Трака с токчетата, а тъмно е, късно. Няколко прозореца светят, иначе здрава улична лампа не е останала. Стройна е и прилича на авантюра изрязана от криминален роман с една фатална любов. Силует е, косите й се развяват пиратски флаг, струва ми се, че чувам как плющят. Въображението ми изписва дръзкият израз, който има сега когато се придвижва по този опасен начин. Кварталът е краен, след полунощ е. Няма смисъл от светлина да се разбере, че е много красива и преди всичко женствена, до полуда женствена. Къде е тръгнала, може би отчаяна. Хрумва ми да я попитам, може и да се нуждае от помощ.
Колегата ме сръчква в гърдите. Стряскам се, напомня ми, че имаме задача. Аз пък, че чакаме подкрепление, ако това чудо проработи двамата няма да се справим. Камионът закъснява. Малко съм скептичен, губим си времето, казвам му го. Напомня ми, че е изпробвано вече в други страни. Светва лампата, очите му подути, дрямал е, подмята устройството между пръстите си. Има форма и размер на химикал. Един ключ и се задейства.
-Вълнуващо е. – усмихва се, но в усмивката му не вълнение, а ирония. – Какво ще кажеш? Държа в ръката си, най-опасното създание във вселената. Нежното начало, при това женското начало в природата на един от най-опасните хищници, опитомен с вековете, превърнал се в най-добрият приятел на човека....
Горчиво се изкиска и продължи:
-Лош приятел си е намерил.
Млъкна. Често и мен огорчи. Не е професионално това. А и някои неща от живота трябва да се приемат.
-Да прелъстиш звяра – продължаваше - и той да изневери на природата си, да я напусне без развод и да те обикне до толкова, че да ти ближе ръцете и краката, да е готов с цената на живота си да опази твоя, а “куче” обикновено да е обида в езика ти.
-Не и в моя. Падам си по тези които наричат кучки.-обърнах на шега.
-Човечеството е кучка.
-От кога си станал мизантроп? – подсмихнах се. – Тези къде закъсняват...Ето ги...
Блеснаха пред очите ни фаровете на Тира. Ако проработи устройството ще се напълни целият. Трябваше и на момчетата в него да обяснявам принципа който не ми беше много ясен.
-Отделя есенция, миризма на разгонена кучка, но стократно по-силна. Бездомните псета от всички квартали наоколо би трябвало да се съберат. Няма да използваме мрежи и изобщо каквито и да е било други приспособления. Това ще е в дъното на каросерията. Сами ще влязат в нея, колкото може да побере. Затваряме капаците и това е! Отиваме да догледаме шоуто.
-Миризма? – попита единият глупак.
-Отделя е. Не се стягай толкова, ноздрите ни не я улавят, силна е, но бързо изветрява. Няма да те подгони дога на съседката.
-Нито помияра й, който минава за неин съпруг. – засмя се приятелчето му.
Не схвана хумора, а избухна, не към колегата си, а към мен:
-Вижте, вашите служби изобщо не ми харесват и не съм очаквал, че ще е сред задълженията ми, да работя с вас. Кажи ми, но моля те, човешки, какво ще стане с кучетата?
-Процедурата е като в цял цивилизован свят. Прибират се в приют, за тях се полагат грижи, изчаква се определеното време и тези за които не се намери обичащо сърце да ги спаси, тогава се приспиват. Знаят го и децата.
Настръхна, после отпусна рамене и уморено рече:
-Да, действаме.
Не очаквах ефекта да е толкова силен. Да си призная, дори не вярвах, че ще се получи. Заприиждаха отвсякъде. Малки, големи, рошави, стройни като сърни, набити като борци. Вирнали опашки, без опашки, без уши. Някои без крачета, други истински аристократи, красавци от неизвестни породи. Имаше и домашни, пуснати безотговорно свободни или избягали при повика на природата. Две хъскита, един доберман, със сигурност чистокръвна немска овчарка. И вълк, да: вълк. Какво търси в града, в големия град. С толкова жалък вид, изпохапан, толкова слаб, че ребрата му като радиатор. Страшно печална картина, приличаше на силен, но пропаднал човек. Виждал съм такива да спят в кашони. Обезумели бяха, лишени от предпазливост. Овладя ме чувството на колегата. Опиянихме ги във възбуда, за да отнемем свободата им, а и на повечето от тях: живота. Изживяваха голямото кучешко щастие, преди най-кучешкото разочарование. Каква кучка е човека!
Тряснах вратите. Сам дръпнах ръчката да ги затворя и излаех заповед на момчетата да карат към приюта. Карахме след тях. Имах нужда нещо да пийна.
Взех от денонощният пред дома си една бутилка, така и не я отворих. Загледах се в шоуто. Стигнал бях навреме да хвана момента. Онази току – що завършила училище, сладурана, както обеща в края на миналият откъс. Свали сутиена си, после и бикините си, неумело завъртя дупе и спечели доста точки пред конкурентите си в играта. Те й ръкопляскаха, но в очите им гневни мълнии, а любителският стриптийз, имаше по-възбуждащ ефект от всеки друг направен от професионалистка. Лицето й все тъй невинно покрито с лунички ми се струваше познато и близко, много близко. Унасях се и ми се стори в просъницата, че дълги години живея с нея.
Гледах в широко отворени врати, заприличаха ми на каросерия на тир. Исках да се събудя и имах чувството, че от години, от години дремя пред телевизора.
-...изчаква се определено време – повтарях думите си – и за тези които не се намери обичащо сърце да ги спаси, тогава се приспиват.
Опитах се да отворя очи, за да загася проклетият телевизор. Но бях много, много уморен.
Благодаря ти.
Предадем ли се, приспиват ни.
10.04.2009 00:47
В едно обаче съм твърдо убеден, истинска опасност са пуснатите без каишки и намордници, най-вече опасни породи кучета. Кучета с господари и явно доста по-умни от господарите си. Виновен в случая е човека. И най-страшно е, че те стават бащи на безпризорни кучета, а при смесица с такава порода се получават в случаи по-страшни същества и от тях.
Образът на загадъчното момиче в началото, за което нищо повече няма в сюжета не е никак случаен, нито е излишен.
Имало е нещо в живота му, но той просто е привлечен като бездомните кучета от риалитито.
http://www.youtube.com/watch?v=MsON0tbNzqA&feature=related
10.04.2009 21:13
Ето това много ми хареса. Нямаме невинността на животните. И за това трябва да бъдем човеци. Със своят избор, разума да го открием и силата да устоим.