Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.04.2009 18:50 - Само за десет минути
Автор: cefulesteven Категория: Изкуство   
Прочетен: 3083 Коментари: 12 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
-Определено не си Аполон, но си Нарцис. Ти си растение, не самец – пръстът й лъкатушеше по раменете и гърдите ми- виеш фибри, не ги изпълваш с кръв и дух. Сексът не е предизвикателство и възбуда за теб. Фотосинтеза е, живот е…
Имаше пъстри очи и не я познавах почти, но за възбудата грешеше. Поне за този момент. Щях да избухна или да я изнасиля или да се плъзна от вътрешната страна на собствената си кожа и като медуза да се излея под себе си, ако продължава да се държи така. Ако продължава да се държи така ще изгубя разум. Докато говореше все едно ме целуваше. От ляво, под сърцето. Там където свършват ребрата и започва уязвимото.
Четеше го и очите й се смееха.
-Не сега, не. Може по-късно, но ако искаш…аз много желая да ми позираш. Обичам да търся линиите на страстта които очертават формите и твоите жилави фибри, гръбначното ти изкривяване и егоизма ти…
Замай ми се свят. Тя се усмихна и продължи:
-Не ми дишай тежко, а ме слушай. Аз се боя от смъртта. Затова правя фетиши на живота. Не съм скулптор, не съм художник. Езичница съм аз…Ела…
Стисна ми здраво пръстите и ме поведе, без да чака съгласие…
Не живееше далече, но и на двадесет километра бих я последвал, ако не до края на света.
Съблече ме все едно да ме люби. В ъгъла имаше фикус. Натисна ме по раменете да седна на дървеният куб в средата на стаята.
-Не мърдай! Стоножка да лази по теб и да ти влезе в ноздрите, не мърдай. Не ща въздухът да се движи, ясно! Можеш да дишаш. Нищо повече!
Застана пред триножника. Направи няколко замаха. Доста изрази смени лицето й. Спря се, огледа ме. Внимателно доближи молива, после го дръпна като уплашена. Изгледа ме на кръв. Все едно ми каза: „Какво ме гледаш! Не си ли виждал глупачка!”
Хвърли молива.
-Ама ти си един ексцентричен. Отивам за цигари. Да не си мръднал, че няма да те познавам повече. Няма да се бавя и десет минути.
Приближи се до мен, клекна и натисна главата ми. Заприличах на мислител. Дръпна се назад.
-Знам какво искаш от мен. Чувствам го. Сама го предизвиках. И ми харесва, че искаш това и те харесвам и искам това. Но трябва да направя скицата ти. После ще видя за какво ще ми послужи. Малко търпение. Съвсем малко. Твърде много те харесвам за да мога да те овладея бързо във формата ти. Не съм Господ, той го е направил. И ти си му помогнал малко или много като си живял както си живял. Но твърде много ми харесваш за да те уловя…
Чувствах дъха й, губех съзнание. Виждах я, но и сънувах наяве. Какво искаше от мен? Защо беше тази игра…
-Хайде, аз ще сляза за цигари и идвам веднага…
Трябва да не мърдам, да не мърдам, да не мърдам. Не очаквах толкова бързо да се сближим. Два пъти сме били заедно в една компания. Почти не сме разменяли приказка. Дори не помня за какво е ставало дума. Харесваше ми и беше отнесена. Ту се взривяваше в бръщолевици, ту изпадаше в меланхолични мълчания или губеше дар слово по някакви други си, нейни причини. Не беше присъствена. Стоеше като фикуса в ъгъла си, дори да не беше седнала на ъгъла на масата. Все беше в ъгъла на съзнанието ми. Има второстепенни герои във веселбите. Такива като нея. И като мен. Знаех, че се занимава с изкуство. Пиела доста. Не останах с подобно впечатление. Днес срещата ни беше съвсем случайна, но се държеше все едно, че дълго ме е чакала. Вече я бях вписал в графата: „приятел – женски пол”, но за по-малко от десет минути всичко се преобърна. Откри съвсем друго лице. И ме откри в друго лице. Съзнанието ми се пръсна като какавида и едно различно съзнание разтвори криле. Покрити бяха с цветна прашец и пърхаха, гъделичкаха ме, побъркваха ме и носеха над покривите над сградите, над керемидите и антените, почти до облаците в които губех всяка трезва преценка.
