Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.04.2009 08:03 - Електронната кучка
Автор: cefulesteven Категория: Изкуство   
Прочетен: 4241 Коментари: 14 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Трака с токчетата, а тъмно е, късно. Няколко прозореца светят, иначе здрава улична лампа не е останала. Стройна е и прилича на авантюра изрязана от криминален роман с една фатална любов. Силует е, косите й се развяват пиратски флаг, струва ми се, че чувам как плющят. Въображението ми изписва дръзкият израз, който има сега когато се придвижва по този опасен начин. Кварталът е краен, след полунощ е. Няма смисъл от светлина да се разбере, че е много красива и преди всичко женствена, до полуда женствена. Къде е тръгнала, може би отчаяна. Хрумва ми да я попитам, може и да се нуждае от помощ.
Колегата ме сръчква в гърдите. Стряскам се, напомня ми, че имаме задача. Аз пък, че чакаме подкрепление, ако това чудо проработи двамата няма да се справим. Камионът закъснява. Малко съм скептичен, губим си времето, казвам му го. Напомня ми, че е изпробвано вече в други страни. Светва лампата, очите му подути, дрямал е, подмята устройството между пръстите си. Има форма и размер на химикал. Един ключ и се задейства.
-Вълнуващо е. – усмихва се, но в усмивката му не вълнение, а ирония. – Какво ще кажеш? Държа в ръката си, най-опасното създание във вселената. Нежното начало, при това женското начало в природата на един от най-опасните хищници, опитомен с вековете, превърнал се в най-добрият приятел на човека....
Горчиво се изкиска и продължи:
-Лош приятел си е намерил.
Млъкна. Често и мен огорчи. Не е професионално това. А и някои неща от живота трябва да се приемат.
-Да прелъстиш звяра – продължаваше - и той да изневери на природата си, да я напусне без развод и да те обикне до толкова, че да ти ближе ръцете и краката, да е готов с цената на живота си да опази твоя, а “куче” обикновено да е обида в езика ти.
-Не и в моя. Падам си по тези които наричат кучки.-обърнах на шега.
-Човечеството е кучка.
-От кога си станал мизантроп? – подсмихнах се. – Тези къде закъсняват...Ето ги...
Блеснаха пред очите ни фаровете на Тира. Ако проработи устройството ще се напълни целият. Трябваше и на момчетата в него да обяснявам принципа който не ми беше много ясен.
-Отделя есенция, миризма на разгонена кучка, но стократно по-силна. Бездомните псета от всички квартали наоколо би трябвало да се съберат. Няма да използваме мрежи и изобщо каквито и да е било други приспособления. Това ще е в дъното на каросерията. Сами ще влязат в нея, колкото може да побере. Затваряме капаците и това е! Отиваме да догледаме шоуто.
-Миризма? – попита единият глупак.
-Отделя е. Не се стягай толкова, ноздрите ни не я улавят, силна е, но бързо изветрява. Няма да те подгони дога на съседката.
-Нито помияра й, който минава за неин съпруг. – засмя се приятелчето му.
Не схвана хумора, а избухна, не към колегата си, а към мен:
-Вижте, вашите служби изобщо не ми харесват и не съм очаквал, че ще е сред задълженията ми, да работя с вас. Кажи ми, но моля те, човешки, какво ще стане с кучетата?
-Процедурата е като в цял цивилизован свят. Прибират се в приют, за тях се полагат грижи, изчаква се определеното време и тези за които не се намери обичащо сърце да ги спаси, тогава се приспиват. Знаят го и децата.
Настръхна, после отпусна рамене и уморено рече:
-Да, действаме.
Не очаквах ефекта да е толкова силен. Да си призная, дори не вярвах, че ще се получи. Заприиждаха отвсякъде. Малки, големи, рошави, стройни като сърни, набити като борци. Вирнали опашки, без опашки, без уши. Някои без крачета, други истински аристократи, красавци от неизвестни породи. Имаше и домашни, пуснати безотговорно свободни или избягали при повика на природата. Две хъскита, един доберман, със сигурност чистокръвна немска овчарка. И вълк, да: вълк. Какво търси в града, в големия град. С толкова жалък вид, изпохапан, толкова слаб, че ребрата му като радиатор. Страшно печална картина, приличаше на силен, но пропаднал човек. Виждал съм такива да спят в кашони. Обезумели бяха, лишени от предпазливост. Овладя ме чувството на колегата. Опиянихме ги във възбуда, за да отнемем свободата им, а и на повечето от тях: живота. Изживяваха голямото кучешко щастие, преди най-кучешкото разочарование. Каква кучка е човека!
Тряснах вратите. Сам дръпнах ръчката да ги затворя и излаех заповед на момчетата да карат към приюта. Карахме след тях. Имах нужда нещо да пийна.
Взех от денонощният пред дома си една бутилка, така и не я отворих. Загледах се в шоуто. Стигнал бях навреме да хвана момента. Онази току – що завършила училище, сладурана, както обеща в края на миналият откъс. Свали сутиена си, после и бикините си, неумело завъртя дупе и спечели доста точки пред конкурентите си в играта. Те й ръкопляскаха, но в очите им гневни мълнии, а любителският стриптийз, имаше по-възбуждащ ефект от всеки друг направен от професионалистка. Лицето й все тъй невинно покрито с лунички ми се струваше познато и близко, много близко. Унасях се и ми се стори в просъницата, че дълги години живея с нея.
Гледах в широко отворени врати, заприличаха ми на каросерия на тир. Исках да се събудя и имах чувството, че от години, от години дремя пред телевизора.
-...изчаква се определено време – повтарях думите си – и за тези които не се намери обичащо сърце да ги спаси, тогава се приспиват.
Опитах се да отворя очи, за да загася проклетият телевизор. Но бях много, много уморен.



