Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.12.2009 18:13 - Еротичен хорър. Любов, бит и абсурд
Автор: cefulesteven Категория: Изкуство   
Прочетен: 2818 Коментари: 10 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Кладенецът на страстите

Застояваха се наблизо цигански катуни, остатъците храна и трупове на умрели животинки в него хвърляха, после си тръгваха.

Дървари хвърляха бутилки и счупени сапове. Туристи хартиени и найлонови кесийки, части от банички и кифли, остатъци от неизядени яйца и динени кори.

Повръщало се е вътре, куражлии са пикаели, а един се опита и да клекне, но едва не падна, заедно с пияната си приятелка, която го хвана в последният момент за ръката. Няма да повторят номера, съвсем не са еквилибристи, сега са доста улегнали, възрастни хора, добро семейство и си спомнят с умиление какво салто направиха и паднаха от другата страна, един върху друг, той с гащи до коленете, без в тази паметна поза да има проява на интимност, а само върховна глупост, за щастие, за тях: без фатален характер. Падна му само смачкания пакет цигари, за което той дори не си спомняше. Нито пък тя, защото не бяха интензивни пушачи и им беше все едно дали имат или не, цигари.

Веднъж падна елен, със счупен крак агонизира четири дни и четири нощи.

Щеше да е по-дълго, ако не се случи нещо, което никой нямаше как да научи.

Изпод кишавата повърхност се подадоха две ръце, а едната имаше нож и му преряза шията.

Това не беше все още проява на разум, нито живот, спазъм на бездната, до която беше проникнала болката. Кръвта на елена се пръсна, подейства като вино и съживи за кратки секунди гърлото. Витаеха цветни пламъчета, които никой не видя.

Имаше легенда за този кладенец, че някога са се събирали около него нимфите и са пиели вода, а водата: жива и отровна. Пие ли нормална жена от нея, превръща се нимфа. Забравя и дом и мъж и хуква из гората да прави любов със сатирите и останалите нимфи.

Един стар циник, като я чу, пусна приказката, че явно кладенеца се е изчерпал, защото цялата му вода се е бутилирала и пуснала в обръщение и цял свят от нея е пил.

Легендата се обърна на виц, а дали са пили някога нимфи, няма кой да напише. Кладенецът не дава вода за пиене. Набира се малко, повече кал, а боклуците се трупат от векове.

Иначе е дълбок, над четиридесет метра. Бездна, не дупка.

Не е станал туристическа атракция заради кариерите и вече изчерпаната мина от всички страни. Освен това местността е самата оскъдица, откъм природа и е може би най-жалкото място в тази малка, бедна, но иначе прелестна страна. Има една неголяма гора наблизо и нищо друго: само печал и бит.

Постепенно взеха да замират и двете селца. Краищата им останаха: къщи без обитатели. Падат сами прозорците и черчеветата.

Разказваше ми за тези места приятеля. Реши да иде, че да чуе и някоя друга автентична приказка, че да напише по-различна от неговите истории. Казах му, че е излишно: въображението му е уникално като народното, той ми каза: “благодаря” и все пак отиде. На два пъти говорихме дълго по телефона. Май си пийваше пак, както някога е правил. Попитах го, но той отрича. Исках да му повярвам. Не го познавам от онзи период, но по думите му разбирам, че е било ад. Понякога го виждам изписан в очите му. Точно в този период имах много ангажименти, а и делата по развода, съвсем ме бяха разбили психически. От една страна, доволна бях, че не ме вижда такава, от друга: исках да е до мен. Наложи се да затворим и предприятието. Във всеки един от работниците виждах баща си. С бръчките и мазолестите ръце. Прости хора, само душа, мускули и едно голямо измъчено сърце. Криза, нищо не успях да направя. Добре, че намерих пари поне да им платя последните седмици. Много ми дойде, отивам при него.

Намирам го в крайната барака. С тази пишеща машина на коленете е разбиващ. Прегръщам го, побърквам го от целувки. Късам му ризата, от живо глезене се разплаквам, просто съм размекната. Хлопат прозорците, няма ток, в печката, талпи от строшени къщи, газова лампа. Изобщо: декора е веднъж!

Все едно съм в душата си напоследък. Казвам му го после, докато допрели рамене, лежим и пушим, а той ми отвръща:

-Никога не съм напускал това място!

Натъжи ме. Не бях съгласна:

-Понякога си и такъв, но от красивата му страна. Само понякога.

Заговори ми за кладенеца. Много мръсен бил. Уби ме, като каза, че от него черпил вдъхновение.

