеха опити да се произведе сърце със същият дефект. Всичките неуспешни.



Тагове:   моето,   сърце,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - dobro utro stef. . . ., haresa mi r...
16.03.2009 08:13
dobro utro stef....,haresa mi razkaza ti..i az bih izbrala defektno sarce.... noooooo ne bih go narekla taka... a po skoro nesavar6enno.... spomnih si za filma GATAKA... gledal li si go
цитирай
2. miaa - Миличък cefulesteven ..
16.03.2009 09:20
Докосна сърцето ми...изглежда нося същият дефект.
цитирай
3. neslanchice - Много замислящ разказ. Сърцето с ...
16.03.2009 10:42
Много замислящ разказ. Сърцето с екстри често се възприема като дефектно, но си заслужава цената, каквато и да е тя. Чувстващото сърце е уникално само по себе си. И срещано, макар и рядко, но никога едно и също.
Поздрави :)))
цитирай
4. veselinvalev - Страхотно, Чефо! Какъв точен ка...
16.03.2009 11:14
Страхотно, Чефо! Какъв точен кардио-хирургичнен разрез на глабално-корпоративната индустриалност и производително-достатъчната резервност на работещите И части. Поздравления и възхищения.
цитирай
5. hikari - Сърцето знае пътя към Отца
16.03.2009 12:30
Сърцето твори с чудо.
Чудото на любовта.

Сърцето не се нуждае от
причини -
съдбовна необходимост
не движи благородните сърца.

В съвършенството на Бога
е съвършенството на сетивността.
цитирай
6. cefulesteven - . mirogankov
16.03.2009 12:41
Простеенето на един артист е всъщност, най-мощното размишление:))))

Поздрави. И благодаря ти.
цитирай
7. cefulesteven - анонимен
16.03.2009 12:43
Все нещо се случва когато реша да го гледам и все остава за друг път. И като каза "несъвършено", в несъвършенството е потенциала.
цитирай
8. cefulesteven - . miaa
16.03.2009 12:44
Всички тук го носим:) Бъгът да бъдеш човек:)
цитирай
9. cefulesteven - . neslanchice
16.03.2009 12:47
Изкуството да бъдем несъвършени е умението да бъдем себе си, а страдащите от комплекс за съвършенство, нека си живеят в търсене на грешките ни:))))

цитирай
10. cefulesteven - veselinvalev -
16.03.2009 12:50
Благодаря ти. Нека да сме грешки в системата, но да сме хора. :)
цитирай
11. cefulesteven - hikari -
16.03.2009 12:51
"В съвършенството на Бога
е съвършенството на сетивността."

А да сме несъвършени е толкова човешко. Усмивки, Ели.
цитирай
12. hikari - абсолютната сетивност
16.03.2009 12:55
да си сетивен - нечовешко ли е? закачка, разбира се - с дефектното сърце.
цитирай
13. cefulesteven - 13. hikari -
16.03.2009 13:01
"да си сетивен - нечовешко ли е? закачка, разбира се - с дефектното сърце"

Закачка, закачка, но като се позамисля, поне в този свят: да. Нечовешко е или поне живота ти може да бъде на моменти нечовешки. Заради сетивността си само съм патил.

Голямо провокаторче си. Усмивки. Ако закъснея да одобря коментара ти, то ще е само защото съм на работа до 17.

Поздрави.
цитирай
14. hikari - общуване
16.03.2009 13:10
Езикът на сърцето
Не искам да обичам като смъртните-
ще изгоря с теб в нощта .
Когато няма да ме има
и ти обичаш пак мъжа,
с твоите ласки и с твоите тръпки
отново ще изпепеля
копнежите ни земни и греховни.
Обичам те сега !
Обичам те в вечността!

това е стих на Весо Георгиев - Шадоус -
не случайно се нарича Езикът на сърцето, нали?
цитирай
15. gre6nicata - :)
16.03.2009 18:00
Преди време бях чела този разказ, даже го имам запазен някъде. Наистина е много хубав.
цитирай
16. анонимен - Hi,Цефи,
16.03.2009 23:10
Поздравления за смелостта на героя ти да носи "дефектно"произведеното сетивно сърце,излагащ се на всякакви рискове,но такива и много други хора носят,създадени просто по емпиричен път.И аз например си имам подобно,но няма причина да съм изложен на риска шефа ми да иска да го заменя със спортно. И чувам,че на такива служители,колебаещи се в реалната оценка на качествата и сигурността в надеждността на такова "дефектно"сърце,секретарките сутрин тайно им слагат опиати в кафето,и после,като се освестят след кратка дрямка, те вече са със сменени сърца,без дори и да знаят. Разбират го късно,когато се наложи да реагират в дадена ситуация,и тогава откриват в себе си общоизвестното си спортно сърце,с качествата и реакциите,които вече героят ти ги е описал.Как се чувстват-не зная,само героя ти знае.Но със сигурност е здрав,спокоен,с никакви тревоги,което е много добре за производителността на труда му-хвалят го,че напоследък доста се е повишила.Поздравления и от мен,и за теб също.Браво !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 6125324
Постинги: 3774
Коментари: 35565
Гласове: 106190
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. Ромфея (фейсбук)
2. Кланица за чародеи (фейсбук)
3. Ням свят (фейсбук)
4. Между еротичната фантазия и психологическата фантастика
5. Порочна връзка (фейсбук)
6. Бъг във времето (фейсбук)
7. Арт Висока Класа
8. BG Север: Новини на часа (фейсбук)
9. Новини на часа
10. Буквите
11. Книги, предпечат и дизайн
12. Български кървав кючек (фейсбук)
13. Удоволствие за духа
14. Анна Хелс: Далебор - синът на кладенеца
15. Анна Хелс: Кланица за чародеи
16. Ивз: Кланица за чародеи
17. Goodreads: Кланица за чародеи
18. Непорочното в "Порочна връзка"
19. BG-север
20. Мадам Еротика видеопрезентация на Неслънчице
21. Goodreads: Далебор - синът на кладенеца
22. Юридическа помощ
23. Goodreads: Змейова орис - краят на печалта
24. Светли мисли за черни дни
25. Моята лична страница
26. BG - Север. Блогът на седмичника
27. Мадам Еротика
28. Авторът на "Скрити белези"
29. Мадам Утопия - видеопрезентация на Неслънчице
30. Хеликон: Стефан Кръстев