Тагове:   технология,


Гласувай:
0
0



1. electrocute - евтаназия
09.04.2009 16:05
долових дълбок алегоричен смисъл във финала на този потресаващ разказ, характерен за стила на неговия автор: "...изчаква се определено време – повтарях думите си – и за тези, които не се намери обичащо сърце да ги спаси, тогава се приспиват." !
цитирай
2. neslanchice - "Каква кучка е човека!"
09.04.2009 16:09
Стеф, това е един от най-силно въздействащите ти разкази, поне мен ме остави без думи...
цитирай
3. cefulesteven - electrocute
09.04.2009 17:53
Да, евтаназия на духа. Инерцията на живота, убива всички мисли, които те правят човечен, не по-човешки жесток с природата, а човечен, който си е средина между скота и ангела. Убитият пес в нас самите, който иска, част е от природата ни. Колко е лесно да го приспиш с едно риалити.

Благодаря ти.
цитирай
4. cefulesteven - neslanchice
09.04.2009 17:54
Да, спрямо природата си. Технологизираният човек може да постъпи твърде мръснишки. Но все пак: избор си е. Този път вярвам в думата "избор".
цитирай
5. miaa - Сefulesteven,
09.04.2009 18:35
Неподправено и силно е въздействието ти върху нас. Как добре се изразяваш... прекрасен си.Това наистина е агонията на човешкия дух.. С много обич.
цитирай
6. cefulesteven - miaa -
09.04.2009 19:26
Благодаря ти, благодаря ти, miaa.

Предадем ли се, приспиват ни.

цитирай
7. анонимен - Mileidi
10.04.2009 00:47
Stef,tuk si zasegnal edin mnogo boleznen problem.Potresava6to e,naistina za otno6enieto na xorata kam bezdomnite jivotin4enta,no i pri nai dobro jelanie v momenta obiknovenite xora --ne mogat da se spravqt s polojenieto,za6toto vsi4ki znaem ,4e v momenta mnogo ot tqx, nqmat xlqb za sebe si,a za tezi koito mogat--no ne iskat---dori ne mi se iska da gi komentiram.....Napomni mi edin mnogo,mnogo tajen slu4ai ot detstvoto mi,kogato nqkakv naludni4av mozak be6e izdal darjavna zapoved ,da se zastrelqt,ili otrovqt vsi4ki ku4eta v stranata....vav vsqko selo ima masovi grobove na ku4eta.....Nqmam dumi..
цитирай
8. cefulesteven - 7. анонимен
10.04.2009 06:47
Миледи, наистина е много сложно. Кварталчето в което живея е много печално пропаднало, точно за хора от ъндърграунда и от малцинствата е, имаше доста бездномни кучета. Като се изключи полусмешното - полутъжно, че едно се беше научило да ми краде чантите като се връщам от магазина, малко ме беше страх от тези иначе много симпатични и много умни истински приятели. Следят, умилкват се, гледат като деца в очите. Не съм от тези които ги е хранил, но те като, че ли си имат район в който възприемат всички като приятели. Тежко ми беше като ги прибраха, но пак ти казвам, малко ме беше страх от тях. Не от друго, а да не разнесат болест. Мърсотия всевъзможна колкото искаш наоколо, стопли ли се има и опасност от кърлежи. Наистина сериозен проблем и нямам представа какво е решението му. Дано има разумни и сърцати хора, че да го решат поне от части.

