Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.06.2009 07:43 - Естествен венец
Автор: cefulesteven Категория: Изкуство   
Прочетен: 5940 Коментари: 21 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

До шестата й година я криеха. На главата й растеше... венец. Както растяха косите й, така растяха и цветята. Венецът я правеше красива. Радваше очите им. Дори не търсеха причини за аномалията. Тя танцуваше, играеше, радваше се. Не й липсваха други деца, тя говореше с отраженията си и по интернет, говореше по телефона и с птиците. Разтваряше криле като птица и се смееше. На шестата година сама предложи да се запознае и с други деца на нейната възраст. И на двамата им се стори невъзможно. Тя беше аномалия, една прекрасна аномалия. Сълзи тръгнаха по очите им, гърлата чак ги заболяха от горестта. Сърцата им се свиха, едва подтиснаха ридание, а тя звънко им обясни, че никой няма да обърне внимание на нейната странност, че е лято, че тук идват на почивка, че много деца си слагат венци от цветя и никой няма да допусне, че нейният не е като техните. Налудничаво е, параноично е и ако някой се изкуси да напише история за момиче с естествен венец на главата, ще го приберат в лудницата. И ще го вържат. И ще му бият в задника инжекции. Хитро беше, всъщност много просто. Как не се сетиха. Умница е тя, на мама и тате. Малко се притесниха, че истински не беше общувала, но като видяха как печели сърцата на другите хлапета, камък падна от сърцата им, гордост пламна в тях, радост ги опи, обич ги окрили. Тичаше подобно на другите, на криеница си играеше. Дърпаха я за венеца, тя пък раздаваше шамари. Много китайски филми беше гледала и знаеше как се удря и рита, но знаеше и как да разсмее после и сълзи да не позволи да има, нито злобно свити устни, нито злобни думи. Късаше ги от смях, докато разказваше вицове, откъде ги знаеше. Сигурно защото четеше от четиригодишна и много обичаше да чете. Спечели и родителите им, минаваше за по-голяма от техните деца, а беше по-дребничка, някак ефирна. Русите й коси, почти сребристи, приличаха на паяжина. И се закачаше, външно не приличаше на шест дори, а на четири, но можеше да разговаря като възрастен. Научи се да мята въдица, оплете на останалите от компанията венци. Най-търсена и най-желана беше. После рязко се промени. Стана мълчалива, уплашиха се и двамата. Чудеха се какво става с нея. Дори венецът изглеждаше, че вехне. Посърнал им се струваше. Разпитваха я, тя се цупеше, а после обясни. Нямало причини за тревога. Децата се държали като нейни придворни, не й харесвало. Не искала да бъде никаква царица или принцеса. Обясниха й, че всички момичета на нейната  възраст искат да бъдат принцеси. А тя  тропна с краче тъкмо като момиче на своята възраст и рече сърдито: “Аз пък не искам.”
И постепенно направи тъй, че всички да я приемат като всеки останал. Наравно, ни повече, ни по-малко. Е, не съвсем, но в границите на допустимото. Както каза на родителите си, а те я гледаха зяпнали, че дъщеря им говори по този начин, което не е типично за годините й, макар и да трябваше отдавна да са й свикнали.
После лятото отмина. Тя поплака малко, нямаше училище. Намериха начин да я отложат. Прегледи дори й направиха. Но при сигурен учен, потаен, дори и малко странен и заключен. Има затворени хора, има и заключени хора. Този беше от заключените. Дъщеря им го каза така и изглежда беше права. Умен човек, но заключен. По-добре беше за случая. Направи й изследвания, снимки даже. Много не каза. Изрече някакви термини, от които им се изправиха косите, а цветята на малката се разлистиха, пламнаха, опитаха се да погълнат сякаш информацията, но потръпнаха като задавени. Твърде едра хапка се оказа за нея.
Общо взето разбраха, че цветята имат корени и са част от нервната й система, че в крайна сметка могат да се издърпат,  мъничко ще заболи, но после все едно нищо е нямало. Само капки кръв ще избият, но малко, и ако се намаже със спирт, косата й няма да слепне от тях.
Проста работа, но ги посъветва да не го правят.
Бащата стана морав.
„Какво, като порастне дъщеря ми, по панаирджийските вестници ли ще я пишат?”