Влюбил се бях. Не просто възбудил.
Дори нямах ерекция при сексуалните й сигнали и маймунджилъци. Нямах представа, че можела да се глези така, но какво ли знаех за нея. Исках да разбера, да я приближа, но повече от всичко просто я исках.
Стори ми се, че се забави повече от десет минути. Нямам часовник и никъде не е окачила из стаята.
Какво каза. Езичница. Ще я изчакам, ще я изчакам. Как съм омалял само. Искам да мръдна, но дори стоножка да влезе в ноздрите ми не бива.
Винаги съм бил нетърпелив, но не искам за минутка две да я загубя. Сериозна беше.
Какво пък толкова! Ще ме разбере…Даже ще се изчерви и ще ми каже: „Извинявай, че се забавих толкова. Би ли ми позирал пак?” Но аз ще й кажа:”Не” Ще я прегърна и ще й кажа да ме извая от собственото ми тяло. Да, така ще кажа….
Но още малко мога да изчакам. Жените са такива. Десетте минути могат да значат и единадесет, а могат да значат и двадесет, но не е кой знае какво.
Трябва да спра да мисля и да забравя себе си. Да се превърна в мъгла. Тогава като влезе в стаята ще ме вдъхне и ще кихне. Ще се огледа и ще се зачуди къде съм, а после ще ме почувства в дробовете и в кръвта си. Ще съм най-силният й афродизиак преди да се материализирам отново. Само трябва да забравя себе си и да я изчакам. Нека да види, че мога.
Това момиче да не би да се шегува. Едва ли. Струва ми се, че заспах и я сънувах. Нетърпелив съм. Търпението трябва да се култивира. Така ще я искам повече. А какво съм правил и до днес. Уж, съм я търсил, а все съм я чакал. Такава каквато е. Каквато желае да съм модел за фетиша на живота й, а ме кара да изчакам още малко. Заспивам. Събуждам се. Ходи ми се до тоалетна. Забравям. Спирам сърцето си. Нося се из въздуха. Пълзя по таваните. Ама имам си и аз въображение.
Рецитирах наум всички стихотворения които знам наизуст. После се заиграх да разменям сричките. Разлиствах мисловно всички албуми които съм имал. Припомних си всички образи които не успях да вкарам в тях. Изникнаха случки от детството. После ми стана скучно и затворих зеници без да затварям очи. Виснах в два кладенеца. В единият имах бяло тяло, а в другият черно.
Още малко и ще стана. Няма да я чакам повече. Жена е, не е богиня. Добре ме нареди. Дали не е номер. Дали не съм сто и осемнадесетият глупак който е наредила по този начин.
Вратата се отвори.
Но не беше тя, а аз не можех да мръдна.
Двама непознати, странно облечени ме оглеждаха.
-Значи, ето това! – рече единият и очилата едва не паднаха от очите му.
-Да. Предполага се, че това е последната творба преди катастрофата. Версията ми се потвърждава. Завършила е мъжката фигура, преди да излезе навън и да я блъсне колата. Вероятно е пресичала за цигари. Била е интензивна пушачка…
Докосна ме. Не почувствах нищо.
-Станало е точно на днешната дата преди осемнадесет години…
-Прилича на пустинник.
-По-скоро тибетски монах в нирвана. Толкова е непорочен. Отнесла е тайната си в гроба. Какъв ли материал е използвала?


