Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.09.2009 19:18 - Мечтая да видя кучка
Автор: cefulesteven Категория: Изкуство   
Прочетен: 4156 Коментари: 10 Гласове:
19


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Не виждам като останалите, сляпа съм за плът. Виждам души, малки пленници със снежно бели коси, залепили пръсти в пръчките на златният си кафез, вместо шеметната, висока блондинка, с огромен бюст и светлосиня рокля. Дремещ булдог с едно извадено око, вместо съсухреният мъж на около петдесет, с който всяка сутрин чакаме на една и съща спирка, два различни трамвая. Виждам анимационен дракон, вместо едрият симпатяга със запретнатите ръкави и гръмогласният смях. Рошави фризирани кученца, вместо тумбата хлапета, тръгнали на училище. Когато излезем с приятеля ми, той ми разказва за тях. Обичам го, защото няма душа. Гладен и жаден е за моята. Дъвче я и я смуче. На нея й харесва, прониква във фибрите му, изпълва празнотата му. Моята душа е рибки, пасаж дребни рибки. Храни хищника с част от себе си. Харесва й. Той пък ме целува. Казва, че съм секси, знам, че ме лъже. Не мога да застана пред огледалото и да се наглася, като останалите жени които вижда. Често го ритам по кокълчетата, да не се заглежда. Лъжа го, че го правят на глупак и под апетитните им форми има толкова грозни същества, че ще повърне, ако може да види, което виждам аз. Не си го давам. Най-често му рисувам с думи отблъскващи душевни картинки, когато виждам рибки, подобни на моите. Масово е сред жените да си имаме рибки. И да храним хищниците си. Мечтая да видя кучка, но не виждам такава. Душа – птеродактил съм виждала, душа – малко зелено човече съм виждала. Виждала съм мумии, маймуни и мислеща мъх, но не и кучка. Веднъж имах щастието да съзра вълчица, но това беше душа на мъж. Нарича ме: моя, малка фантазьорке. Сигурна съм, че ми вярва. Прави се, че не ми вярва. Това, че виждам душата му или по-скоро липсата й, не ме прави способна да прочета мислите му, но мога да ги отгатна: вярва ми, макар, често да се преструва, че ме майтапи. Любопитства как така живее без душа, нямат ли душа всички живи. Какво да му кажа, не знам. Би трябвало, би трябвало, но той наистина няма. Или е невидима, дори за моите очи. Трудно ми е да обясня и аномалията със зрението ми. Просто пих много, бях млада, беше купон. Алкохолът е бил фалшив. Част от приятелите ми, напълно загубиха зрението си, а пред очите на останалите ме е срам да се появя. Изглежда и те пред моите, и пред очите на невиждащите. Мен никой от компанията, никога не е потърсил. Вероятно никой не е потърсил никого.

Наричаха ме душата на компанията.

Каква ирония, а?!

Нямаше да се съберат толкова хора, ако не бях аз. Искам да видя душа – кучка, само защото в онези години напомнях по нещо на разгонена кучка. Без да бъда разгонена. Следвана бях и от жени, не само от мъже. Цели тумби, с какво привличах толкова много души и до днес не знам. Смеех се много, да. И днес се кикотя. Понякога даже истерично. Искам да видя още ли ми е кестенява косата. С нищо не изпъквах тогава. Пухкава и сладка. Нямах кой знае, колко преживявания, нито особено богат речник. Въображение винаги ми е липсвало. Напук на заблудата на всеки, който общува с мен през последните години и е чул разказите ми, за душите.

Лекарите са на мнение, че просто зрението ми е много, много слабо. Не е така. Виждам градинките около себе си, дърветата. Виждам колите и цветовете им. Даже грозното бельо на една от комшийките на простора виждам. Само цифрите които ми сочат не виждам добре и телата. Вярно, не чета на компютър, но това е защото никога не съм обичала да чета, а сега направо се мразя. Страх ме е да не прочета готов отговор на въпроса: защо ме следваха, защо ме търсиха. Без този въпрос се боя, че няма да има за какво повече да живея. Той не ми даде право и тогава да умра. Не че ми се живееше. Още сънувам, че попадам на майката на свой невръстен ухажор и нали синчето й е споделило, заради коя не може да спи напоследък, заради коя отива на това парти. В сънят си я срещам на позната улица, каквато в действителност не помня да съм виждала, жената прилича на вещица, а аз се мъча да бягам, но не мога. И тогава раздира очите ми. Не за да отнеме остатъка ми зрение, а напротив: да виждам след мъчителната процедура по-добре, само да видя, по-добре и нейната болка. Гаден сън. Още повече, че знам, че сънувам. Упрек за онази нощ не чух, най-вероятно няма и да чуя. Все пак не аз купих фалшивия алкохол, а и момчето което го е купило е нямало представа, какво точно купува. И дори да имаше очите ми, такива каквито имам сега, да виждаше под видимото, пак не би разпознал фалша, защото за разлика от хората, фабрикуваното от тях, няма душа. Питам даже понякога приятеля си, дали не е фабрикуван. Той се смее. Все се смее. Никак не е смешно. Удрям го с юмрук по рамото. Иде ми и аз да се разплача, но се разсмивам.