Ученият вдигна рамене. Все тая му беше. И като дърт манипулатор каза: „Изборът си е ваш”, ама ги подвеждаше. Искаше му се да запази цветята, но само за да ги изследва. Не че много ги харесваше. Каза, че са хубави, ама ей тъй, само за да я спечели, както печелеше сигурно и порастналите жени. Иначе хубаво говореше и думите му - с блага интонация. Каза още, че цветята като част от нервната й система я правят по-богата на усещания, вероятно те са причина за интелигентността й. Каза, че както някои се раждат с таланти за свирене, за рисуване и писане, тя се е родила с цветя. Ей това каза.
Ама разкошно. И тя им го беше казвала. Да не страдат, а и уверена беше.
Баща й се напи веднъж и я подгони с пинцетите в ръка, тя пък го заключи в мазето, в което някога държаха злобното му куче, и му говореше на инат отвън.
Не искаше да се прости с цветята си.
Майка й се разплака веднъж, макар изобщо да не беше пила. Затюхка се на глас, защо само на нея се случвало.
Утеши я, но за да не заключва никога вече баща си в кучкарника, нито пък нея да разплаква, реши сама да махне цветята.
За да не се обвиняват те утре, направи го сама, колкото и да я боля, защото го направи без упойка, каквато й бяха уредили.
Сви се в гората, сред цветята, и едно след друго изтръгна всичките си цветя. Още с първото усети, че губи част от паметта си. Уплаши се, заболя я повече сърцето, отколкото кожата на главата. После обаче почувства, че от загубата й е олекнало. И изтръгна и второто, и третото, и четвъртото. Накрая дори беше забравила да чете, но пък й беше много, много весело.
Върна се у дома. Без цветя. Смееше се весело, макар и не както преди.
Родителите й отначало не забелязаха промяната, а после заплакаха. От радост.
Тя беше вече дете като всички останали.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - естествения
04.06.2009 11:51
венец са само и единствено -рогата ,които ти слага любимата ,примерно.....
цитирай
2. cefulesteven - 1. анонимен
04.06.2009 12:05
Не съди по свойто житие за цял свят. Много е ограничено.
цитирай
3. happyj - :)
04.06.2009 12:46
повечето хора се страхуват от различното и може би е най добре тя да стане като другите-нормална или по скоро обикновена,но така изгубва онова с което е изключителна. Разказа много ми харесва,поражда инересни мисли! поздрави :)))
цитирай
4. elineli - Този
04.06.2009 13:33
разказ е един от първите, които ме запознаха с теб.Все така ми е любим :))))
цитирай
5. анонимен - stef. . kakvo lo6o ima v tova da si ...
04.06.2009 14:05
stef..kakvo lo6o ima v tova da si razli4en..mai sam ot malkoto jeni , koito iskat da badat razli4ni....ne obi4am da se slivam s mnojestvoto...
цитирай
6. анонимен - Каква е тази злоба, каква е тази н...
04.06.2009 14:29
Каква е тази злоба, каква е тази неистова омраза, която залива блога??? Защо се сърдите на другите, че сте избрали да ги четете или ви дразни, че са по-котирани от вас??? Оставете поне това виртуално пронстранство чисто от ненавист и завист. Приемам, че не ви харесват дадени блогери, нормално, не ги четете, възползвайте се от правото си да избирате своите фаворити, почувствайте се свободни и упражнете това свое право, но не правото да мачкате, унижавате и псувате, защото по този начин влизате в ролята на жалките неудачници, недооценени дори и във виртуалното просранство... Аз също съм анонимна, но това е защото не мисля, че ако се вписвам с някое красиво, страстно име ще е по-различно, аз също се дразня от невежеството на много от пишещите, но зная, че никой не ме е заставил да ги чета и не ги обиждам, не ги ругая, а ако си направите труда да вникнете в това, което се опитват да кажат ще разберете, че те са тук, защото по своему са нещастни, защото ги боли и най-малко имат нужда от нашите укори... Ако имате желание да разберете какво искам да ви кажа и да се опитате да бъдете малко по-толерантни ще съм ви безкрайно благодарна.
На автора се извинявам, че използвам неговия блог за посланието си...
НЕ искам да съм различна!
Диана
цитирай
7. анонимен - hah..
04.06.2009 15:32
ti zashto reshi ,che govorq za men ?
цитирай
8. neslanchice - анонимен - hah..
04.06.2009 15:50
А за кого говориш и всъщност казваш ли нещо?
цитирай
9. cefulesteven - 8. анонимен
04.06.2009 15:51
толкова ограничено мнение може да даде "само и единствено" крайно затворен в себе си човек, приписвайки своите усещания на цяло мироздание.