Тагове:   пластика,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. katan - Стеф!:)
30.04.2009 18:55
Нямам време за четене сега,но те поздравявам за силата и смелостта да вървиш напред!
цитирай
2. cefulesteven - Усмивки, усмивки, Катя.
30.04.2009 18:56
Усмивки, усмивки, Катя.
цитирай
3. neslanchice - :)))
30.04.2009 19:11
Много силно действа този разказ...
Дали 10 минути са достатъчни на един мъж да усети в жена или в богиня се е влюбил?
"Търпението трябва да се култивира." Дали?
А за твореца дали само въображението не определя реалността, която така или иначе всеки си сътворява?
Поздрави :)))
цитирай
4. cefulesteven - . neslanchice
30.04.2009 19:19
Еротиката е съвършената пластика, а любовта е най-виртуозният й майстор.

Благодаря ти...
цитирай
5. анонимен - mileidi
30.04.2009 20:05
10 min ,10 godini ili 10 jivota moje da 4aka6 ,da prevarne6 ne4ii feti6 za jivota v svoi sobstven,ili tvoq v negov...da se zagubi6 vav vremeto,ili da se prevarne6 vav ve4nia tarse6t dux,nenameril svoq pokoi mejdu nebeto i zemqta.Koi znae!Ili ,,Onzi mig'' ot ne4ii jivot,koito ostava neuloven i neizjivqn v prostransvoto i se prevra6ta v FETI6 za nespokoini i tarse6ti du6i.Misteria na vremeto...
цитирай
6. kass - Едно десет минутно чакане, може да ...
30.04.2009 20:52
Едно десет минутно чакане, може да се превърне в осемнадесет годишно търпение ако си струва. А неизживяната любов наистина може да те превърне в пустинник или монах в нирвана.
цитирай
7. cefulesteven - 5. анонимен - mileidi
30.04.2009 20:53
Творческото вдъхновение и любовта в преливане. Едното става другото, любовта творба, творбата любов.

Вечното мимолетно, а мимолетното пред съда на вечността.

Имам слабост и към тази своя история.

Благодаря ти, миледи.
цитирай
8. cefulesteven - . kass
30.04.2009 20:59
Разкошно го каза!

А творческото вдъхновение понякога толкова напомня като енергия любовното опиянение.

цитирай
9. анонимен - mileidi
30.04.2009 21:11
Mislq 4e ,po prekrasen na4in e kazala sa6toto i Kass !!I az ti blagodarq ,za xubavia razkaz!Vseki moje da go vazprieme po svoi individualen na4in, izxojdaiki ot svoq propusnat mig v jivota-prevarnat v FETI6...Pozdravi i usmivki za vas..Ne go propuskaite--izjiveite go!
цитирай
10. cefulesteven - анонимен - mileidi
30.04.2009 21:16
Благодаря ти, благодаря ти, Миледи.
Трябва, трябва да се изживее:))))

цитирай
11. firefly1 - Страстта към творчеството може да ...
30.04.2009 21:41
Страстта към творчеството може да бъде така силна, както страстта на влюбения. А когато човек е влюбен често пъти се губи някъде в пространството на времето. Любовта може да се преобрази така човек, че той да заприлича на пустинник, заради това че копнее за любимя,като пустинник за вода, но той остава само далечен мираж за него. В следващия момент любовта може да те накара да се чувстваш като тибетски монах в нирвана, заради блаженството което изпитваш,когато си влюбен.
цитирай
12. mitternacht - ...
01.05.2009 10:19
Това трябва да се филмира :)
Както винаги-много добро! :)
Поздравления.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 6070409
Постинги: 3773
Коментари: 35565
Гласове: 106156
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Ромфея (фейсбук)
2. Кланица за чародеи (фейсбук)
3. Ням свят (фейсбук)
4. Между еротичната фантазия и психологическата фантастика
5. Порочна връзка (фейсбук)
6. Бъг във времето (фейсбук)
7. Арт Висока Класа
8. BG Север: Новини на часа (фейсбук)
9. Новини на часа
10. Буквите
11. Книги, предпечат и дизайн
12. Български кървав кючек (фейсбук)
13. Удоволствие за духа
14. Анна Хелс: Далебор - синът на кладенеца
15. Анна Хелс: Кланица за чародеи
16. Ивз: Кланица за чародеи
17. Goodreads: Кланица за чародеи
18. Непорочното в "Порочна връзка"
19. BG-север
20. Мадам Еротика видеопрезентация на Неслънчице
21. Goodreads: Далебор - синът на кладенеца
22. Юридическа помощ
23. Goodreads: Змейова орис - краят на печалта
24. Светли мисли за черни дни
25. Моята лична страница
26. BG - Север. Блогът на седмичника
27. Мадам Еротика
28. Авторът на "Скрити белези"
29. Мадам Утопия - видеопрезентация на Неслънчице
30. Хеликон: Стефан Кръстев