Днес ме разстрой, но за кратко. После ми мина. Открил нещо интересно в интернет. Става въпрос за операция. Разбира се скъпа, разбира се – в чужбина. Каза ми, че ще набави парите. Знам, че ще успее, способен е. Много добре знам. Казва ми, че ме обича. Много добре знам. Казва ми, че най-вероятно ще е успешна. И това знам и май ще се съглася. Омръзна ми да виждам толкова добре. Иска ми се да виждам като него. Знам от какво печели: производство на нелицензиран алкохол.



Тагове:   драма,   абсурд,


Гласувай:
19
0



1. анонимен - Тогава
23.09.2009 19:56
Тогава надникни в огледалцето
цитирай
2. brumbrumm - а в своята душа
23.09.2009 22:43
дали е поглеждала?
цитирай
3. qbylkovcvqt - :) Виж за какво се сетих докато четях ...
23.09.2009 22:44
:) Виж за какво се сетих докато четях :

Араминта Помиярката вечно се смяфкаше. Смяфкаше се ту на това, ту на ония. Смяфкаше се вечно. Много разни враждани се влеждаха в нея и си казваха: «Защо ли пък постоянно се смяфка тая Араминта Помиярката?» Никога не можаха да подпечатнат защо тя винаги се смяфкаше навсякакво.
— Надявам се, че тя въобще изобщо не ми се смяфка на мене! — казваха си някои луде. — Все пак се надявам, раздира се, че тая Араминта Помиярката не ми се смяфка на мене.
Една дата Араминта Помиярката се надигна от войното си легло, като си се смяфкаше както обикновено с оня откачалнически смяф, заради който я зяеше цял народ.
— Хии! Хии! Хии! — смяфкаше се тя, докато слизаше на закъска.
- Хии! Хии! Хии! - задавяше се от смяф над сутрешните овестници.
— Хии! Хии! Хии! - прогълшаваше Араминта в адтобуса към ръбота.
Това струскаше тъпниците и крокондуктора.
— Защо постоянно се смяфка тая подметка? — застаршително се пипаше някакъв пътникакъв, който реговно пътруваше на същия покрив и имаше правописък да знае.
«Бас държа, че никой не знае защо аз вечно си се смяфкам — каза Араминта на себе си самата лично за себе си. — Те страшно биха пискали да знаят защо постоянно си се смяфкам самичкичка. Бяс държа, че някои хора наистина биха се радвали да знаят.» Имаше право, разпира се, много тора биха го лискали.

http://www.dryndryn.net/index.php?option=com_content&task=view&id=64&Itemid=37
цитирай
4. miaa - Здравей Сefulesteven
24.09.2009 09:46
трудно е да имаш усещания, различни от общоприетите..индивидуални.Те винаги ще предизвикват съжеление, неразбиране , а може би и сарказъм.Благодаря ти,че те има.
цитирай
5. bongobongo - СМЯФ-СМЯФ...ИЗСМЯФКА СЕ И Д'РТИ мИРО
24.09.2009 14:20
мЕ-ХЕ-ХЕ...ИЛИ БЕ наобратно?
Ти Творецо бледи..как го видя;):):)
Привет, СТЕФАН...и дръж здраво перото;):):)
Тео ти Миро(М-БГ)
цитирай
6. bongobongo - Мацо..той дедо ти ЛенЪн..или бе Ленин..ги е разбирал тези работи ша ва кажа..се пак е имал кака от Джапония ..там разбират от тъчане..на КОНОП-;):):)Ме-хе-хе
24.09.2009 14:25
qbylkovcvqt написа:
:) Виж за какво се сетих докато четях :