Не, че ме разбра, но ти отива.
цитирай
10. cefulesteven - happyj
04.06.2009 16:44
Достатъчно е да погледнеш поведението на по-голямата част от анонимните за да получиш потвърждение на това което каза. :)

Усмихвам се към теб, но жалко за деца и изобщо души като тази на героинята ми.
цитирай
11. rpatel - Хубава история, но и малко тъжна! ...
04.06.2009 16:44
Хубава история, но и малко тъжна! Какво ли не са готови да жертват хората, за да бъдат "нормални". А понякога тяхното различие е истински дар, но в желанието си да бъдат като всички останали те са готови да се откажат от него. И това е тъжно.
цитирай
12. cefulesteven - neznaina
04.06.2009 16:45
Само да не го изтръгваме и да не позволяваме да го изтръгнат.

цитирай
13. cefulesteven - 5. elineli
04.06.2009 16:46
Благодаря ти, благодаря ти:))))

цитирай
14. cefulesteven - 6. анонимен
04.06.2009 16:48
Няма, няма нищо лошо, но безличното е толкова, толкова агресивно, че обикновено така завършват подобни приказки.

Прочети само по-голямата част от останалите анонимни отговори в последните ми постинги и сигурно ще забележиш.
цитирай
15. cefulesteven - 7. анонимен
04.06.2009 16:56
Благодаря ти, че отправи точно чрез моят блог посланието си. Подкрепям го и също не харесвам всичко, което чета, но започне ли някой автор перманентно да не ми харесва, просто си го прескачам. Все пак харесва на други. А те са повече отколкото Аз.

Едно само ще кажа за себе си: щастлив човек съм.
Не пиша защото съм нещастен, но бих бил нещастен, ако пиша.
Не пиша защото съм нещастен, а просто защото не мога иначе.

И благодаря ти и усмивки.
цитирай
16. cefulesteven - 9. neslanchice
04.06.2009 16:57
Прави опит, но му иде малко тежичко.
цитирай
17. анонимен - Не визирах теб, говорейки за нещ...
04.06.2009 17:26
Не визирах теб, говорейки за нещастието и болката на хората, а за други, някои полуграмотни дори, но и те имат чувства и е добре да ги уважаваме... А при вниманието, което получаваш тук, ако кажеш, че си нещастен и неразбран и Господ ще ти е разсърди :)
Хубава вечер и много усмивки
Диана
цитирай
18. kass - много силно, много хубаво
04.06.2009 18:56
много ми хареса този разказ. Сякаш всички късаме цветята от себе си за да заприличаме на другите, и не защото толкова на нас ни пречи, колкото на тези които ни обичат...Прочетох разказа още на обяд, оставих коментара си за вечерта, когато уж ще го напиша на спокойствие, но истината е че нямам думи този път...всичко е казано чудесно...Браво cefulesteven, браво! Не спираш да ме изненадваш...
цитирай
19. cefulesteven - 18. анонимен
04.06.2009 19:15
Също, прекрасна вечер, ти пожелавам. Благодаря ти.

Усмихна ме, много ме усмихна с това:

"...ако кажеш, че си нещастен и неразбран и Господ ще ти се разсърди."

Така е.

цитирай
20. cefulesteven - . kass
04.06.2009 19:17
Ти си имаш своя естествена венец, венец от вълшебства. И така се радвам, че не го изтръгваш, а само пръскаш листата му, щедро ги пръскаш с шепи, а нови и нови никнат.

:)))

цитирай
21. hel - Поздрав!
05.06.2009 04:14
Тъжна история. За съжаление се среща в живота.
А се среща и друго, не по-малко тъжно. Някои си присаждат цветя за външен блясък.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8404990
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112535
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031