-Моля?

-Само нощем, оглеждам се. Не виждам нищо, но се помирисвам. Като носител на времето, на ценностите ми. Затрупаната с мърсотия легенда, която вадя навън...За да страдам!

Прегърнах го, не му давах да говори така, но да го оборвам излишно. Не го мисли. Не си тръгна с мен, но нямаше да стои вечно. Дори не го попитах, до кога ще е.

На следващата седмица, пак отидох, но беше късно. Оставил ми бележка под нощната лампа. Малко ще постои и ще се върне.

Да, но се бавеше. Защо пък и аз да не видя този прословут кладенец!

Опитах се да прогоня тревогата която ме обземаше, но колкото повече се доближавах и несъзнателно ускорявах крачка, докато накрая тичах, сълзите ми течаха, все по-силна ставаше.

На няколко пъти се препънах. Имах само светлината от двете нещастни селца, фенерчето на запалката си и ясното небе, а пътеката обрасла буренясала. Някъде изгубих и обувки, а с него ще си поговоря, сериозно ще си поговоря, че не може така. Че не бива да се поддава на натиска на душици, които нямат ръста му, нито таланта му, само житейската агресия и умението, за разлика от него, да се борят с нокти, зъби и лакти. Вярвах му и мислех, че ще намери необходимата духовна сила и сам, а не че ще бяга от света и ще потъва в бездната на едно чуждо внушение.

Лоши сценки се разиграха около книгите му. Нищо особено за живота, ако знае какво е в строителния бизнес. Но няма да му махам с пръст, достатъчно го правят и без друго. Но ще поговоря.

Този негов кладенец! И онази къща. Не е той! Не е!

Стигнах, вече пищях. Нямаше го.

Тогава чух гласа му от гърлото.

-Как си! – питам.

-Ти ли си? – от близо е гласа му, няма ехо.

-Какви са тези дивотии? – запалката ми се търкаля, грабвам я, но я изпущам, пада до него. Свети ми. Близо е. Няма и метър. Това не беше ли по-дълбоко?

-Някакви коренища.-спокойно отговаря.

-Добре ли си?

-Мога да движа само ръцете.

-А така! – хладно отвръщам, май си е счупил врата, ще имам жребец, който не го вдига и ще му бутам количката, това е.

-Спокойно, не съм се ударил. Заплел съм се.

Нещо да му спусна. Какво, няма!

Протягам ръка.

-Ще те повлека. – отвръща ми.

-Хайде! – крещя му.

-Остави ме, не можеш!

-Хайде!

-Не, можеш!

-Стиснала съм здраво в бедрата си нещо. Знаеш колко сила има в тях, нали. Мисля, че е пън. Няма да ме изпуснат. Ще се хванеш за ръката ми и ще се набереш.

Впи пръсти. Това не бяха неговите ръце, а нещо огромно, влажно, лепкаво, много по-силно. И ме издърпа надолу!

Паднах от много по-високо, отколкото ми се стори, че е.

И го видях. Само от кръста нагоре беше той, но това не беше плът, а мърсотия в неговите форми, които се разпадаха, а аз се превръщах в същото в което и той.

-Казах ти, не можеш! – рече ми за последен път виновно, с онзи негов тон, който единствено не обичах в него.

-Млъкни! – рекох му.

И за последен път се любехме. Преди да се разтворим и превърнем в мръсна каша.






Тагове:   бит,   абсурд,


Гласувай:
10
0



1. mileidi46 - :))))) Tova se otnasq za teb!! Ne go zabravqi,predi da te povlekat!!
15.12.2009 19:58
,,не бива да се поддава на натиска на душици, които нямат ръста му, нито таланта му, само житейската агресия и умението, за разлика от него, да се борят с нокти, зъби и лакти. Вярвах му и мислех, че ще намери необходимата духовна сила и сам, а не че ще бяга от света и ще потъва в бездната на едно чуждо внушение,,
цитирай
2. miaa - В този свят оцеляват, тези, които се ...
15.12.2009 20:29
В този свят оцеляват , тези, които се нагаждат, наистина дребни душици които не се спират пред нищо за да се доберат до нещо, което ги интересува... А героя ти е от тези, по- различните, по- добрите и по- способни хора, но обречени да се потопят в мрака.
Кладенецът , символът на една легенда и стойност в миналото, извор на вдъхновение и сега неговата пропаст и унищожение.
Поздрави, Стеф, много силен разказ.
цитирай
3. cefulesteven - , , не бива да се поддава на натиска на ...
15.12.2009 20:38
mileidi46 написа:
,,не бива да се поддава на натиска на душици, които нямат ръста му, нито таланта му, само житейската агресия и умението, за разлика от него, да се борят с нокти, зъби и лакти. Вярвах му и мислех, че ще намери необходимата духовна сила и сам, а не че ще бяга от света и ще потъва в бездната на едно чуждо внушение,,


И за мен се отнася: и за мен:)))

Няма да го забравя.