В едно обаче съм твърдо убеден, истинска опасност са пуснатите без каишки и намордници, най-вече опасни породи кучета. Кучета с господари и явно доста по-умни от господарите си. Виновен в случая е човека. И най-страшно е, че те стават бащи на безпризорни кучета, а при смесица с такава порода се получават в случаи по-страшни същества и от тях.
цитирай
9. doriana - Аз пък мисля, че все се намира някой, ...
10.04.2009 09:23
Аз пък мисля, че все се намира някой, който да те обича, пък и сам намираш това/този, когото да обичаш! Дали ще е някой от ответния пол, дали ще се влюбиш в природата като такава, дали ще те обикне детето ти или твоето домашно куче...или публиката. А може и сам да се заобичаш! А може и Господ да те обича, а от теб да се иска просто да го проумееш...
цитирай
10. cefulesteven - doriana
10.04.2009 12:21
Всъщност и аз си мисля точно така, но вниманието е отвлечено от онази "електронна кучка" чийто фалшив любовен зов е толкова силен, че някои не могат да проумеят това което е около тях.

Образът на загадъчното момиче в началото, за което нищо повече няма в сюжета не е никак случаен, нито е излишен.

Имало е нещо в живота му, но той просто е привлечен като бездомните кучета от риалитито.
цитирай
11. doriana - 10. cefulesteven
10.04.2009 13:20
С тази песен те поздравявам:
http://www.youtube.com/watch?v=MsON0tbNzqA&feature=related
цитирай
12. cefulesteven - . doriana -
10.04.2009 17:21
Благодаря ти, едва сега имам възможност да си я пусна. :)
цитирай
13. анонимен - mileidi
10.04.2009 21:13
Alegoriata ti v tozi razkaz e mnogo tanka,i slojna i dalga za razmisal--non spored men v osnovata leji instinkta i razlikata mejdu dvata individa--4ove6kia i jivotinskia ,govorq pri ,,razgonenite'' fizi4eski --kakto i da deisvat,sledvaiki go----posledizite sa ili fatalni ili pogubva6ti za mnogo ot tqx,i dokato za jivotnite ima opravdanie,za xorata ne..mnogo filosofski trqbva da se pogledne---tuk nqma mqsto za fantazia ili poezia...ne stava vapros za vliubvane tuk....taka go po4ustvax,moje bi 6toto sam scepti4na naposledak...
цитирай
14. cefulesteven - 13. анонимен
11.04.2009 08:51
"i dokato za jivotnite ima opravdanie,za xorata ne.."

Ето това много ми хареса. Нямаме невинността на животните. И за това трябва да бъдем човеци. Със своят избор, разума да го открием и силата да устоим.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 6133606
Постинги: 3774
Коментари: 35565
Гласове: 106193
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. Ромфея (фейсбук)
2. Кланица за чародеи (фейсбук)
3. Ням свят (фейсбук)
4. Между еротичната фантазия и психологическата фантастика
5. Порочна връзка (фейсбук)
6. Бъг във времето (фейсбук)
7. Арт Висока Класа
8. BG Север: Новини на часа (фейсбук)
9. Новини на часа
10. Буквите
11. Книги, предпечат и дизайн
12. Български кървав кючек (фейсбук)
13. Удоволствие за духа
14. Анна Хелс: Далебор - синът на кладенеца
15. Анна Хелс: Кланица за чародеи
16. Ивз: Кланица за чародеи
17. Goodreads: Кланица за чародеи
18. Непорочното в "Порочна връзка"
19. BG-север
20. Мадам Еротика видеопрезентация на Неслънчице
21. Goodreads: Далебор - синът на кладенеца
22. Юридическа помощ
23. Goodreads: Змейова орис - краят на печалта
24. Светли мисли за черни дни
25. Моята лична страница
26. BG - Север. Блогът на седмичника
27. Мадам Еротика
28. Авторът на "Скрити белези"
29. Мадам Утопия - видеопрезентация на Неслънчице
30. Хеликон: Стефан Кръстев