Пътят не е родината на пилигрима, пътя е нейното осмисляне.

Никога не се завръщаш там, откъдето си тръгнал. Носталгията е доживот. Животът е носталгия. Която те прави по-богат, емоционално интелигентен и по-наясно с човешките си слабости, което е сила.

Книгата, която ще разлисти душата на всекиго.

Защото във всеки е пилигрима, защото на всеки е приятел, брат, сестра, дете. Защото в последните двадесет години, не се отвориха граници, а се отприщи заключения дух в една бутилка. Защото свободата придоби реални измерения, едва когато вратите на позлатеният кафез се отключиха птичето да отлети.

Чуйте сега песента на едно.

Тази песен е проза. Прозата на живота. Която звучи като далеч по-нежна песен и от песента на славейчето на Уайлд, защото това е песента на човека.

Това и много повече, в "Скрити белези" на Северина Самоковлийска.

Премиера:

25. 11. 2009. В 18. 30. В читалище "Николай Хайтов". Всички, които бяха на премиерата на Мамас и Лубара, вече знаят къде е. Всички, които не бяха, имат чудесен повод да научат.

През подлезчето от Плиска в сградата на бившето кино.


Още няколко думи за книгата.