цитирай
4. cefulesteven - В този свят оцеляват, тези, които се ...
15.12.2009 20:39
miaa написа:
В този свят оцеляват , тези, които се нагаждат, наистина дребни душици които не се спират пред нищо за да се доберат до нещо, което ги интересува... А героя ти е от тези, по- различните, по- добрите и по- способни хора, но обречени да се потопят в мрака.
Кладенецът , символът на една легенда и стойност в миналото, извор на вдъхновение и сега неговата пропаст и унищожение.
Поздрави, Стеф, много силен разказ.


Четеш ме, много дълбоко ме четеш и докато ви има, ще си имам своя кладенец на вдъхновението.

Благодаря ти.
цитирай
5. miaa - Когато се запознах с теб, видях един ...
15.12.2009 21:21
Когато се запознах с теб, видях един скромен и много емоционален човек. Такъв си те представях... открит, чувствителен и безкрайно талантлив..
Не те превъзнасям, това е самата истина.
От тогава ми стана още по- симпатичен.
А Неслънчице е икона и твоето вдъхновение, Стеф.
Радвам се , че те има:)))Аз ти благодаря.
цитирай
6. cefulesteven - Когато се запознах с теб, видях един ...
15.12.2009 21:24
miaa написа:
Когато се запознах с теб, видях един скромен и много емоционален човек. Такъв си те представях... открит, чувствителен и безкрайно талантлив..
Не те превъзнасям, това е самата истина.
От тогава ми стана още по- симпатичен.
А Неслънчице е икона и твоето вдъхновение, Стеф.
Радвам се , че те има:)))Аз ти благодаря.


:))))

Благодаря ти, Миаа.
цитирай
7. анонимен - milone
15.12.2009 21:47
"Като носител на времето, на ценностите ми. Затрупаната с мърсотия легенда, която вадя навън...За да страдам!"...Творец!!!
цитирай
8. cefulesteven - "Като носител на времето, на ...
15.12.2009 21:54
анонимен написа:
"Като носител на времето, на ценностите ми. Затрупаната с мърсотия легенда, която вадя навън...За да страдам!"...Творец!!!


И изобщо: колко много болка е необходима, за толкова малко красиво, че и детски крак може да го прегази.
цитирай
9. анонимен - milone
15.12.2009 22:27
..това е едната страна на монетата..другата..колко много хора се докосват до малкото красиво и препредават:))) това е водещото...
цитирай
10. cefulesteven - . . това е едната страна на монетата. ...
16.12.2009 12:11
анонимен написа:
..това е едната страна на монетата..другата..колко много хора се докосват до малкото красиво и препредават:))) това е водещото...


За щастие:)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 6127408
Постинги: 3774
Коментари: 35565
Гласове: 106191
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. Ромфея (фейсбук)
2. Кланица за чародеи (фейсбук)
3. Ням свят (фейсбук)
4. Между еротичната фантазия и психологическата фантастика
5. Порочна връзка (фейсбук)
6. Бъг във времето (фейсбук)
7. Арт Висока Класа
8. BG Север: Новини на часа (фейсбук)
9. Новини на часа
10. Буквите
11. Книги, предпечат и дизайн
12. Български кървав кючек (фейсбук)
13. Удоволствие за духа
14. Анна Хелс: Далебор - синът на кладенеца
15. Анна Хелс: Кланица за чародеи
16. Ивз: Кланица за чародеи
17. Goodreads: Кланица за чародеи
18. Непорочното в "Порочна връзка"
19. BG-север
20. Мадам Еротика видеопрезентация на Неслънчице
21. Goodreads: Далебор - синът на кладенеца
22. Юридическа помощ
23. Goodreads: Змейова орис - краят на печалта
24. Светли мисли за черни дни
25. Моята лична страница
26. BG - Север. Блогът на седмичника
27. Мадам Еротика
28. Авторът на "Скрити белези"
29. Мадам Утопия - видеопрезентация на Неслънчице
30. Хеликон: Стефан Кръстев