Араминта Помиярката вечно се смяфкаше. Смяфкаше се ту на това, ту на ония. Смяфкаше се вечно. Много разни враждани се влеждаха в нея и си казваха: «Защо ли пък постоянно се смяфка тая Араминта Помиярката?» Никога не можаха да подпечатнат защо тя винаги се смяфкаше навсякакво.
— Надявам се, че тя въобще изобщо не ми се смяфка на мене! — казваха си някои луде. — Все пак се надявам, раздира се, че тая Араминта Помиярката не ми се смяфка на мене.
Една дата Араминта Помиярката се надигна от войното си легло, като си се смяфкаше както обикновено с оня откачалнически смяф, заради който я зяеше цял народ.
— Хии! Хии! Хии! — смяфкаше се тя, докато слизаше на закъска.
- Хии! Хии! Хии! - задавяше се от смяф над сутрешните овестници.
— Хии! Хии! Хии! - прогълшаваше Араминта в адтобуса към ръбота.
Това струскаше тъпниците и крокондуктора.
— Защо постоянно се смяфка тая подметка? — застаршително се пипаше някакъв пътникакъв, който реговно пътруваше на същия покрив и имаше правописък да знае.
«Бас държа, че никой не знае защо аз вечно си се смяфкам — каза Араминта на себе си самата лично за себе си. — Те страшно биха пискали да знаят защо постоянно си се смяфкам самичкичка. Бяс държа, че някои хора наистина биха се радвали да знаят.» Имаше право, разпира се, много тора биха го лискали.

http://www.dryndryn.net/index.php?option=com_content&task=view&id=64&Itemid=37

и от време на време..баба ми Мара...бог да я прости..демек аз де..Ме-хе-хе...и бутилка ...с Мокра вода..Огнена вече не пия!!баси..отказах и цигарите..дали дфа не спра и чаакийти..и да си стана БОг...а че аз и така съм си ..ГОБ..или бе ТОЙ..или Й.О.Т
цитирай
7. анонимен - анонимен
24.09.2009 15:36
Тези не са анонимни, а не ги ли е срам да пишат такива неща? Разказа е хубав, а коментарите са под всяка критика. Май сред плевелите изпъква цветето.
цитирай
8. cefulesteven - Не виждам нищо, нищо нередно в ко...
24.09.2009 17:00
Не виждам нищо, нищо нередно в коментарите. Всеки е прочел разказа по свой начин, изразил е, че е заинтригуван. Миро малко се бъзика, но с него се знаем, в реда на нещата е.

Благодаря от сърце на ан. 1. brumbrum, miaa...

А ти пак се мъчиш да провокираш, нали???
Обичам провокациите, но когато провокират размисъл, не когато се мъчат да предизвикат интрига. Не е ли по-забавно пак да си направиш фалшив профил с надарена дама за аватар. Между другото във фалшивата ти самоличност, имаше нещо истинско и интересно. Истинската ти бие само на фалш и скука.
цитирай
9. qbylkovcvqt - Дааа, Араминта, както и героинята ...
24.09.2009 18:19
Дааа, Араминта, както и героинята на Стеф, виждат у другите това, за което някои са слепи... често то наистина си е за смях... иначе трябва да се разплачеш...
цитирай
10. cefulesteven - Дааа, Араминта, както и героинята ...
24.09.2009 18:57
qbylkovcvqt написа:
Дааа, Араминта, както и героинята на Стеф, виждат у другите това, за което някои са слепи... често то наистина си е за смях... иначе трябва да се разплачеш...


Пропуснах те в бързината, защото анонимният интригант, доста ме издразни, не че не им съм свикнал, но понякога получавам кратки спазми в стомаха.

Благодаря ти.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 6127408
Постинги: 3774
Коментари: 35565
Гласове: 106191
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. Ромфея (фейсбук)
2. Кланица за чародеи (фейсбук)
3. Ням свят (фейсбук)
4. Между еротичната фантазия и психологическата фантастика
5. Порочна връзка (фейсбук)
6. Бъг във времето (фейсбук)
7. Арт Висока Класа
8. BG Север: Новини на часа (фейсбук)
9. Новини на часа
10. Буквите
11. Книги, предпечат и дизайн
12. Български кървав кючек (фейсбук)
13. Удоволствие за духа
14. Анна Хелс: Далебор - синът на кладенеца
15. Анна Хелс: Кланица за чародеи
16. Ивз: Кланица за чародеи
17. Goodreads: Кланица за чародеи
18. Непорочното в "Порочна връзка"
19. BG-север
20. Мадам Еротика видеопрезентация на Неслънчице
21. Goodreads: Далебор - синът на кладенеца
22. Юридическа помощ
23. Goodreads: Змейова орис - краят на печалта
24. Светли мисли за черни дни
25. Моята лична страница
26. BG - Север. Блогът на седмичника
27. Мадам Еротика
28. Авторът на "Скрити белези"
29. Мадам Утопия - видеопрезентация на Неслънчице
30. Хеликон: Стефан Кръстев